Талибанството не е приоритет само на исляма - Светият синод заприлича на нещо като трибунал на аятоласите, налага позициите си в една светска държава   
 
Пандемията може и да ни отмине, но дълбокото невежество, което е сковало Синода, ще остане. 

Теофил Веритасов
  
     Няма нищо, което да е скрито и да не стане явно! Тази библейска истина целокупно ни доказаха и Църквата, и държавата на съвместния си брифинг този четвъртък. На него премиерът Борисов и Ловчанският митрополит Гавриил, а не «Ловечкият» както упорито го титулуваше, заговориха симфонично, т.е. единогласно. В риториката на средновековната византийска държавно-църковна симфония.  
     Симфонично, двамата 

противопоставиха обществото,

 макар да са призвани да обединяват, а не да разделят. Владиката ни обясни, че пандемията показала кои са «църковни» люде, т.е. истинско вярващи, и кои са маловерците. Маловерци били онези, които след обявяването на карантината престанали да ходят в храма, които до тогава ходели на църква «между другото». Откъде «Ловечкият» владика знае на кого какво е в душата, не е ясно. Но подобно твърдение хвърли в смут искрено вярващи, включително и възрастни хора, които продължават да общуват с Бога, но пред домашния си иконостас – четат молитви, Евангелията, акатисти. И с не по-малка ревност са отдадени на вярата, отколкото онази шепа «църковни», които продължават да посещават храма. Те не са маловерци – те са хора, които чуха призива на други духовни водачи – «човешкият живот е по-важен от традициите». Със разделителното си заявление Гавриил «Ловечки» се изплю и върху онези свои събратя, които призоваха паството си да не ходи в храма, докато не премине карантината, а да се молят у дома и да се черкуват онлайн. Това не е нито осъдително, нито невъзможно, особено когато става дума за временно ограничение. Дори пословичната със своя религиозен фанатизъм Русия изпрати чрез патриарх Кирил адекватно послание: «Да поемем този подвиг – да не излизаме временно от нашите домове, както Мария Египетска е поела подвига да не излиза от пустинята. Аз посветих целия си живот да призовавам хората – да идват в храма. И затова се надявам, че ме разбирате, колко ми е трудно днес да ви кажа да се въздържате от посещение в църквата. Не бих се осмелил да ви кажа това, ако го нямаше чудотворния и спасителен пример на света Мария Египетска”. 

     Премиерът Борисов тегли чертата и обявя, че на църква по празниците ще отидат само крайно-нуждаещите се: «Само тези, които имат истинска нужда да отидат до църквите и манастирите». Не се уточни обаче с бележки от енорийските свещеници ли ще се определя «крайната нужда» или с пропуски, каквито по времето на комунизма се раздаваха за великденската  литургия в «Св. Ал. Невски». Кой освен самия вярващ може да определи «крайната си нужда» да общува с Бог и себеподобните си в храма? Борисов, който се разпорежда с гражданските ни права, си въобразява, че може да се разпорежда и с душите ни? Твърде опасно мислене за един овластен човек. 

      Пандемията свари неподготвена не само държавата. Неподготвена се оказа и БПЦ, въпреки вековният опит на Църквата да служи и вести словото Божие в условия на гонения или епидемии. И точно този вековен опит, изграден в страдания и лишения показва, че 

спорът за лъжичката при причастието не беше най-съществен

 Защото как ще бъде причастен един вярващ не е догма, нито канон, а традиция – т.е. нещо, което се е променяло и може да се променя. Доказаха го и малцината български свещеници, които в началото на пандемията започнаха да причастяват, като приготвяха продълговати парчета хляб (тялото Христово) и ги потапяха във виното (кръвта Христова), а после с чиста ръка да ги даваха в устата на всеки вярващ. Подобен начин причастяват и в католическата църква, а също и в древните православни църкви в Близкия Изток. Но вместо да бъдат поощтрени тези свещеници, вместо примерът им да бъде популяризиран, знаете ли какво им се случи. Смъмриха ги, по-точно им набиха обръчите. И те вече причастяват с вездесъщата лъжичка. 
     Българският Синод можеше да се поучи дори от опита на други църкви – като Руската, която също промени начина на причастяване и се разпореди или да се използва сухо причастие, или въпросната лъжичка за причастие да се топи в спирт преди всяка употреба. Българският синод не следва Духът, който животвори, а буквата на закона. Тя обаче убива.     

