Илиана Славова

Първата публична реч на американския посланик Кенет Мертен у нас премина при засилен интерес, залата в хотел „Балкан“ трудно побра гостите и представителите на медиите, които се отзоваха на поканата на Атлантическия клуб – домакин на събитието. Мандатът на посланик Мертен започва под знака на годишнина – през септември се навършват 120 г. от установяването на дипломатически отношения между САЩ и България. Дипломатът пристигна в страната ни преди три месеца заедно със съпругата си. За това време е успял да посети Варна, Бургас, Пловдив, Благоевград, също и фестивала на розата в Казанлък, емблематични места като Рилския манастир и къщата на Неофит Рилски в Банско, множество музеи. Кенет Мертен сподели, че се е радвал на всеки миг от тези пътувания и от срещите си с хората. 
Очакванията са, че с встъпителната му реч започва нова глава в българо-американските отношения. 
Как разчетохме неговите послания: 

Споделената история

Според посланик Мертен историята на народа ни, обитаващ кръстопътя на цивилизациите, е история на освобождаването от чужди нашествия и окупации. Също и на стремеж към интеграция със западния свят, в който САЩ оказват своята подкрепа. 
По думите му, нашите народи имат споделена история и връзките ни датират преди тези 120 години, в които имаме дипломатически отношения.
Като пример той посочи журналиста Джанюариъс Макгахан, който идва у нас след потушаването на Априлското въстание, за да документира зверствата, извършени от турските войски срещу цивилно българско население. Макгахан се превръща в мощен глас, будещ съвестта на света пред страданията на българите.    
Посланикът акцентира върху ролята на професора по физика и математика Джон Атанасов, създател на първия компютър в света, син на български имигрант от Ямболско. Той отбеляза и постиженията на българина проф. Димитър Съселов, участник в мисии на NASA и директор на Центъра по произхода на живота в Харвард. Спомена също и творчеството на Христо Явашев-Кристо, включително проекта му в нюйоркския Сентръл парк. Дипломатът отдели специално място на съвместната работа на писателя Георги  Господинов и преводачката Анджела Родел, които бяха удостоени с награда „Букър“. 
Тази поредица от споделености остана с многоточие. Разбира се, не е възможно да бъдат изброени всички подобни истории за подкрепа и общи постижения. Но е редно като българи да допишем в този разказ името на 28-ия президент на САЩ Удроу Уилсън, който спасява България при Парижките мирни преговори през 1919 г. – страната ни е сред губещите в Първата световна война и съдбата й е в ръцете на победителите. Единствено твърдата позиция на Уилсън предотвратява подготвената от Русия подялба на българските земи между Гърция, Сърбия и Румъния. Американският президент заявява, че по-скоро ще напусне конференцията, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ с държава и вековно минало. Спасява България от нейната „освободителка“.  
Сигурно дипломатическата деликатност не е позволила на посланик Мертен да напомни това събитие, но историята говори сама по себе си. А и контрастът с руската посланичка Митрофанова, която по стар кремълски обичай не спира да ни назидава и да изисква преклонение, е достатъчно красноречив.    
От своя страна домакинът на събитието Соломон Паси подчерта, че България е член на НАТО и не можем да имаме симетрично отношение към своите съюзници и към страни, които са ни обявили за „неприятелска държава“. Той настоя членството ни в Алианса да бъде вписано в конституцията.

Засилване на контактите 

Посланик Мертен заяви, че ще работи за това  президентът Джо Байдън да посети България.
Би било мощен сигнал на фона на завръщащата се надеждност на българската външна политика след поредицата от проруски действия на Румен Радев и назначените от него служебни правителства.
Предишната визита на американски държавен глава у нас беше преди 16 години – президентът Джордж Уокър Буш гостува в страната ни през 2007 г. Първото такова посещение на най-високо равнище беше през 1999 г. – тогава многохилядно множество аплодира историческата реч на Бил Клинтън в центъра на София, посрещнат от Петър Стоянов.
Същевременно Кенет Мертен увери, че ще положи усилия за посещение на делегация от американския Конгрес и за засилване на контактите между парламентите на двете страни, които замряха при служебните кабинети на Радев. Мертен предвижда и разширяване на икономическите отношения, опитва се да убеди американски компании да инвестират у нас.      
„Виждаме огромен потенциал за развитие на сътрудничество между двете страни в сфери като киберсигурност, транспорт, инфраструктура, образование, иновации, енергетика и др.”, поясни той, като приветства диверсифицирането на доставките на газ и ядрено гориво – така България  придобива по-голяма  енергийна независимост. 
По думите му, днес стратегическото партньорство между САЩ и България е по-силно от когато и да било.
"България и САЩ се разбират толкова добре, защото имаме едни и същи ценности - семейството, родината, свободата, демокрацията и визията за бъдещето. Ние постигаме толкова много като приятели и като съюзници и знам, че най-доброто тепърва предстои." коментира още Мертен.

