Цветанка Андреева, политолог

Борбата с корупцията изисква силна държава с функциониращи демократични институции, а не концентриране на цялата власт в кръга на един политически интерес, бил той и на действащия президент. Този факт Румен Радев не може и не иска да разбере, защото целта му очевидно е съвсем друга.
Митът за изключителността на Радев като носител на нов управленски морал отново рецидивира изобличително и то отвътре в екипа му.  Приближеният  му съветник-лобист за пореден път го компрометира с уличаващи връзки. Обществени поръчки, посланически места и богати приятели сега бяха допълнени от 

таен подарък от явен играч

И когато скандалът с Пламен Узунов влезе вътре в кръга на Радев, тогава логично последва изнасяне и активиране на атаката като най-добрата форма на защита. 
Бойко Рашков и компания излязоха на отчет без дори да се стремят към показна държавническа безпристрастност от висотата на институцията „служебен кабинет“ и започнаха поредния хаотичен обстрел. Заявената от тях официална версия е, че започват да осветляват случилото се в държавата, като неофициално удрят противника ГЕРБ. И двете версии обаче не са достатъчно издържани относно целта на това правителство да гарантира и проведе честни избори.
Разбираме, че машините за гласуване не са централен проблем на кабинета, а средата на равнопоставеност на участниците в изборите е заменена от бойно поле. 
Лошите практики, които Бойко Рашков уж бори и разкрива, всъщност са 

стратегически измислени

 и приложени от неговата партия-майка, същата която издигана и Радев за президент. Затова реториката, наказваща „бивши хора“ си идва съвсем на място, а купуването и контролирането на вот, което Рашков разкрива, както и фалшифицирането на избори, е логично да бъде разплетено най-добре от създателите си, онези с които се свързва сегашният министър на МВР.
Онези, които преди 32 години решиха да променят комунистическия режим с контролирана фасадна демокрация. Онези, чиито кариери тръгнаха от комунистическите служби. Онези, за които и днес участниците в милионния син митинг през 1990 г. на Орлов мост смятат, че тогава червените ченгета фалшифицираха изборите и БСП печели с „малко“. Същите, които си отгледаха грижливо олигарсите за икономически цели, но ги пуснаха и в политиката. Онези, които през 2013 г. година предложиха и избраха Пеевски за шеф на ДАНС. Същите, които днес се събраха в 

новия проект – Президентски юмрук

Голямата битката с корупцията Радевите остриета сведоха сега до седем дневен  дебат за три язовира. Подмениха служби и надзори с „техни“ хора на фона на грандиозни внушения за подслушвания на политици, за извършени престъпления, за които обаче не се докладва официално, а се съобщават в духа на черния трилър.
Очевидно е, че борбата с корупцията е идеологемата на Радев в предизборната битка. Същинската битка обаче е заменена от овладяване на службите, мрежите и сферите на влияние в полза на определен политически интерес.
Корупцията изисква  съпротива, изградена от институционално хладнокръвие и политическа  безпристрастност – такава, каквото я показа при посещението си в България прокурор Лаура Кьовеши.
Борбата с корупцията се извършва от професионалисти - без емоция, но с воля. 
Кабинетът на Радев демонстрира точно обратното – скандали от жълто до кафяво, а доказателствата са последната грижа на сега управляващите. Целта е политическия дивидент.