      Втренчването в лъжичката за причастие и отказът да се затворят храмовете за богомолците поне на големите празници, като богослуженията се излъчват онлайн или по телевизията, не е белег на дълбока вяра, а на 

дълбоко невежество

 Само богословски некомпетентни люде може да твърдят, че най-страшната пандемия е да не пуснем вярващите в храма. Апропо, в кой храм се бяха събрали апостолите, когато жените-мироносици дойдоха да им съобщят вестта за Възкръсналия Спасител?! Бяха се скрили на обща молитва в една йерусалимска горница, т.е. в стаята на една къща. Нима сега, колкото и да имаме «крайна нужда» от общение в храма, да не можем да превърнем домовете се в такива «йерусалимски горници» и да преживеем празника от дистанция, за да може да преживеем след това и пандемията. В какви храмове са служели по време на чумните епидемии, когато хората масово са напускали градовете и са търсели спасение по гори и поляни. 

В този ред на мисли Гавриил «Ловечки» изрече поредния богословски нонсенс – «Светата литургия не става на поляната», т.е. на открито. По неговата логика излиза, че Румънската и Грузинската църква, които още от началото на пандемията въведоха богослужения на открито със спазване на дистанция между вярващите от по 2 метра, са отстъпили от правата вяра, т.е. църкви на еретици и богоотстърпници?! 
            
      Още много лъжи натвори «Ловечкото» високопреосвещенство. Като например: «Не вярвам, че в храма, може да се предаде зараза». Може и още как – при скупчване на хора, където и да било вирусите се предават по естествен път. Иначе починалия от ковид-19 Валевски епископ Милутин от Сръбската църква щеше да е още жив. Ами клириците от Украйна, които също са заразени – откъде са се сдобили с вируса, ако не от контакта си с паството си в храма и около храма. Зараза чрез причастието не може да се предаде, защото причастието е Тяло и Кръв Христови. И митрополит Гавриил каза поне една истина: «Където е Божията благодат, там изгарят всички микроби». Но докато стигнем до причастието, т.е. божията благодат, вирусът може да порази и духовниците и миряните, особено ако не се спазват ограниченията – примери от православния свят има, за съжаление. Храмовете, като място за събиране на хора, също не са застраховани от това изпитание. Но както документират различни сайтове у нас, карантинните мерки в БПЦ са твърде относителни. 

      Въпреки призивите на архиереи и свещеници към вярващите да се въздържат от целуване на икони, ръце и прочие, а да изразяват почитта си с поклон, кадри от литургията в един столичен храм влязоха в новините на една германска телевизия - вярващите, подреденни в редица, без дистанция, чинно целуват евангелието, изнесено от свещеника в началото на неделната литургия. Този пример беше излъчен редом с протестите на крайно-ортодоксални евреии от Израел, които недоволстват срещу ограниченията, наложени от държавата. Православна България влезе в световния информационен поток като 

страна на фанатици...

 Самият аз съм свидетел, как в едина от големите централни столични църкви продавачката на свещи беше без маска и ръкавици, а мои вярващи приятели, споделиха, че в техния квартален храм по време на литургията иконите, които са под стъкло, нито веднъж не са били дезинфекцирани. Това, че изобилстват и кадри с вярващи, които стоят на богослужението без маски, оставям на съвестта на техните духовни наставници. Но Борисов и Гавриил «Ловечки» твърдят, че всички карантинни мерки в църквите се спазвали и ще се спазват. На кого да вярваме – на очите си или на лъжите им... Българите не спазмаме карантината по улици и магазини, та ще се случи в храмовете. По тази причина твърде неубедително прозвучаха думите на владиката «Църковните хора са хора със съвест». Може. Но те не са много.  
    Ловешкото Високопреосвещенство не се посвени да изрече и друга лъжа. Бойко Борисов «има в себе си вяра в Бога». Вярно, само Бог знае какво е в сърцето на всеки човек. Знае и каква вяра има в сърцето Бойко-Борисово. Но разбрахме и ние каква е вярата му според това, което ни наговори – «Аз вярвам в Силата». Силата,  движи героите от «Междузвездни войни». «Силата» наричат Бог религиозно непросветените? Та в коя Сила вярва Бойко Борисов. Неговата вяра наистина е вяра. Вяра, според която на «Разпети петък се минава под масата за здраве». Това каза Борисов, 

