Иван Ибришимов

Неведнъж съм писал, че машинното гласуване отдавна е отхвърлено в демократичния свят и днес в Европа се практикува само в няколко  избирателни района около Брюксел. Естествените въпроси са „кой“ и „защо“ реши то да бъде приложено у нас?
Отговорът на „кой ?“ е известен – най-яростни и настоятелни за приемане на тъпото решение бяха партията БСП в лицето на Корнелия Нинова и президентът Румен Радев, подкрепени от всякакви смотаняци в целия политически спектър. 
Отговорът на „защо ?“ е тризначен. 

- Официален – за да бъдат проведени честни демократични  избори. 
- Неофициален – за да бъдат „изчегъртани“ Бойко Борисов и ГЕРБ от управлението и политиката. 
- Премълчаван – за да се осигурят перфектни условия при неблагоприятен за инициаторите резултат  от изборите, вотът да бъде оспорен и впоследствие провален.

Хаосът с машинното гласуване

Приетите „на юруш“ изменения в изборните закони поставиха изначално  ЦИК в абсурдна ситуация – да проведе изцяло машинни избори при явен недостиг на машини и липса на бетонни критерии за изчисление колко още железарии с необходимия софтуер трябва да бъдат закупени от „братска Венецуела“. Комисията панически започна да експериментира колко време ще отнеме гласуването при различни условия и при различен тип избиратели, но останах с впечатлението, че объркването стана още по-голямо защото избирателите не се движат под строй, а най-много време се губи при допускането в изборните помещения, особено в епидемична обстановка, при търсенето на имената в списъците, сверяването на личните данни, пускането на фиша и т.н. Така бяха поръчани още 1500 устройства с неясен срок на доставка и с още по-неясно кадрово и техническо осигуряване за гладко протичане на процеса. Накрая като връх на безумието – машините продължават да са собственост на частната фирма доставчик, защото до момента държавата не е платила за тях нито лев. Така хаосът в деня на вота вече е предизвестен, а крайният резултат като времеви параметри и достоверност на резултатите извън всяка логика още тъне в мъгла. И все пак машините ще се окажат бял кахър, защото

Хаосът в избирателните списъци

изисква многомесечна къртовска работа от страна не само на изборната, но и на държавната, и на местната администрация. Работа, която вече 30 години никой не се нае да свърши!
От ЦИК изразиха опасения дали конституционното право на вот ще бъде гарантирано за всички български граждани у нас и по света. Вероятно ще бъде, но в рамките на възможното. Който успее – успее! Защото времето се измерва в часове, а денят е един и не е разтегателен. Може би президентът като военен човек знае, че обединяване на пространство и време съществува само в казармата и то във фатмашкия мозък: „Ще копате от тук до довечера и край.“ Ала на избори са важни часовете, защото са обвързани със закон.
А сега ще ви предложа само три числа, за да няма излишно объркване и спекулации. Те казват всичко.
На 12 април в избирателните списъци са фигурирали имената на 6 милиона 789 хиляди 605 избиратели. По данни на Националния статистически институтут /НСИ/ в края на 2020 г. населението на страната е било 6 милиона 916 хиляди 548 души. Разликата между броя на населението и броя на избирателите се оказва точно 126 943. И сега внимавайте – по същото време броят на децата до 15 г. възраст е бил 999 014! Те нямат право на глас. До 18 г. възраст ще са доста над милион. Като извадите от общия брой на населението поне 1 милион и кусур негласуващи деца, ще се окаже, че и избирателите са поне с милион по-малко. Това са фантомите, мъртвите души, както щете ги наричайте. Те не са изчистени, фигурират в списъците и дават огромни възможности за спекулации, като се започне от реалния процент на  гласувалите и се стигне до тежестта на различните партии в обществото. Тук проф. Константинов с право ще каже, че абсолютният брой на гласувалите за една или друга политическа сила не може да бъде манипулиран и ще е прав. Но доколко тогава може да се разчита на тежестта на процентните съотношения, след като базовите данни са не просто съмнителни, а грешни, не се наемам да гадая.

Важното е, че

най-големите радетели за честни избори са наясно с тези факти

и знаят, че предстоящите избори ще са точно толкова честни, колкото всички избори от 1990 г. насам. Единствената разлика е, че този път отговорността пада върху вдъхновителя на бунта миналата година Румен Радев, който има пряк интерес да управлява безконтролно със свои служебни правителства до изборите за президент през есента.