Стефан Дечев

На македонският политически пейзаж се появи „нов играч“ – т. нар „Македонска концепция“. С нея се свързва името на политика от ВМРО-ДПМНЕ Петър Богойески. Веднага той беше жестоко нападнат от различни страни. Председателят на Демократическата партия на сърбите в Македония го обвини в опит за „българизация“ на страната. Други фактори в Скопие го нарекоха иронично „бугарски концепт“. Някои български патриоти също го нападнаха и обявиха неговата отвореност към България и българите за „захаросани примамки“, а тезите му за намиращи се „в разрез с българските национални интереси“ (с кои точно и от кого дефинирани?). Други пък прецениха, че концепцията „не реформира нищо“ по жизненоважните въпроси на македонската национална идентичност и отношенията със съседна България.
Основното в „Македонска концепция“ е виждането за

 гражданска македонска нация,

 която да включва на равноправна основа всички жители на републиката независимо от тяхната етническа и религиозна принадлежност. Още тук добре запознатият с миналото не може да не провиди завръщане към автентичните и живителни първоначални принципи на историческата ВМОРО от началото на 20 в. Обявявайки се изрично срещу „етноцентричната концепция“ за македонското и възприемайки го като „политически, държавен идентитет“, поне на теоретично равнище „македонски концепт“ е едновременно и срещу „великобългарските“ забежки на някои крила и представители на историческото ВМРО, така и срещу примитивния и изключващ македонски национализъм. Посоченият път е видимо към една бъдеща политическата нация, но за разлика от историческото ВМРО след съобразяването с факта на реалното същестуване от десетилетия вече на етническата македонска. Всъщност, позовавайки се на Швейцария и „обединена Европа“, „македонска концепция“ привижда модел, който е в една по-далечна перспектива неизбежен не само за днешна Македония, но и за други, съседни държави. Ще го наложи времето, независимо дали това му се иска на някого или не. Що се отнася до това, че историческото ВМРО никога не е постигнало този идеал, това съвсем не означава, че той не може да бъде цел на бъдещето. И то вече много по-актуална. 

„Македонски концепт“ признава и 

една друга реалност – новото име на държавата

 Незагърбвайки факта, че това име е прието по думите на самия Богойески пред Faktor.bg „под натиск и изнудване“, платформата посреща тази днешна реалност, без която е невъзможна евроатлантическата интеграция на страната. В сърцето на македонците обаче тази държава ще бъде винаги „Македония“. Всъщност, компромисът с името е в немалка степен рожба и на един изключващ македонски етнически национализъм в миналото. Ето защо „македонска концепция“ си е извлекла нужните уроци и апелира към всички етнически и религиозни групи в страната – без нито едно изключение.  
  
Предлага се и

 ново решение за езиците в Македония

 Отчитайки бележките на консултативния орган по конституционно право към Съвета на Европа (т. нар. Венецианска комисия), „македонска концепция“ има намерение официални езици да бъдат езиците, които всички граждани припознават като майчин, плюс английския. В това отношение също се върви към изворите на историческото ВМРО, но с отчитане, разбира се, на съвременните реалности, които са доста по-различни от тези преди столетие. Заедно с това, „македонска концепция“ би желала да върне нещата към началото на пътя на „независимата македонска държава“, преди надделяването на една от версиите на македонската идентичност чрез силови действия режисирани през 40-те по оста Белград-Скопие.  
 
„Македонска концепция“ си дава сметка и за „вътрешната криза на идентичността“ след управлението на Никола Груевски. Ето защо платформата се застъпва открито за това, което нарича

 „обективизация на историята“

 На нея се залага да възстанови по думите на Богойески „насилствено прекъснатия исторически континуитет в развитието на модерната политическа македонска нация“. Както пояснява отново Богойески това включва и възстановяването на онази линия в историческото ВМРО, която отговаря на една проевропейска, прозападна перспектива за страната. Настояването е обаче, това да бъде осъществено под формата на една вътрешна македонска дискусия (а тя няма как да бъде друга), която да възроди „нашето истинско културно и историческо наследство.“ А за това ще са необходими и бъдещи промени в образованието по история (които бих добавил няма как да не бъдат съпроводени и с промени в българското историческо образование). В по-завоалирана форма същото беше отбелязано в едно скорошно интервю и от външпния министър на Република Северна Македония Никола Димитров. Обръщането към историческите извори, към оригиналните документи, към идентичността на историческите личности в техния собствен съвременен контекст, може да бъде само „вътрешна македонска дискусия“, която ще се състои едва когато македонското общество разбере, че не се намира под външен натиск и заплаха за неговата идентичност и език. 
  
