Димитър Попов

Проваленият вот на правителство на малцинството сложи край и на този парламент. Малко неочаквано, защото изглеждаше че амбициозният Пеевски ще успее да напазарува няколко депутати и ще осигури мнозинство, въпреки помайващия се и несигурен Борисов, въпреки играещия го примадона Слави, въпреки тропащите с крачета  в ППДБ. Не успя и както често се случва, 

прекалената амбиция се обърна срещу своя носител

 Сега самият Пеевски, може да изгуби всичко - и партията, и приятелството с Доган и Борисов, и корпорацията си, и дори – образно казано разбира се – главата си. В задънена улица е и Борисов, който не успя да си намери канал за нова връзка с ПП-ДБ, пред разцепване е БСП, разцепи се Величие, а ИТН е шоу със затихващи функции, което на никого не му е нужно.
В най - общ план политическата ситуация в страната вече изглежда съвсем безнадеждна и в бъдеще не се вижда изход за излизане от тази криза. България не просто влиза в спирала от избори, България доказва, че политическата класа не е в състояние да изпълнява основната си функция – да гарантира работата на основните институции и да управлява успешно държавата. Политическата класа не просто се състои от негодници, тя е негодна да съхрани и себе си, и политическия модел, който представлява.
Демократичният модел изисква поне минимално съгласие, че личните амбиции и интереси са по-маловажни от държавния и обществения интерес. Такова съгласие очевидно няма. 

Битката „или аз, или никой”,

 която започна през 2020 година като открита война между Радев и Борисов, сега е война на всеки срещу всеки и се разгаря с нова сила, а нейният край не се вижда. На президентските избори през 2021 година написах, че преизбирането на Радев ще задълбочи тази война и кризата, докато той е президент, няма да бъде решена. Три години по-късно виждам, че съм бил прав. В ситуация, в която партиите нямат минимално съгласие помежду си, е необходим президент, който може да посредничи между тях и който може да успокоява страстите, а вместо това ние имаме 

Радев, който е в дъното на тази криза

За съжаление сега, дори Радев да напусне президентството, кризата няма да бъде решена, защото тя излезе от контрол.
Нейните измерения отдавна вече не са само вътрешни, а и геополитически. Заради войната в Украйна, българските партии се разделиха на пронатовски и проруски. Това стана естествено заради настроенията в самото общество, което много успешно е облъчвано от руска пропаганда години наред, без да бъде пропагандно защитавана основната теза за нашето членство в европейските структури и НАТО. Така получихме парадокс и за много българи джоба и мечтанията се разминаха. В джоба е пълно с евро и българите никога не са били по-богати, отколкото днес, като това се дължи основно на членството ни в ЕС и НАТО. 

В главите на богатите българи обаче е пълно с руски мишки,

 образно казано. Там мечтанията са свързани с руската кал и руските ракети, с носталгията по Жигули и празните магазини с дългите опашки пред тях. Изумително е че хора, които дълго време смятаха Западна Европа за Рая, сега искат децата им, които са в Лондон или Париж, да се върнат обратно в Сибир, където да режат дърва и да получават заплата в рубли. Обаче тях ги има – тези хора са тук, сред нас, и още не са разбрали, че мечтанията може да им изпразнят джоба. За съжаление това са 25% от българите, които упорито гласуват за партии с програми „вън от НАТО, вън от ЕС, ние сме велики, сами ще се пазим“ , без да разбират, че тези програми им гарантират само едно - празни магазини, руски войници в София и затворени за света граници.
Пронатовските и проевропейските партии разбира се са много повече, защото 75% от българите твърдо държат на нашето евроатлантическо членство. Само че между тези партии, дори между техните избиратели, до такава степен се намесиха личните амбиции и омразата, че тяхното единодействие стана напълно невъзможно. Резултатът е печален – злословие, завист, обвинения и поредица от безплодни и ненужни избори.
И понеже злото не идва само, първият сигнал за разцепление в ДПС показа, че политическата криза е достигнала много опасни нива на разделение. ДПС е важна партия не защото е стабилна структура, или защото подържа етническия мир, а защото дълги години служи като посредник в твърде сложните и натоварени с голям исторически багаж отношения между България и Турция.

След Възродителния процес, в Турция останаха да живеят много български изселници, които получиха български паспорти отново. Техният брой, според източници от българското външно министерство, е около 500 000. Заедно с още половин милион живеещи у нас български турци, над половината от които продължават да наричат Турция своя родина, те могат да бъдат 

мощен инструмент във всякакви турски стратегии на Балканите

 До момента това не се е случвало, защото ДПС начело с Ахмед Доган не позволяваше турското влияние да прехвърли допустимите граници. 
Ако сега Пеевски разцепи ДПС, това ще постави под въпрос ролята на движението като посредник в българо-турското приятелство и като единствен представител на българските турци. Така ще се отвори ниша за нова партия, която може да се окаже далеч по-различна от ДПС, и то в най-лошия смисъл на тази дума.
Тези страхове в момента обаче са пресилени. Влиянието на Пеевски се изчерпва с депутатите, които той е успял да вкара в парламента благодарение на щедро финансиране на местни лидери. Сред електората на ДПС – българските турци, Пеевски няма никакво влияние. Там одобрението му е около 5%. Така че той може да разцепи парламентарната група на ДПС и вече го направи, но самата партия не е в състояние да развали.

Възможно е обаче силно да разклати доверието в самия Ахмед Доган, а в Турция отдавна чакат да видят начело на движението нов и по-сговорчив към турските интереси лидер. 
Така или иначе ще ходим на избори отново през есента. За ДПС те вероятно ще са очистителни, защото ще послужат на Доган да се разправи с Пеевски. За Борисов ще са пак голям скок в нищото, за ППДБ ще бъдат поредния срив към 10-процентната бариера, за БСП, за ИТН и за Величие вероятно ще са последните парламентарни избори, защото трудно ще прескочат 4 процента, а за Възраждане ще бъдат увеличено влияние в тази разнебитена политически среда.
Резултатът от тези избори обаче няма голямо значение за обществото, защото партиите, които се явяват на тях, не са в състояние да сглобят нищо полезно за страната заедно. Нова партия може да се появи, но е съмнително дали ще увеличи избирателната активност. Напротив, негласуващите ще бъдат повече, което тревожи повече нашите съюзници отвън, отколкото българските политици.