а в най-тъжния ден от годината християните съпреживяват Христовата смърт и се покланят на плашеницата, изобразяваща Неговото погребение. Тази плащеница е положена върху маса, която изобразява Гробът господен. И се преминава не под масата, а под плащеницата. И не за здраве, а за да се погребем заедно с Разпънатия, а сетне и да Възсръснем заедно с него. Не е много сложно да се научи. Особено ако имаш духовни наставници, които не демонстрират вярата си, чрез колекция от стари великденски яйца – те видите ли, не били развалени, а само изсъхнали, което било доказателство за силата на Възкресението. Само дето трайността на едно великденско яйце зависи от концентрацията на оцета в боята... Обаче всичко това е според вярата на Ловчанския митрополит Гавриил – той също ни я демонстрира изобилно онзи ден.  Показаха ни и че веровата некомпетентност на българските държавници е в пряка зависимост от тази на Светия синод. 

     Да наречеш някого, че има «вяра в Бога», означава да докажеш тази вяра чрез делата и словата му, особено на един премиер. Човеците, можеш да излъжеш, но Бог – никога. Парите, които щедро се отпускат за строеж на храмове, за ремонт на манастири и прочие, биха били богоугодно дело, ако в тях се спасяваха души, а не служеха да се усвояват средства от приятелски кръгове. Всъщност Гавриил «Ловечки», не може да каже друго, освен че Борисов е «вярващ». Владиката е искрен, че не си криви душата – нали той му дари 100 000 лева от партийната субсидия на ГЕРБ за довършване на катедралния храм в Ловеч?! Как тогава да не каже, че като монах от нищо материално не се нуждаел. Естествено – като монах не се нуждае, но като владика има всичко...    
        Всъщност, ако някой си е мислел, че досега премиерът и върховното ръководство на БПЦ ги е било грижа за нас, миряните или гражданите, от четвъртък насам илюзии да няма. Защото онова на което се наслушахме и нагледахме беше опростачена защита на институцията, наречена Църква. Не на вярата, не на вярващите, дори не на редовите духовници, а на Институцията. Институция, която публично оповести колко са последователите й. 
     Премиерът Борисов цитира думите на Варненския митрополит Йоан, който имал  «30-40 души вярващи, които ако не дойдат в църквата, все едно да ги убием». Нека да добавим още толкова и ще получим приблизително точната цифра на вярващите, които еженеделно и на по-малките празници се черкуват по храмовете на големите градове. В малките, особено обезлюдяващи селища, са в пъти по-малко. Ще рече,че митрополитската катедрала на една Варна събира в неделен ден обичайно 80-100 души вярващи. Не по-различно е и в София. Даже патриаршеската ни катедрала, която е разчетена за близо 5 000 души, в неделя се посещава от не повече от 50 богомолци (изключваме туристите). Ако приемем, че в София има поне 60 храма и във всеки се черкуват по 100-120 души, ще излезе, че броят на ревностно вярващите в двумилионната столица е 6000-7200 души, т.е. 0.36 %!!! Дори няма и 1 %. Нека великодушно да ги увеличим на 10 %. Сметката пак няма да излезе.  Цинично е да се броят православните вярващи в България, но нали точно върху цифрите от последното преброяване държавата определи и ежегодните субсидии на вероизповеданията – по 10 лева на човек, който се е самоопределил като «православен». 