Ето защо немалко правота имат и 

обвиненията на „македонска концепция“ и към България

 и българската арогантност спрямо Македония. Българската страна продължава да отправя обвинения - и с немалко основания  - към начина, по който в македонската историография са представени определени моменти от Средновековието, Възраждането/Преродбата, миналото на ВМОРО и ВМРО. Ала нали точно нормализацията на тази интерпретация Богойески има предвид когато говори за „обективизация“ на историята, макар терминът за историографията, по мое мнение, да е вече малко старомоден. Той обаче има своите основания когато казва, че България  е „заклещена в живковизма“. А по отношение на разбиранията за Македония това важи с пълна сила. Та миналото на историческото ВМОРО или ВМРО е скрито от широката българска публика до степен да не може да се осъзнае връщането на „македонска концепция“ към самите негови извори. Например, малко хора си дават сметка, че на практика формираща сякаш и днес българската концепция за Македония е визията от времето на Т. Живков. Тя не оставя в себе си място за множество възгледи развити в печата на ВМОРО издаван в София от началото на 20 в. (та даже и част от този на някои крила на Върховния комитет). Невъзможна е в Живковата визия легалната поява на публикации като тази излязла отново в София през 1903 г. под перото на Кръсте Мисирков - „За македонцките работи“. Да не говорим пък за поява на печатни издания появили се в онова, което историографията на Живков наричаше „монархофашистка България“ от 30-те години на 20 в., както и дейността и публикациите на Македонския литературен кръжок в София. В този смисъл Рамковата позиция на България и изявлението на БАН за македонския език ни тикат към Живкова България, а не към онази на Търновската конституция, та дори и във времената на нейното погазване или злоупотреба.
От тук идва и логичното отношение на „Македонска концепция“ към работата на комисията. Богойески се отнася критично към наложеното в България разбиране за „кражба на история“, защото както преди време се изрази и бившияj македонски премиер Любчо Георгиевски, няма как нещо случило се в Македония да не е „и македонско“. Богойески не вижда как може смесената комисия да функционира нормално при положение, че – както заяви в интервюто си за Faktor.bg, - „българските представители очакват абсолютно да бъде приета „тяхната истина“, без да се вземат предвид каквито и да било аргументи от „македонската истина“. Богойески с пълно основание се отнася критично и към двете „държавни историографии“ и се застъпва за възпитаване на „младежи с критично мислене“. На онези, които ще възразят, че Истината е една, трябва да им се каже, че тя може и да е една, но перспективите са различни. „Македонска концепция“ затова е на всички македонци, без разлика на вяра и народност. Авторите на „македонска концепция“ познават историята, която мъчи комисията. Но днес сме 2020 г. Не сме 1941 г. а още по-малко 1915 г. Нещо повече, не сме и 1992 г. И 

България май няма повече място за грешки

В този смисъл „Македонска концепция“ едновременно се обявява срещу арогантната българска позиция към македонския език, но заявява, че ще се бори и за запазване „оригиналността на македонската езикова норма“ или развитие на „македонската традиция и култура“, открито противопоставяйки се на агресивното сръбско влияние в публичната среда като цяло. В интервюто си за Faktor.bg Богойески се противопоставя на промотирането напоследък на така наречения „малък Шенген“, който оценява като проект за връщането на силата на Белград. В противовес „македонска концепция“ предлага т. нар. „Централно-балканската инициатива“, с което се цели максимално възползване от границите на Македония с две вече страни членки на европейския съюз - България и Гърция.
Разбира се, можем да спорим доколко коректен е употребения от Богойески термин „болшевизъм“, за лошото което идва от България в Македония? Освен това доколко наистина изборът на източната норма при изработването на българския книжовен език е онзи фатален и съдбоносен фактор за македонското езиково обособяване? Не на последно място доколко проблемите между София и Скопие не са най-вече проблеми между София и Скопие, преди да се търси извинение във фактори свързани с Белград или Москва. Но това са отворени въпроси за бъдещи дебати.  
Макар да е против връщането на „миналото на Балканите“ и да гледа към 21 век „македонска концепция“ е максимално в сферата на най-добрите просветени традиции на историческото ВМОРО/ВМРО. Тя е концепция на днешните реалности, обърната е едновременно към подтиснатото минало, но и към европейското бъдеще. А бъдещето неизбежно ще е на гражданските и политически нации. И доколкото историческото развитие е довело до раждането на македонската идентичност, заедно с нея съществуват и редица други, които тя не може да не отчете. Изхождайки от реалностите на 2020 г., платформата се стреми да примири в рамките на нов македонски обществен договор потомците на избитите без съд и присъда, пратените по лагери и затвори, както и следовниците на онези изградили съвременния македонски политически и културен проект. Разбира се, „македонска концепция“ засега е само едно ОБЕЩАНИЕ и единствено от нейните създатели и участници ще зависи евентуалния й успех.