Димитър Попов

Стане ли дума за борба с руското влияние в България, винаги се оправдаваме, че то е проникнало навсякъде в обществения живот и във властта, а тъй като всеки четвърти българин е и русофил, то е неизкоренимо. Масово е мнението, че 

българският народ не си е доробувал, 

затова има нужда от господар, и понеже си е избрал Русия по родство, защо да си разваляме ние рахата и да го настройваме срещу Москва? Да дадем на Кесаря кесаревото и това е… 
Вярно е, че напоследък много „демократи” сипят гневни думи срещу проруския президент –нахъсвал партиите с омраза, правел си президентска република. Добре де – вие му дадохте властта, сега го разбрахте кой е! Защо тогава вашите агитки не са пред президентството, да замерят сградата с домати, както правеха преди? Нали сте против руското влияние у нас! Защо го борите само с мрънкане?
Тъжно е да го призная, но ако перифразирам Салтиков- Шчедрин, и както казва той, заспя за 100 години, а после ме събудят и ме питат какво правят българите сега, ще кажа кратко: мрънкат, но търпят!
Докато е още премиер, Кирил Петков признава в интервю пред вестник Таймс, че не сме в състояние сами да се преборим с влиянието на Кремъл. „Има 20 ключови лица в бизнеса, които го провеждат, и против тях не може да се направи нищо, защото прокуратурата бездейства”, казва премиерът Петков. 
Що за държава е България, що за европейски народ е българския, и що за съюзници имаме в НАТО, щом Русия може да ни постави под свой контрол когато си поиска? Отговорът е наистина отчайващ – това е държава в дълбока политическа, обществена и конституционна криза, с нелегитимно президентско и проруско управление, със спорадични редовни или служебни правителства, зависими от Кремъл и некадърни да подържат геополитическия курс на страната.
Такава държава в НАТО е като 

покана към Русия, на която пише: „Ела, Вълчо – изяж ме!”

Вижте поведението на руската посланичка Митрофанова през последните месеци. Нейната наглост напълно илюстрира ситуация, в която сме отворили вратата на кошарата и сме пуснали вълка вътре, направо при овцете.
През март миналата година Митрофанова се скара на премиера - тогава Кирил Петков, че бил един чиновник, който недопустимо си позволявал да критикува руския посланик. Малко по-късно, в пост на руското посолство, тя се обяви за говорител на българския народ, който не подкрепял позицията на своето правителство в защита на Украйна.
В импровизирано от нея честване на 3 март, тя сравни агресията на Русия с освобождението на България през 1878 година. Митрофанова дори поиска от българите да даряват пари за руските войници, които освобождавали Донецк и Луганск, както някога техните деди освободили България!
Тази груба обида към българския суверенитет, беше и крещящо нарушение на Виенската конвенция за дипломатическите представителства. Митрофанова се държеше не като посланик, а като руски генерал-губернатор в присъдружна, но непослушна държавица. 
Отпорът срещу безобразното й поведение обаче беше мек, и причината е, че президента Румен Радев, БСП и ИТН не позволиха посланичката да бъде изгонена. След очевиден натиск от нашите съюзници в НАТО, правителството все пак натири 70 руски дипломати, което хвърли Митрофанова в истеричен припадък и тя нарече българите евроатлантически подлоги и предатели. Госпожата заплаши да закрие цялото посолство и обяви едва ли не война от свое име. И вместо най-сетне да я „изрита”, правителството на четворната коалиция се самосвали, а Кирил Петков призна, че не може да се справи даже с руския посланик, камо ли с руското влияние в България.
И тогава 

