Може да е тъжно, обаче е вярно, когато те управлява клоунада

Димитър Попов

Този парламент завърши както подобава на един нискокачествен цирк – с долнопробна клоунада. Очевидно отношението на партиите към държавата и към върховния орган на властта – парламента, е толкова презрително, че те превърнаха задължението си да пазят държавността и достойнството на най-важната държавна институция в пошла битка за микрофоните, където може да крещиш на избирателите каквото ти хрумне. А на тях все им хрумва следното: „Слушайте, кухи лейки, гласувайте за нас, че да си правим шоуто с публика, иначе можем и сами да си го правим, при закрити врати, ама ще ни е скучно, пък и нали е демокрация, нали и света трябва да ни види магарията“. Живата публика в шоуто бяха група миньори, докарани да подържат масовката. С тях цялото послание доби съвсем завършен вид.
Колко са ги гледали по телевизорите не знам, обаче съм сигурен, че техните партийни фенове са горди с тази клоунада и пак 

ще гласуват за този същия цирк

 Доказателствата са в първите социологически проучвания от началото на предизборната кампания. Те са две – на агенция Тренд и на Алфа рисърч. От данните излиза, че в парламента ще влязат същите партии и промяна в сравнение с миналите избори няма да има, освен в едно – избирателната активност ще удари ново дъно. Прогнозираната е за около 2 милиона, но вероятно ще бъде и по-ниска в изборния ден, защото практиката досега показва разлика между заявената и реалната нагласа на хората да гласуват. 
Няма как да не се замисли човек докъде може да стигнем в свалянето на летвата, ако в началото на другата година има нови избори например. И дали избори, на които гласуват една пета от гражданите реално ще легитимират избрания парламент. По нашето законодателство долна линия няма - може и 1000 човека да изберат върховния орган на властта. Обаче 

дали това е демокрация,

 и дали е държава изобщо? Може би е време да сменим технологията на гласуването – по-висок праг за влизане в парламента, по-висок праг на избирателната активност, мажоритарен вот и каквото още ви хрумне друго, стига да спрем тръгналата по пързалката надолу българска демокрация. 
Възможно ли е да избегнем осми избори в началото на другата година и партиите да съставят редовно правителство най-накрая?
Проучването на двете агенции показва, че ГЕРБ ще победи отново с разлика от 10%, Възраждане и ППДБ ще се боричкат за второто място, а в парламента ще влязат още четири малки партии, които са на ръба на оцеляването. Отсега може да се пресметне, че разпределението на мандатите ще бъде долу-горе следното – приблизително 75 депутати на ГЕРБ, по 39 на Възраждане и ППДБ, останалите четири партии ще имат по около 20 депутати всяка – някои малко отгоре, други малко надолу. 
Ако подходим аналитично и рационално към това разпределение на местата, ще видим че политически възможните коалиции са две. Първата е мнозинство на ГЕРБ, БСП, ИТН и едното ДПС, да речем на Пеевски. Заедно тези четири партии аритметично покриват изискването за над 120 депутати. В самото начало на кампанията Борисов намекна за такава следизборна коалиция на националното спасение, но отсреща получи реплики, които са по-скоро отказ. Те дойдоха от Слави Трифонов, който в последните години следва тактика, формулирана така – „Винаги в парламента, никога в правителство“. Очевидно близостта на Трифонов с Радев от една страна, и горчивия опит от коалицията с ППДБ от друга, имат роля във формулирането на тази стратегия и аз силно се съмнявам, че ИТН ще влезе в коалиция с ГЕРБ. Те по-скоро ще искат да си правят шоуто отстрани и да гледат сеира на останалите. БСП също е проблемен партньор и по-скоро ще се разцепи на две по темата за коалиция с Борисов, отколкото да се поблазни за свои министри в такова правителство. Проблем ще бъде и ДПС на Пеевски, за което влизане във властта веднага след разцеплението може да даде голям коз в ръцете на противника Доган за атака срещу такава сглобка. Борисов сигурно добре разбира, че нестабилността на малките партии ще се прехвърли и върху голямата, а това на практика зачертава възможна коалиция с ИТН, БСП и ДПС.

Другият вариант за мнозинство е повторение на сглобката – ГЕРБ, ППДБ и едно от двете ДПС, вероятно на Пеевски. Това също е

обречен вариант

и  единствено Борисов все още си прави илюзии, че Киро и Асен някой ден ще му станат коалиционни партньори. Няма да се случи, трябва да го е разбрал. ППДБ също имат своя стратегия и тя гласи – „Или вземаме цялата власт, или избори до дупка!“ В следващия парламент те по-скоро ще са злорадстваща опозиция, която ще повтаря до втръсване, че ГЕРБ пак не е направила правителство - ха-ха - ха...

От тези седем партии в парламента друго мнозинство, освен според горните два варианта, няма как да се сглоби. Възраждане не може да бъде партньор на никого във властта, малките партии не могат да съберат собствено анти-Борисов мнозинство, а двете ДПС в едно правителство няма да ги видим. Силно се съмнявам, че партиите под чертата ще прескочат изборната бариера и ще дадат нови аритметични варианти за друг редовен кабинет. 
Напълно невъзможен ми изглежда и вариантът за експертно или равно отдалечено правителство, който ППДБ и Трифонов пробутват методично. Такова правителство има и сега – то е служебното на Главчев. Да искаш друг служебен премиер, назначен от парламента, не е никакво решение на политическата криза. То показва само, че не приемаш резултатите от изборите и искаш нови, но с отлагане от няколко месеца и с премиер, който да ти е по-удобен от самия Главчев. Това прилича на 

чисто мошеничество,

 което е толкова елементарно, че едва ли ще излъже човек като Борисов.
Та социологическите проучвания вече дават първите доказателства, че тези избори през октомври ще са едно провалено начинание и не съм сигурен, че ще завършат по друг начин, освен като в този парламент – с поредните клоунади от същите бездарни артисти, които гледаме в последните години.
Налага се да има сериозна промяна и в изборната технология, и в подбора на политиците, и в самата политическа система, която се е превърнала в затлачено блато, което ще ни удави накрая.