Иван Ибришимов

Д-р Даниела Дариткова, председател на парламентарната група на ГЕРБ, предположи от парламентарната трибуна, че лидерът на БСП, Корнелия Нинова е обсебена от Бойко Борисов и затова неудържимо напира да го вижда всеки Божи ден в парламента. Напълно възможно. Борисов е тоталитарен лидер, но притежава харизма, каквато малцина политици от неговия ранг са имали. Той бил прост, но и хората, с които се среща непрекъснато били прости и затова се разбирал с тях. В резултат той има достатъчно почитатели за да печели избори след избори и с основание да очаква нова победа напролет. 

„Как става тоя номер?“ 

е въпросът, който държи отворени очите на г-жа Нинова в будните и нощи.
До тук Дариткова е права, като изключа неприкрития сексистки подтекст в твърдението. Тя просто пропуска

три определящи фактора
 
които водят поне моята скромна мисъл в съвсем други посоки.
Първо, Корнелия Нинова е лидер на БСП, пост, който изисква нечовешки качества. Спомнете си „не човек, а желязо“ съскал нам кой си...  Далеч не твърдя, че Нинова е комунист, но тя така разпертушини комунистите в ръководството на БСП, че надмина кошмарите в сънищата им. Това е качество, което не бива да и се отрича. Явно е запозната с методите на желязната лейди Тачър.
Второ, нейните амбиции не са свързани с харизмата и комуникационните качества на премиера Борисов, а единствено и само с властта, и то не като самоцел, а като средство да управлява и разпределя огромни финансови потоци, без които успешното партийно и държавно управление е хипотеза без покритие.
Трето, Корнелия Нинова е жена с минало, но не в „оня“ смисъл на думата. Тя е имала шанса с подкрепата на друга, различна от БСП политическа сила, да участва успешно, не казвам честно, в голямата приватизация. Има управленски умения на мениджър, но умее също така да послъгва като политик. Сигурно знае, че на старогръцки „демагог“ означава водач на народа. Срещала се е и е работила с не един и двама, при това неформални политически лидери.
На тази основа стигам до заключението, че 

Бойко Борисов е идеалната боксова круша   

за г-жа Нинова, както от вътрешно-партийна, така и от общо-политическа гледна точка.Тя просто вижда реалностите от различен ракурс, който явно е недостижим за повечето от политическите и опоненти. На нейната „обсебеност“ освен другите леви формации се връзват не само гербаджиите, но и „Да, България“, Слави Трифонов, дори ДСБ! За Мая Манолова не знам, пак опираме до сексизма. Не ви ли прави впечатление, че президентът Георги Първанов се покри като в землянка, а Румен Петков се опитва да допълзи към стратегическия будоар като посредствен ухажор?
Всъщност Корнелия Нинова се забавлява добре, държи здраво юздите и има време да прецени потенциалните си противници и съюзници. Сигурно е имала емоционална ерупция, когато се е убедила, че не БСП, а ГЕРБ вече са основен противник на нейните логични врагове. И Корнелия Нинова може да е обсебена от Бойко Борисов, но 

политикът Нинова е обсебена от Иван Костов

Затова заглавието ми е в множестевено число. Г-жа Нинова следва г-н Костов стъпка по стъпка. И тя, както той в СДС, си създаде могъщо вътрешно-партийно лоби и окръжение в БСП, успя де-факто да разцепи партията, но няма да допусне грешката на Костов или Първанов, да се провали със създаването на нова, а по един или друг начин ще прогони вътрешнопартийните си душмани. Костов говореше как „душата напуска тялото“, но с времето остави два политически трупа зад гърба си. Колко ще остави Нинова не смея да гадая, защото тя не е нито комунист, нито социалист. Тя е чиста проба капиталист, може би с левичарски убеждения, но капиталист. И синът й не е в Русия, а в САЩ, както повечето наследници на руските политици и олигарси. Тя със сигурност ще има своя партия, с помощта на която ще гони целите си.
Последното, което ме убеди, че Нинова танцува по стъпките на премиера Костов, който всъщност и отвори вратите към бизнеса и политиката, е развиващата се в каданс

конфоронтация с президента Радев

От издигането му, лично от Нинова за държавен глава, до удара в гърба в края на мандата, точно както стана между Костов и президента Стоянов.
Но има една качествена разлика, която г-жа Нинова дори да забелязва, трудно би могла да преодолее. Тя се крие в човешкия фактор. Когато напусна СДС и формира ДСБ Костов разполагаше с превъзходни съмишленици,  мислещи индивидуалисти. Ще спомена само Екатерина Михайлова и Веселин Методиев, за да няма засегнати. Партията му тръгна добре, но днес е немислеща тръстика. Крехка и безполезна. Защото когато те, мислещите му съмишленици си тръгнаха  разочаровани от активната политика, Костов остана сам с лабораторията, семейството и теменужките си. С кариеристи политика не се  прави. Те са немислещи тръстики. Няма и да ме разберат.
Ала г-жа Нинова е заобиколена изключително от кариеристи, макар от различни поколения като Румен Гечев или Крум Зарков, с малко династични наследници за цвят, и затова единственото, което би могла да постигне е една нова БКП, 

Българска капиталистическа партия, 

която ще се провали от алчност, безидейност и безхаберие в съвременните реалности. 
Има два пътя, беше казала лейди Тачър – единият е десен, другият грешен. Днес в България хора с дясно мислене има, но истинска дясна партия няма. Затова Нинова все пак е зле информиран оптимист, а аз, както хилядите, стърчащи над блатото мислещи тръстики - не.