Митрофанова и Радев съвсем обърнаха мача, 

както се казва на спортен език!
Поредното служебно и послушно правителство на русофила президент  кротко се прибра в отбрана и руската наглост и агресия получиха терен за всякакви маневри. Митрофанова провъзгласи своята победа и по този повод обеща да пусне спрените от Газпром доставки, ако си плащаме в рубли, както иска Русия. Енергийния министър на Радев подхвана този рефрен с мотив за нов дългосрочен договор и съгласие Русия да ни осъди на арбитраж за спрените от нея самата доставки на газ. И го каза съвсем сериозно!
На 6 септември миналата година, странно приведения кмет на Пловдив, и още по- приведения президент Радев, се изгавриха с историята на страната, като поканиха Митрофанова за честването на Съединението в града.
През октомври служебната власт покани Митрофанова на първото заседание на новия парламент, макар че навсякъде в европейските парламенти руските посланици бяха под „карантина”. Този път, пак под външен натиск, не допуснаха госпожата в сградата, но пък енергийния министър на Радев изготви 30 годишна енергийна стратегия, заради която в руското посолство сигурно са гръмнали шампанско.
После Радев сключи договор с турския газов оператор Боташ за доставка на един и половина милиарда куб. метра втечнен газ, най-вероятно идващ от Русия през турската газопреносна мрежа. В допълнение Радев съживи отдавна замразения тръбопровод Александропулис – Бургас , за да обезпечи Лукойл с нефт, а може би и да позволи на руската рафинерия да изнася руски нефт към Гърция…Кой знае? 
И за капак самият Радев публично се обяви против военна помощ за Украйна, наричайки войнолюбци депутатите, които гласуваха за нея. А после неговото правителство саботира взетото вече решение от парламента и до сега не е изпратило в пълен обем оръжията, които обещахме на украинците.
И цялата тази 

гнусна проруска оргия

 беше благословена от дясната ръка на руския патриарх Кирил/агент Гундяев/ - митрополит Антоний, който под влажните и раболепни погледи на българските владици демонстративно отслужи литургия в София от името на руския патриарх, обявен впрочем за еретик от Вселенската патриаршия в Константинопол.
Имам странното усещане, че дори Русия и руснаците да изчезнат някой ден, в България ще има още русофили. И тогавашните партии пак ще им слугуват на принципа „Да се държим така, сякаш Русия я има - за всеки случай и като една застраховка в бъдеще”…
Все пак, макар и слаба, в края на тунела има светлина. Попадна ми дълго скриваният Доклад за състоянието на националната сигурност на България през 2021 година, изготвен от всички министерства и служби в страната и приет през юли. В него експертите, без политически нюанси, честно и почтено са признали, че най-голямата заплаха за сигурността ни е агресивната руска политика за промяна на световния ред чрез война, стремежа на Русия да милитаризира Черно море и да инсталира там ядрени оръжия, и хибридната война срещу България. Ето какво е заключението в доклада:
„Основните хибридни заплахи произтичат от агресивното поведение на Руската федерация, която демонстрира прилагане на разнообразни военни и невоенни методи за проектиране на влияние, насочени срещу България. Запазва се дългосрочната стратегия на Москва към все по-широко използване на хибридни операции за постигане на геополитически интереси…Тези действия и политиката на Москва във военната област продължиха да я позиционират като основна заплаха за НАТО, ЕС и България.”
След като е скриван половин година от служебното правителство на Радев, този доклад беше внесен в Парламента от Гълъб Донев едва в края на декември. И до днес обаче той липсва на сайта на Министерския съвет, където е мястото на такива публични документи.
Къде виждам светлината в тунела, ще попитате?

Виждам я в експертите на службите, в онези стотици служители, които методично са изброили всички доказателства за руските атаки, и които ясно са нарекли Русия голяма заплаха за нас. Те не са русофили, напротив, те работят срещу руското влияние на всички равнища. Вярно е, че хора като Радев, които сега управляват страната, ще крият техните доклади, ще наричат Русия приятел и ще саботират усилията на своите „низши” служители да пазят страната от руската агресия. Вярно е също, че демократите ще се задоволяват само с мрънкането.
Но никой не е вечен във властта, нали! Когато руските подлоги си отидат, ще има кой да защити българския интерес след тях, а това вече е светлина в тунела!