Тръмпизмът завладя най-големите противници на Тръмп в българската политика - либералите

Цветанка Андреева, политолог

Идеята за оспорване честността на изборите тръгна като партийна стратегия на ППДБ да форматират властта, но се разпространи като вирусен PR, който излезе от контрола на създателите си и очевидно започна да обслужва друг по-голям сценарий, в който се намеси, разбира се, и президентът Радев.

Радикализирани либерали и популисти се обединиха в желанието си да дестабилизират и взривят политическия процес. Вместо да се търси край на кризата, тръмпизмът, в смисъл на радикално поведение, завладя най-големите противници на Тръмп в българската политика, а имено либералите.

Всичко тръгна от простото желание на ППДБ да парализират Борисов и ГЕРБ и да отстранят Пеевски, за 

да легитимират бъдещо партньорство на Доган

Не случайно като втори глас в хора на ПП да се изгради санитарен кордон се включи незабавно и Доган, с готовност да подкрепи правителство между ГЕРБ и ППДБ. Така, разбира се, се осъществява познатата му печеливша стратегия в прехода. Той да държи правителствата, той да ги качва, той да ги сваля и от това да печели неговият обръч.

„Всичко зависи от Доган“ е старата формула, която навремето свали демократичното правителство на Филип Димитров и която не позволи да се създаде кабинетът Желязков в последното НС. Печелившият Доган оживя пак, чрез желанието на ПП да изолират Пеевски. Без да си дават сметка, че да изолират партия, в която има много категоричен смесен вот на няколко етноса, е опасен за демокрацията процес. Без да си дават сметка, че сред българските мюсюлмани има толкова наследници на репресирани, колкото в техните редици са децата и агентите на ДС и бившия червен елит. ППДБ предпочетоха, щом не могат да контролират процеса на властта,

да го взривят

Щом Пеевски има вече по-голяма от техните партии, щом има пропагандна и политическа позиция, те осъзнават, че техните сили да поставят условия и да преговарят са намалели, затова е по-добре да оспорят изборните резултати.

Но да оспорваш изборите е удар по фундамента на демократичната конструкция и то на избори, в които така чаканата активност на гражданите се повиши. Около този консенсус се крепеше малкото останала легитимност на българските институции. Дори президентът Радев, който е

печелившият ползвател на политическата криза,

се въздържа да обяви, че ще оспори изборите пред КС. Радев съзнава, че като президент не е добра идея да разбие демократичните устои, затова разумно остави на партиите да сторят това. А те чудесно ще го обслужат отново. След като му осигуриха два мандата власт и днес ППДБ заедно с БСП и всички популисти наливат сили на президентския алтернативен план за властта в държавата.

ППДБ е време да осъзнаят, че Демокрацията не функционира под радикален натиск. Техните стратегии представят желаното от тях като възможно, но фактите са други, а ролята, която им отредиха избирателите, е на вторите. Вторите са важни, но не са водещи! Силата им е да са коректив. Така вероятността да са изслушани от победителите и да провокират мисълта на равнопоставените им е много по-голяма.