Самоопределението обаче не означава, че си истински член на Църквата

 То е статистика. 
      Ще се окаже, че цялата врява около нежеланието на БПЦ да затвори храмовете за богомолците е за тези от 30 до 100 души, според калкулацията на Йоан Варненски. Косвено обаче, врявата е най-вече за другите – хилядите, които пълнят храмовете само по Цветница, Великден и Коледа, но не стоят дълго. Идват само за върбата, здравеца и за едното «Христос Воскресе!», както ни увери Гавриил «Ловечки». Без да се усети, той за пореден път извади наяве слабото влияние на БПЦ сред обществото. Тъй врявата, покрай едното верово малцинство и едното празнично мнозинство, изпъкна като да е пак за... пари.  

     «Готови сме да компенсираме и Църквата, ако продатат по-малко свещи или има по-малко приходи!» - обяви пред служителите на Началника Бойко Борисов. Пред перспективата на постпандемична криза, масови фалити и безработица, власта се кахъри за евентуалната липса на празнични приходи в  БПЦ. Странно, защо не се загрижи публично за същата липса при другите изповедания, които за разлика от БПЦ спазват наложените ограничения и затвориха храмовете си за богомолци без да прекъсват богослуженията, които се излъчват онлайн. Така е при католици, арменци, евангелисти, евреи. Даже мюсюлманите прекратиха общите молитви и оставиха джамиите само отворени за индивидуални посещения при спазване на дистанция (отделен въпрос е и там кой я контролира). Държавата ще помисли ли за приходите и на тези изповедания, които може да не са така статистически многочислени както БПЦ, но по закон имат същите права като нея? 
    Бойко Борисов се кахъри за евентуалните финансови загуби на БПЦ, въпреки че тя не обяви нито едно масово дарение за борбата с пандемията, както го сториха събратята им гръцкият синод; въпреки че не организира енориите си да помагат на нуждаещите се, защото няма енорийски живот, а отделните доброволчески инициативи са плод на лични инициативи на отделни вярващи; въпреки че се  докарахме до там, че един православен сайт публикува призива за набиране на доброволци от католическата милосърдна организация «Каритас», но се мълчи за липсата на такава организация в БПЦ. На този фон скорошното дарение от 2000 лв. за детското отделение на Ловешката болница, с което Гаврил «Ловечки» си направи PR, е направо смехотворно. Та това е малко повече от една митрополитска заплата?! 
     Нелеп изглежда и отказът на БПЦ тази година да не използва правителственият Фалкон за донасяне на Благодатния огън от Израел ,за да можело средствата от пътуването да се използват за здравни нужди. Това няма как да е църковна благотворителност, защото полета на Велика събота винаги се е финансирал от държавата. Иначе казано 

Синодът направи помен с чужда пита

 В Гавриловите бъртвежи някак си потъна и иначе благородната инициатива на Пловдивският митрополит Николай владиците да дарят по една месечна заплата. Не се разбра Светият синод има ли съгласие за това.  

      Държавата обещава да компенсира финансовите загуби на Институция, която още не си е обявила имотите и не е ясно кой и как ги стопанисва, а е публична тайна, че е най-големият собственик у нас. Както е публична тайна, че апетитни църковни имоти се дават под наем на силните на деня или на хора, близки до властта, а архиереят комуто са поверени всички стопански въпроси на Синода е не друг, а Гаврил Ловчански, като председател на Висшият църковен съвет. Там се решава на коя фирма ще се възложи обилно финансиран църковен или манастирски ремонт, кому ще се даде имот под наем и прочие. Такива сделки да разследва новият главен прокурор. Щото не се знае какво може да изрови.      

     Разбирате ли сега, защо власта толкова се страхува да «затвори църквите», макар да е ясно, че мнозинството българи не искат точно това, а само  ограничаването на богослуженията за миряни, както то вече се случва в диоцеза на Вселенската патриаршия, Гръцката и Албанската архиепископия и прочие. Власта се интересува единствено от следващия си мандат и си въобразява, че като финансира служителите на Църквата, че като им угажда на схоластиките, ще си подсигурят властта доживот. Но вярващите знаят, че всеки човек е икона, т.е. образ на Бога и неговият живот е по-ценен, отколкото временното ограничаване на достъпа до храмовете. И че Бог няма да ги накаже за това, защото първом ще е помислил за човеците, нежели за Институцията, наречена БПЦ. Затова Борисов мълча, когато му зададоха въпрос за църквите в Гърция и Италия,  където духовниците продължават да служат, но без богомолци. И очевидно не му е жал за полицаите, които по празниците ще трябва да усмиряват богомолците край църквите. Полицията има достатъчно грижи, поне тази можеше да й бъде спестена. Както и Синода не го е грижа за редовите свещеници, които са на първа линия в контакта с миряните.  