Предизвикателствата пред света, войната, общите ни ценности

Демокрацията е подложена на заплахи по цял свят и трябва да бъде отстоявана всеки ден, отбеляза американският посланик. Заедно трябва да защитим общите си ценности. На фона на нарастващата агресивност на Русия той подчерта, че справянето с хибридните заплахи и кибератаките е въпрос на общо усилие в евроатлантическото пространство. Кенет Мертен заяви, че аплодира силните сигнали, които българското правителство изпраща във връзка с укрепването на връзките ни с ЕС и трансатлантическите отношения. 
"За връзките ни спрямо сигурността – както България, така и САЩ имат ангажимент да направят този регион по-безопасен", посочи той.
Американската страна оказва финансова подкрепа за сигурността на България, а съвместните военни маневри засилват позициите на НАТО и ни подготвят да се справим с бъдещи заплахи.
Посланикът посочи, че благодарение на съвместните усилия, включително от българска страна, Украйна устоява на руската агресия. Той подчерта също, че това става и благодарение на героизма на украинската армия и неимоверните усилия, които тя полага всеки ден: "Повече от 500 дни след началото на руската инвазия украинските войници се борят всички възможни средства, за да бранят суверенитета и териториалната цялост на страната си. Благодарение на България и другите страни от НАТО Украйна стои стабилна срещу агресията."
Той цитира думите на президента Байдън, че Русия е „единственото препятствие пред мира в Украйна" – само тя може да прекрати войната незабавно, като изтегли войските си. 
Кенет Мертен се обърна специално към украинската посланичка Олеся Илашчук, която присъстваше в залата – той беше категоричен, че иска да види Украйна поканена да се присъедини към НАТО.  

Олеся Илашчук, посланик на Украйна у нас, слуша думите на Мертен, снимка: БГНЕС

Посланик Мертен се дистанцира от партийната риторика 

Във времето, отделено за въпроси, представител на медия отправи упрек към посланик Мертен, че не говори за борба с корупцията и върховенство на правото. Дипломатът възрази, че това не е истина, защото апелира за върховенство на закона във всяка страна, където темата е обект на дискусия.  Същевременно, избягвайки  словесните формули на протестните партии, той даде знак, че няма да влезе в партийната реторика на която и да е политическа сила. В това отношение неговата предшественичка Херо Мустафа беше по-малко сдържана, което не беше от полза за формиране на спасителното  евроатлантическо мнозинство и по-скоро подхрани сценария на проруските сили, водещ към парализа на политическата ни система. Това обаче е тема за отделен разговор. 

Правилата и обективните критерии са важни – включително за визовия режим 

За пореден път не беше спестен и въпросът за отпадане на визовия режим за българи при пътувания в САЩ. Посланикът увери, че искрено желае визите да отпаднат и да пътуваме свободно, но това не зависи от добрата воля на Съединените щати. За премахването на визите страната ни трябва да отговаря на критериите, заложени в американската нормативна уредба. Кенет Мертен е казвал същото и пред европейските институции.    
Напомняме, едно от изискванията е делът на отказаните визи за предходната година да бъде под 3%.  За България обаче той е значително по-висок. Т.е. топката е в нашето поле. Никой друг няма да ни напише домашното, а американската страна няма да наруши правилата си. И няма как да го искаме, особено на фона на собствените ни заявки за повече законност.     

В заключение 

Назначаването на посланик Кенет Мертен наистина е шанс за нова страница в двустранните ни отношения. Президентът Байдън започна мандата си с думите „Америка се завърна“ – оздравителна стъпка след ерозията на световния ред, последвала отдръпването на САЩ от лидерската им роля при управлението на Тръмп. У нас също се породиха очаквания за това завръщане – за отстояващата ценности Америка, която президентът Рейгън нарече „сияен град на хълма“.