Димитър Попов

Каквото стана – стана! В предсрочните избори вече не се съмнява никой. Преди тях е време за равносметка, а тя е по-скоро печална: четири избора за две години, две служебни правителства и едно редовно, управлявало само 6 месеца, неработещи институции, разделено на враждуващи племена общество, уплашени и объркани политици, 

мрачни рекорди 

по смъртност, по инфлация, по международни провали. Паднахме дотам, че албанският премиер Еди Рама да каже: „ В България е пълен хаос, няма кой да вземе едно решение за Северна Македония! Срамота! А уж са член на ЕС и са наш съюзник в НАТО.”
Въпросът сега е КОЙ доведе страната до този хаос. Кой забърка тази горчива каша, която всички сърбаме?
Ще припомня фактите като за кратка равносметка: 
Преди 2 години Румен Радев оглави политическата опозиция срещу ГЕРБ, използвайки президентството и всички заинтересовани партии и институции в една брутална война без правила срещу властта. Привличайки под юмрука си БСП и ДБ, създавайки нови партии като Продължаваме промяната, Има такъв народ, Ние идваме!, той 

блокира държавата и прегази конституцията 

многократно, докато накрая постигне целта – изолация на ГЕРБ и ДПС и озверена конфронтация, напомняща за гражданска война, между двете партии от една страна и новата опозиционна коалиция, създадена от него, от друга.
Миналата година, създавайки 2 служебни правителства, Радев тласна държавата към хаоса и реваншизма, фиксиран единствено в личната си война срещу Бойко Борисов. Като блокира два поредни парламента, той си осигури втори президентски мандат и пълен кадрови контрол върху държавната администрация и върху службите за сигурност.
Едва тогава Радев се реши да акушира и на редовно правителство. Нека да припомня – „четворната” коалиция от самото си създаване имаше петима членове – ПП, ИТН, БСП, ДБ и Румен Радев. Нейното скрито лидерство се падна на президента. Той осигури четворното мнозинство на изборите през ноември чрез машините, които определено изкривиха вота. (Ще продължа да го повтарям, докато не бъдат публикувани резултатите от хартиените разписки. ЦИК имаше задължение да ги преброи, но и досега не обявява резултата. Единственото обяснение е, че той не съвпада с официалните резултати от изборите и значи говорим за фалшификация на вота. Отговорност за нея, ако я има, трябва да носи Румен Радев.)
След изборите Радев уговори лидерите на четирите партии за коалиция, наложи им за премиер своя питомец Кирил Петков, гарантира пред съюзниците, че правителството ще изпълнява ангажиментите си към тях и вкара „свои” министри като гаранция за своето участие в управленските решения.
Така получихме петорната „четворна” коалиция, управлявана от подставено лице на Радев, както е обичайно за набързо сглобени и слаби коалиции, доминирани от задкулисие.
След нападението на Русия срещу Украйна, отношенията между премиера и президента все пак се пропукаха. Петков направи опит да се еманципира от своя кукловод, но той беше успешен само донякъде, защото Радев имаше приближен вицепремиер като Нинова, която 

огради премиера с червени линии и не му даде „вода да пие” по време на целия мач

 Блокиран в ъгъла и от ИТН, Петков бързо усвои двуличието на своя патрон в едно правителство без никакви принципи, подчинено само на идеята да оцелее възможно най-дълго време. 
В такава коалиция има две значими теми за разискване – кадрови назначения и пари. Тъкмо там се пропука управляващото мнозинство. Няколко пъти Радев блокираше опити на Петков да уволнява шефове на служби, Слави Трифонов вдигаше скандали за свои кадри, отхвърлени от премиера; скараха се за парите на Министерството на регионалното развитие, за нови кадрови назначения в КПКОНПИ и БНБ, заради кадруване на Нинова из оръжейната индустрия и земеделието, заради кадри на ПП в Министерството на финансите, кадри на Васил Божков в МВР и т.н. 
Фатален накрая се оказа личният конфликт между Слави Трифонов и Кирил Петков. Двамата от три месеца не си говореха, обвиняваха се в разни грехове, и в крайна сметка ИТН използва преговорите за Северна Македония като повод да напусне коалицията. 
Хитрият Румен Радев обаче не беше изненадан от този ход. За него отдавна е било ясно, че тази коалиция няма бъдеще и той внимателно се беше разграничил от нея. Направи го по най-двуличния и византийски начин – когато говориш едно, а правиш точно обратното. Уж осъжда Русия когато е в Европа, а блокира оръжието за Украйна у нас; иска падане на ветото като е в Европа, обаче притиска Киро да го държи като е у нас; подържа санкции срещу Русия като е в Брюксел, а навива Нинова да държи приятелство с Кремъл. Така той имаше вето върху управленските решения, а отговорност носеше само премиера.
И за да се подсигури за бъдещето, Радев направи и втората стъпка: затопли отношенията с Борисов, осъждайки неговия неуспешен арест и обвинявайки Петков за некадърния опит да угоди на избирателите. От няколко месеца нападки срещу Борисов и ГЕРБ от президентството няма, а в ГЕРБ се изказват за Радев или само дружелюбно, или никак. Заговори се за сделка между двамата бивши вече врагове и за комплот срещу правителството на Кирил Петков.
Така дойдохме до последните събития през юни. Шест месеца след като управляващата коалиция се провали във всички сфери на управлението, напускането на Слави Трифонов, планирано или не, завари президента подготвен. Той не само беше разграничен от питомците си Кирил Петков и ПП, а беше готов да приветства и очаквания победител на предсрочните избори през есента.
Сега има вероятност Румен Радев, петият коалиционен партньор, 

да се измъкне невредим от грандиозния провал

 на правителството Петков, за чиято некадърност лично президентът носи отговорност. „Накиснатия” ще е Петков, който зачерта своето политическо бъдеще, и партията Продължаваме промяната, чието участие в следващия парламент е направо съмнително. Тъжно е, че тези млади, ентусиазирани хора, които искрено гласуваха за промяна на статуквото, бяха измамени от един по византийски хитър президент, който провали опита за подмладяване на целия политическия елит за дълго време напред…Но за съжаление това е то вездесъщото задкулисие, чието грозно лице днес се намира в президентството.
Все пак изборите са шанс Румен Радев да получи поне клеймо за цялата каша, която надроби в последните 2 години. В края на краищата всички виждат, че провалът на това правителство е негов провал. Медиите, особено големите телевизии, които обслужват самия президент, няма да го кажат. Затова честта се пада на Бойко Борисов. Именно той в следващите месеци трябва да крещи за опасната роля на Румен Радев в българската политика – роля на разединител, на човек, погазил многократно и безнаказано конституцията, на задкулисен кукловод, зает с партийно инженерство, на незачитащ демократичното устройство авторитарен лидер, подчинен на Кремъл.
Ако Борисов и ГЕРБ не крещят, Радев ще се измъкне сух от водата и ще управлява задкулисно и следващи правителства, без да носи никаква отговорност за своите действия. От „хитри” политици като него България е страдала през цялата си история и ще страда още, докато не осъзнаем, че хитреците работят само за себе си и никога за общото благо! Кирил Петков, Христо Иванов, Корнелия Нинова и Слави Трифонов го разбраха по трудния начин. Дано го е разбрал и Бойко Борисов най-накрая…