        Излиза, че премиерът не го е страх от Началника, а от служителите на Началника. Иначе няма как да си обясним, защо на тези служители е позволено да разиграват държавата, така както на никого другиго?! Защо след срещите и на вицепремиера Дончев и на премиера Борисов със синодалните клирици, те  продължават да са упорити и неотстъпчиви. Пример за смирение ли ни дават? Или ни демонстрират гордост и инат, които иначе християнството осъжда. Кого се опитват да убедят симфонично Църквата и държавата, че  ние българите сме най-вярващият християнски народ, само защото не сме си затворили църквите? Или Кого лъжат?  
     Излиза, че Светият синод манипулира вярата, но не за да вдъхва кураж и надежда на хората, а за да плаши. Да плаши най-напред премиера, а после и всички останали. Нали и това прозвуча от бравурната пресконференция този четвъртък: «Божието наказание със сигурност ще дойде към всеки, който не е вярващ». Подобни страхове може да се насаждат само от фанатици, от хора с талибанско мислене. А талибанството, както се вижда, не е приоритет само на исляма. Има го и във всяка друга религия. Светия синод заприлича на нещо като трибунал на аятоласите, по ирански модел, като иска да налага позициите си в една светска държава.    
      Православните българи, обаче, бързо отговориха на тези мераци – минути след пресконференцията фейсбук бе залят от възмутени хора, които с болка споделяха, че ще си скъсат кръщелните и ще потърсят друга Църква. Синодът, обаче, не се трогнава от това. Ако го беше грижа, най-малкото щеше да състави едно покъртително послание към вярващита, както го сториха и Вселенския патриарх Вартоломей, и Руския Кирил, и папа Франциск и Албанския архиепископ Атанасий. Нямаше да позволи на патриарх Неофит да срича послание, което друг му бе написал и да отправи молитвата за избавление от пандемията така формално и безизразно. Това, че откакто обявиха пандемията българският патриарх не го виждаме да служи, оставяме на неговия морал като духовен пастир, който иначе се разпореди храмовете да останат отворени. Снизходително да приемем, че и той е в рисковата група и трябва да го пазят. И патриарх Евтимий беше от рисковата група, когато Търново падна в ръцете на османците. Но учените твърдят, че е останал в превзетата столица близо две години, опитвал се е да организира тайно заговор срещу поробителите, та затова са щели да го посекат, а после е умрял в заточение и е канонизиран за светец. Сега обаче висшият клир е на път да постигне, онова, което дори комунистите не успяха – да отвратят хората от БПЦ.
 
     Ето за това трябва да се опомнят в Синодалната палата – да не изгубят душите, които трябва да водят. Власта ще продължи да ги финансира, да им строи храмове, но те ще продължават да се пълнят само с празнични християни. Така най-голямото вероизповедание у нас може да се окаже 

Църква на малцинството

 Християнството е свобода, а не Институция и пандемията извади на яве и тази истина. Светът вече не е същият и религиозните общности са изправени пред голямото предизвикателство – да запазят живота на хората, без да жертват вярата. Дали БПЦ е подготвена за това, дали има компетентността да даде най-верния отговор?! След онова, което се нагледахме и наслушахме този четвъртък много се съмнявам. Пандемията може и да ни отмине, но дълбокото невежество, което е сковало висшия клир, ще остане. Невежество, което ще определя облика на цялото общество. Или поне на онези, които все още си въобразяват, че институция като БПЦ може да крепи националното единство. Няма как да се случи с Църква, която е ялова. В нея единствено православният талибанизъм може да подхранва религиозното невежество на управляващите.