Димитър Попов

Корупцията вече не е сред първите приоритети в държавата. Обещанията, че като се махне Гешев, корупционния модел ще се срине, се оказаха мечтания на хора с кариерни амбиции да му заемат мястото. Днес, вече на власт, обещаващите са толкова корумпирани, колкото и тези преди тях.
Напоследък покрай случаите с Нотариуса и Еврото, има достатъчно доказателства, че проблемът са корупционните 

схеми, които са универсални за България,

 а не отделни хора. И също че промяната в законодателството и дори в конституцията не променят нищо.
Във всеки районен, окръжен, апелативен и върховен съд, както и във всичките прокуратури има по няколко съдии и прокурори, които изпълняват поръчки срещу заплащане. Ще се изненадате, че имената и тарифите им не са никаква тайна за техните колеги. Ще се изненадате и от техния брой – те са далеч по-малко от останалите, които разчитат само на заплата. Няма да се изненадате обаче ако ви кажа, че най-често тези с тарифите са с политическа протекция и никак не се страхуват за мястото си в съответната институция.
От другата страна на закона са подсъдими и обвиняеми, които имат силен интерес да си оправят проблемите със съдебната власт по втория начин. На практика 70% от българите масово декларират, че ако има начин да заобиколят правилата, ще го направят и ще бутнат нещо на когото трябва за да си улеснят живота. Това е манталитет, който не зависи от това дали съдебната система генерира справедливост или не. Те просто разчитат на себе си, доколкото се водят от още по-мащабно правило – че

 не вярват на държавата изобщо

Та в областта на корупцията има търсене, има и предлагане както се вижда. Директни срещи на обвиняемите с магистрати са опасни по много причини, най-вече защото страните не си вярват. Затова се появяват и посредниците. Има ги на всички равнища в системата. Те са хора с контакти при магистратите, и с име на надеждни посредници сред потребителите на съдебна справедливост. Много често имат и  политическа протекция, макар тя да не е задължителна.
Посредниците с голям опит, като Нотариуса например, по някое време стават толкова търсени и успешни, че се еманципират и създават собствени измамни схеми, използвайки контактите си и в двете посоки. 
Посредничеството в България отдавна е универсален бизнес. Има посредници между бизнесмени и министри, които уреждат тлъстите обществени поръчки. Има посредници между бизнеса и парламента, които уреждат поправки в закони или нови закони, а замесените депутати, казват запознатите, вадят луди пари защото мизата за тяхното гласуване се е вдигнала много в последните години. Посредници има между хора в НАП и техни длъжници, между митничари и контрабандисти, между полицаи и наркотрафиканти.
Схемата е масова и е във всички обществени сфери. Посредниците са важна част от корупционен апарат, който пробива държавните институции и процъфтява заради голямото търсене и съответното предлагане на корупция. 
Посредниците обаче са видимата част на схемата. Такива като Нотариуса и Еврото, като Трактора и бай Спас ги знаят всички. Дълбоката и невидима част на 

корупцията е в манталитета,

който движи кадровия подбор в държавата изобщо.
В българското общество има размити граници между политика и бизнес, между правосъдие и политика, между бизнес и съдебна власт, между закон и престъпност, между порок и морал. Границите в самите представи на българското общество са толкова тънки и така неясни, че правят възможен негативния кадрови подбор по самите върхове на държавата. Нагледахме се на всякакви кариери, при които днешна мутра утре става главен секретар на МВР, финансов измамник става министър на финансите, уличен аутсайдер става премиер, наркобарон управлява специална служба, агент на чужда държава става дори президент. Преходът между добро и зло е толкова лесен и така непринуден, че създава много по-голяма беда - превръща самата държава в мафиотска организация, където добро е това, което казва босът, а самото оцеляване е възможно само ако си лоялен на него, а не на закона. 
Може ли това да бъде променено с нова Конституция или с нови закони? 
Не, защото всичко опира накрая до хората, а не до съвършеното законодателство. Каквито и закони да приемете, хората са свикнали да се подчиняват не на тях, а на този, у когото е тоягата и моркова. И ако той открито заобикаля законите, които иначе сам е приел, същото ще правят и останалите.
В такава среда най-лесно виреят родови или кланови обществени групи, които разчитат за оцеляването си на свои хора във властта, а не на официалните държавни институции.
Това естествено може да се промени. В историята бързия и генерален подход е пробван от хан Крум - за да въдвориш ред в среда на крадци, режеш много ръце, докато всички разберат, че има ново правило и то работи. 
И понеже този начин е неприемлив, остава другото – една институция да заработи така, че да стресне всички останали. Това се случи в Румъния, където прокуратурата направи 

операция чисти ръце

 и вкара доста политици в затвора. Оказа се акция с частичен ефект, и все пак дисциплинира обществената среда там поне за известно време. Очевидно е, че у нас трябва да се случи същото. 
По случая с Нотариуса обаче личи, че то няма да се случи. Няма да се случи, тъй като нашата държава е от мафиотски тип и поради много причини – липсващ национален елит, ниска обществена култура, меркантилен манталитет - тя е победила окончателно. Опитите през 2020 година за промяна по революционен път претърпяха очевиден крах.
Ще трябва да вървим по дългия път – в българското общество да се натрупа критична маса от недоволство срещу мафиотските порядки, което накрая да промени и самата държава. Ако останем достатъчно дълго под натиска на ЕС, и ако Русия не ни мине път, както стана през 1944-та, сигурно ще дочакаме и такъв обрат по някое време.