Доц. д-р Момчил Дойчев, съпредседател на Атлантически съвет на България

Точно преди 135 години в програмната си студия  „Външната политика на Руското царство”, Фридрих Енгелс описва блестящо същността на руския азиатско-деспотичен политически модел, който има сходство и с днешната политическа ситуация в Русия: 
"За да доминира автократично вътре в страната, царизмът трябва да бъде повече от непобедим в чужбина; Той трябва да печели победи непрекъснато, трябва да може да възнагради безусловното подчинение на своите поданици с шовинистична ярост от победи, с все повече и повече завоевания… Крахът на царската автокрация в Русия би оказал пряко влияние върху ускоряването на демократичния процес. В деня, когато царската власт, последната опора на общоевропейската реакция, падне, в този ден в цяла Европа ще задуха съвсем различен вятър.". 

И по-нататък: "/С поражението на Русия/ маджарите, румънците, сърбите, българите, албанците, гърците и турците най-накрая ще могат да уредят взаимните си спорове без чужда намеса, да разграничат националните си територии и да уредят вътрешните си работи както намерят за добре. Тогава веднага ще се разкрие, че основната пречка за автономията и свободното сдружаване на народите и фрагментите от различните националности на територията между Карпатите и Егейско море е същият царизъм, който използва предполагаемото освобождение на тези народи, за да прикрие плановете си за световно господство".

Путинска Русия 

реставрира както традиционното царско самодържавие, така и кървавото наследство на комунизма

 в може би най-отвратителната и уродлива форма на сталинизъм, нацифициран и фашизиран от руските политически и геополитически реакционери. 
Въпросът за демократизацията, за прехода на Русия към модерния демократичен свят от идването на Путин на власт вече не стои като руска политическа задача. Задачата е да се реставрира империята с помощта на реакционен военно-тоталитарен режим.

Но как може да бъде победен подобен режим, започнал с нищо непредизвикана война не само против Украйна, но и против неподготвената за война Европа и целия цивилизован свят. 
Как може да се върне Русия на коловозите на демократичното цивилизационно развитие! Възможно ли е изобщо това да стане?
Нашият извод е, че:
Русия може да се демократизира само и единствено след разгромяващо поражение. Частично поражение като това в Първата Кримска война, като поражението в Руско-Японската война, като поражението в Първата световна война и като поражението в Студената война, което не можеше и не  доведе до демократизация, европеизация и прогрес тази вътрешно прогнила до основите си бездуховна и безнравствена милитаристична азиатска империя. Защото европейските и западни елити направиха непростими дипломатически грешки след всички тези поражения на Русия и СССР в загубените от тях войни. Те наивно се надяваха на вътрешна демократична промяна, която да спре руската агресивност и да либерализира огромната страна. Това се оказа невъзможно, защото поражението на милитаризираната азиатска империя беше възприето от шовинистично дресираното покорно население не като сигнал за европеизираща промяна, а като небивало срамно военно поражение, изискващо прибиране на военните знамена до настъпването на по-благоприятни за нова завоевателна война времена. 

След всички посочени военни поражения в Русия последваха опити за мнима либерализация и демократизация. На власт идваха владетели, по думите на Енгелс, „мними либерали“ като Александър Втори, по-късно Николай Втори, Керенски, Горбачов и Елцин, които само подготвяха почвата за появата на още по-грозен автократ - Александър Трети, Ленин, Сталин, а сега и Путин. 

Превръщането на настоящата руска агресия против Украйна, която за Путин е война на живот и смърт за спасяване на империята и за собственото му оцеляване във Втора Кримска война, в която неизбежното поражение на Русия е само частично, ще бъде самоубийствено за Западната цивилизация. Всеки частичен мир с Путин, основан на компромис не само би спасил прогнилия мафиотско-олигархичен режим, но би довел до окуражаване на всичките му днешни тоталитарни съюзници - Китай, ислямистите на власт в Иран и редица арабски държави, на всички реакционни авторитарни режими по света. 

Мирът би се оказал фалшив

 и би довел до това, до което доведе Мюнхенското дипломатическо поражение пред Хитлер през 1938 г.  
Но няма ли поражението на Русия от Украйна, подпомагана от целия демократичен цивилизован свят, да накара Путин да натисне ядреното копче? Мисля, че това е илюзия, върху която се основава цялата стратегическа мъдрост на диктатора да заплашва Запада с Трета световна ядрена война, ако не удовлетвори мераците да му бъде предадена Украйна и "неутрална" зона на влияние в цяла Централна и Източна Европа, над всички бивши съветски колонии. Поражение на Русия, дори само в окупираните Донбас и Крим би смазал доминиращото в страната "победобесие" и би довел до това, което застигна Николай Първи след поражението в Кримската война. Защото 

докато е жив Путин, война ще има,

 а поражение във война за руската милитаризирана олигархия означава смърт. Затова тя би пожертвала всеки владетел като "Козел отпущения", за да се спасят от народния гняв. Докато Путин е жив, мир няма да има, войната ще бъде перманентна, което него прекрасно го устройва. Но ако претърпи дори частично поражение, той ще бъде отстранен по един или друг начин - обикновено в руската тиранична традиция това става по един и същ начин. 

Но сега Западната цивилизация се нуждае от окончателно поражение на последната колониална империя, нуждае се от

 пълна и безусловна капитулация на Русия

 Тя може и трябва да бъде наложена със сила, след като Путин бъде отстранен от власт от собствените му олигарси. Но затова се изисква военно поражение - в окупираните Таврия, Донбас или Крим. Това би срутило режима и не само престижа, но и живота на Путин. 
Затова е странно как може Западът да принуждава Украйна да иска разрешение да използва всички получени западни оръжия и придобити възможности да се защитава от руските нападателни оръжия, техника и личен състав, включително и на територията на агресора. Ако украинската армия разгроми руските сили и освободи своята територия, нима трябва да спре на границата на агресора Русия и да не го преследва на негова територия в помощ на Руската национално-освободителна армия? Русия съобразява ли се изобщо с международното право, с правилата за водене на война съобразно международните договори? Русия не атакува ли цивилно население и невоенни обекти, включително жилищни сгради, детски градини и болници на територията на Украйна? Защо Западът отрича правото на нападната страна да използва всички възможности не само за защита, но и за победа? Нима не е ясно, че това ще е победа на цивилизования свят, на демокрацията и мира в целия свят? Нима не е ясно, че само военен разгром на агресора може да гарантира траен мир?

Нима не е ясно, че докато Путин е жив, мир няма да има!