Януш Бугайски, Washingtonexaminer.com

Докато обществото е разделено на две, политиците заиграват с най-обикновени стереотипи.
Бомбастичните обобщения за политическите опоненти бяха присъщи за демагози и провокатори. Днес, тази тактика е прегърната от все повече членове на Демократическата и Републиканска партия. Политическото етикетиране е както симптом, така и причина за задълбочаващата се поляризация. За левите, консервативните противници обикновено са отхвърлени като расисти и поддръжници на превъзходството на белите, без в действителност да се изследват техните възгледи и преданост, на които са така отдадени.
Подобно етикетиране без обяснения може да неглижира страданието на милиони чернокожи, които реално са под робство, точно както игнорирането на характеристиката „нацисти“ за политическите опоненти омаловажава геноцидната природа на нацизма. 

Твърде прибързано е да се описват всички метежници, които щурмуваха Капитолия на 6 януари, като бели расисти, а не като пъстра тълпа, в която имаше хора, фанатично вярващи в конспирации и националисти, както и много обикновени граждани, които бяха дезинформирани по отношение на изборите, за които се предполагаше че са откраднати.  
Според ултралевичарите, въпреки че „Антифа“* може да не е структурирана като движение, предпоставка за нейното съществуване е борбата с „фашистите“ – гъвкав, обтекаем епитет, който може да се използва на практика срещу всеки политически опонент. Комунистическите режими многократно използваха този термин, за да оправдаят унищожаването на политическите противници. Докато белите върховисти и етнонационалистите вярват, че обществата трябва да бъдат разделени насилствено по расов и етнически признак, а малцинствата да бъдат изключени или прогонени, комунистите вярват, че „класовите врагове“ и нонконформистите трябва да бъдат 

елиминирани или „превъзпитани“, 

за да се изгради справедливо общество.
Десните политици не са по-малко виновни, безпринципно етикетирайки опонентите си демократи като радикални социалисти или комунисти, независимо от техните позиции по въпроси, свързани със свободния пазар, частната собственост, индивидуалната свобода, демократичните институции. Опитите да бъде превърнат думата „либерал“ в термин без политическо съдържание, очевидно не е успял да породи достатъчно страх и враждебност. Следователно, нужен е по-красноречив речник (набор от думи), който да подклажда предразсъдъци, страх и враждебност
Въпросът тук е, че политическите стереотипи насърчават превръщането ни в изкупителни жертви и застрашават свободата на словото, диалога и социалното съжителство. Те 

подкопават националното единство

 и преследването на политики, които служат на интересите на всички. Те проектират опростени възгледи за света, които се възпроизвеждат и разпространяват в социалните мрежи. Вместо да се създаде по-информирано и интелигентно общество, един от страничните ефекти от интернет е да култивира невежество и сегрегация. Настоящият политически дискурс често се свежда до лозунги и глупави фрази. В дигиталната епоха махленските клюки и всички нейни конспиративни митове вече са глобални и заразни като вирусите, и колкото по-скандално е едно твърдение, вероятно толкова повече последователи ще привлече. Развлеченията са по-лесно смилаеми от познанието, а ефектът от шока може да бъде по-трогателен от фактите.
Никой не би трябва да е изненадан, че Qanon** придоби такава популярност. Ако някой може да назове политическия си съперник комунист, независимо от неговите действителни политически виждания, защо да не отиде и по-далече, определяйки го като канибал или сатанист? Ултралевичарското разбиране за QAnon би могло 

да етикетира републиканците като некрофили и робовладелци, 

и много вероятно е голяма част от гражданите да им повярват. 
Докато измамните политически стереотипи и деструктивно поведение, породено от тях, не бъдат отхвърлени, диалогът между партийните субекти ще се размие, а обществото ще стане все по-неуправляемо. Със сигурност в интерес и на демократите, и на републиканците е да поддържат съществуването на една консолидирана държава, в която могат да бъдат изразени различни политически позиции без заплаха от цензура, изключване и дори насилие. Заявилите се като политически бойци, подкрепящи антидемократичната политика, все още са в малцинство. Независимо от това, ако те доминират в публичния разказ, тъй като медиите и образователната система не могат да обяснят опасностите от левия и десен екстремизъм, тогава по-голяма част от обществото може да бъде мобилизирано в реален открит конфликт.

* Антифа (на английски: antifa) е крайно ляво движение на автономни антифашистки и антирасистки групи и лица в САЩ. Важна характеристика на антифа групите е тяхното пряко действие  с провокиране на конфликти както онлайн, така и в реалния живот. Движението използва разнообразни тактики на протест, включително дигитален активизъм, увреждане на публична и частна собственост, физическо насилие и сплашване на онези, които считат за фашисти, расисти или крайната десница.

** QAnon е крайнодясна конспиративна теория, според която обединение на сатанисти педофили управлява световна мрежа за трафик на деца и крои заговор срещу Доналд Тръмп, който от своя страна се бори срещу тях.

Превод:Faktor.bg