Огнян Минчев

Не е необходимо да бъдеш ясновидец за да се опиташ да разчетеш посланията на Сарайските политици, но във всеки случай - помага. Ние нямаме тази дарба, затова ще търсим обясненията "на тъмно". Какво иска да ни каже председателят Карадайъ? Най-близко до ума е да предположим - "на война като на война", в предизборна кампания като в кампания... Борбата е за всеки глас, а ГЕРБ е една от малкото български партии, които са успявали да откъснат макар и неголям дял от етническите гласове, считани от Сарая за неприкосновена негова собственост. Един вид - кампанията си е кампания, а бизнесът - бизнес. Бизнесът вчера, бизнесът днес, бизнесът утре. 
Но най-близкият до ума отговор не винаги е най-верният. Работата е там, че велможите на ДПС, които обикновено стриктно мерят всяка своя дума в ежедневната политика, по време на кампания много често и с различна цел използват подобни крайни изразни средства като тези на Карадайъ пред избирателите. Подобна ярост на Сарая срещу ГЕРБ помним, да речем от 2013 г., когато знаков кандидат за депутат на ДПС питаше избирателите - "Страхуваше ли ви ГЕРБ...?" Знаем какво се случи по-късно. Извъртян беше Костинброд, а ДПС, БСП и златният пръст на Атака направиха коалицията "Орешарски"... 
Какво да очакваме сега - продължаване на печелившия бизнес с ГЕРБ след изборите, или "смяна на впряга" и изработване на 

нова коалиция с участие на ДПС

 Тази коалиция - ако е отново против ГЕРБ - може да бъде сякаш само в един формат: ДПС, БСП и имало едно време един народ. За Слави съмнения нямаме - никой не оспорва сериозно неговата близост до Сарая, която май датира от времената, когато Мултигруп поръчваше музиката, а Ку-ку компанията я изпълняваше в площаден вариант. При това не става дума просто за близост, а за безусловна готовност за служение в полза на Сарая. 
Малко по-сложна е оценката за вероятната коалиционна формула между Сарая и БСП. Първо, тук имаме лавина от горчиви спомени. Ако подминем тези от 2005-2009 г. (Тройната коалиция), ще трябва да се спрем основно на спомените от 2013-2014 г. когато Позитано участва в управлението като младши партньор на ДПС и унизително слезе от власт след като Соколът отказа да одобри червения лидер за премиер на втори кабинет със същото мнозинство. Така в българския политически живот бе категорично утвърдено правилото, че който направи политически достлук с ДПС, рано или късно бива коварно сайдисан. (Извинете ме за чуждиците, но без тях анализът остава безсолен...) 
Ще се реши ли Корнелия Нинова да повтори - да потрети този 

болезнен опит на БСП в достлук със Сарая...

 От една страна, нейната лична политическа история сякаш ни води към отрицателен отговор на въпроса. По време на Тройната коалиция сарайско-библиотекарските кръгове безскрупулно й показаха вратата в качеството й на зам. министър. Причината, доколкото си спомням беше Булгартабак, а Нинова бе отказала да слуша "някои съображения" и внушения зад гърба си. През 2013-2014 г. - както припомнихме - Сараят "показа пътя" на червените велможи за втори път. Е, какво да очаква сега Нинова - покана от ДПС в стила на Швейк? "Елате, г-жо да потретим, пък дано да е за хубаво..." 
Ако се осланят на спомени, днешните лидери на БСП не могат да очакват нищо добро от нова коалиция със Сарая. Само че, дали имат друг шанс? БСП е извън властта от 7-8 години, партията се топи, вътрешнопартийната битка създава озлобена опозиция, която няма да прости на Нинова оставането отново в глуха опозиция. А ако вярваме на социолозите - изборните резултати водят нататък... Освен ако... не се тръгне на

коалиционно споразумение в две възможни посоки:

 Едната - с ГЕРБ. Втората - със Сарая и Слави. Вариантът с ГЕРБ разбира се е възможен, само че ще бъде малко срамота - на всичките приказки отгоре. И ще ожесточи битката вътре в партията. Вариантът на нова тройна коалиция със Сарая и Слави ще има по-малка политическа цена в началото, но по-силна срамна болка на края. Кое да избереш? Не е лесно...
За Бойко Борисов решението бе да се даде достатъчно бизнес на Сарая, с който да си купи относително политическо спокойствие. През 2013 г. този модел не сработи. След 2014 г. опитите бяха подновени. Досега - сякаш успешно. Има ли намерение Сараят да продължи този модел или е намерил нов впряг - нова формула, с която да продължи да осъществява своята вече обичайна роля в българската държава? Ролята на основен политически координатор и медиатор на интересите на олигархичното задкулисие в публичния живот на страната.