Илиана Славова

България има спешна нужда от евроатлантическо мнозинство. Изискват го геополитическите рискове, пред които е изправена страната, както и изборът на българското общество – две трети от хората възприемат себе си и държавата си като част от евроатлантическото семейство. На ниво държавно управление обаче тази воля на гражданите не само не е представена, тя е системно бламирана. Решението да се приеме френското предложение за РСМ пося крехка надежда, че това може да се промени. Твърде крехка – заради партийните страсти, чертаещи 

разделителни линии и нагона за „изчегъртване“

В публичността настойчиво се лансира тезата, че пазител на евроатлантизма и демокрацията е правителството на Петков, а партиите, които го свалиха, ще хвърлят страната в ръцете на Путин. Доколко това е вярно? 

Решението за скъсване със зависимостта от руския газ определено е актив на това правителство.  Същевременно  настояването  да продължим да купуваме руски петрол още две години (и да финансираме злодеянията на Кремъл!) говори за лавиране, а не за евроатлантическа позиция. И да, кабинетът на Петков не допусна самолетът на руския външен министър Лавров да премине над България на път за Сърбия, но можеше ли да постъпи по друг начин при наложените от ЕС санкции и отказа на съседките Северна Македония и Черна гора да му дадат зелена светлина във въздушното си пространство? Още колко Петков щеше да удържи властта в режим на конфронтация със споменатите две трети от обществото и със съюзниците ни от НАТО и ЕС?

Правителството, чиято оставка предстои, се провали на 

най-важния си изпит по евроатлантизъм – помощта за Украйна

Стефан Янев беше уволнен като министър на отбраната именно заради пропутинската му реторика по темата, но отказът да дадем оръжие на украинската страна ни постави в зададения от Кремъл коловоз на „неутралитет“. Дори конкретната молба на посланик Виталий Москаленко да предоставим ненужните ни съветски гаубици и ракетни системи (в замяна на които щяхме да получим съвременна натовска техника от съюзниците), не промени позицията на управляващата коалиция. А при посещението си в Буча Кирил Петков обеща оръжие за Украйна. От обещанията за ремонти на бойна техника и транзит на украинско зърно също нищо не е изпълнено. Към това се добавя грубото и обидно отношение към украинските бежанци от страна на министрите Калина Константинова и Христо Проданов - никой от двамата не понесе отговорност за това, но получиха мълчалива или явна защита от премиера.  

На вътрешния министър Бойко Рашков също не беше потърсена отговорност за толерирането на  прокремълската партия „Възраждане“ при провокациите й към шествията за солидарност с Украйна. Да не забравяме, че полицията не допусна подкрепящите Украйна демонстранти да проведат легитимно събитие на 4 май пред паметника на съветската армия - официално разрешено от Столичната община. Но пък остави необезпокоявани активистите и привържениците на „Възраждане“, които незаконно бяха окупирали мястото със също така незаконно разположена уредба, по която звучеше откровена гавра с украинския народ. Преди дни пък съдът обяви, че ръководеното от Рашков МВР незаконно е арестувало ученика, който опита да напише Save Ukraine върху МОЧА. И точно Бойко Рашков, който отказва да прави разлика между законно и незаконно, се лансира от премиера с упорита неотстъпчивост като бъдещ шеф на КПКОНПИ. Меко казано е странно как се съчетават застъпничеството на рашковата полиция за „Възраждане“ и путинофилите с демонстрираната на площада вражда с тази партия от страна на Кирил Петков и симпатизантите му. Впрочем сред апологетите на Рашков се нарежда и отцепилият се от ИТН Николай Радулов (бивш офицер на ДС), който преди време го сочеше за бъдещ главен прокурор. А от ПП ще разчитат на неговия глас в парламента – дали той ще е в подкрепа на евроатлантически решения? 

На фона на всичко изброено заявките за евроатлантизъм на управляващата (все още) коалиция остават в голяма степен

без покритие

Дежурнитe оправдания колко е сложно съвместното управление с БСП в повечето случаи имат основание, но защо тази коалиция се приема едва ли не като задължителна? Отговарят – заради борбата с корупцията. А защо тогава  продължават далаверите на „Лукойл“? И дори правителството му осигури комфорта да продължи да работи с руски петрол.  Излиза, че борбата с корупцията е доста избирателна, което поражда основателни съмнения, че самата тя е поразена от корупция.  Освен всичко друго, да не забравяме, че партията БСП има договор за сътрудничество с путиновата „Единна Русия“ - Корнелия Нинова дори пътува до Москва, за да участва в конгрес на тази формация през 2016 г. Връзките с Кремъл дефинитивно пораждат корупция, защото тя е неизменен инструмент в геополитическите битки на Русия. Как тогава си представят партиите на промяната воденето на евроатлантическа и антикорупционна политика редом с БСП и нейни креатури като Рашков? 

Казват – няма други възможни партньори, Борисов е виновен за „Балкански поток“, ГЕРБ и ДПС са статукво,  тези хора не са евроатлантици, те няма да гласуват евроатлантически решения…  Е, последното  със сигурност не е вярно и гласуването на френското предложение за Северна Македония го доказа. 
Значи може в същия формат – ПП, ГЕРБ, ДПС и ДБ да бъдат гласувани бюджетът, законите по Плана за възстановяване, да се вземе решение за изпращане на оръжие за Украйна, да се координират действия по приемането ни в еврозоната и по каквото още е необходимо за държавата.  Не чрез отцепване на съмнителни  депутати от опозиционните партии, което е осъдително в целия демократичен свят, а чрез

 легитимни и прозрачни преговори за приоритети

Налице е стабилно мнозинство, за да се излъчи евроатлантическо правителство вместо да се оставя държавата на служебен кабинет на Румен Радев. Дори има конституционно мнозинство за отмяна на институцията служебен кабинет, за да не виси като дамоклев меч над България при извънредни избори, когато и да са те. Редно е от „Продължаваме промяната“ да помислят върху това. Иначе ще се окаже, че цялата риторика за рисковете от правителство на Радев е лицемерие. Тези политици бяха назначени под неговата опека, дълго възхваляваха политиката му, затова съмненията за дирижиран от президентството партиен и коалиционен инженеринг никак не са неоснователни. Сега имат шанс да се еманципират и да докажат, че подозренията към тях са били несправедливи. Да се реабилитират за това, че причиниха на България втори мандат на Радев. 

Ама Борисов построил „Балкански поток“… Вярно е. А Петков издейства продължаване на търговията с руски петрол. Сегашното правителство реши да прекъсне зависимостта от руския газ. При ГЕРБ пък бяха спрени петролопроводът „Бургас-Александруполис“ и газопроводът „Южен поток“, който беше много по-обвързващ и рисков от „Балкански поток“. Борисов отказа създаването на натовска флотилия в Черно море, Петков пък отказа оръжие на Украйна в критичен за нея и Европа момент. Взаимното замерване с аргументи за направени и ненаправени неща може да продължи дълго, но от това всички ще загубим, най-вече България. 

Днес изборът е „изчегъртване“ или държавност.