Евгени Кънев

Едва ли Путин си е представял така своя 70-годишен юбилей - вместо повелител на нов световен ред, да е обграден у дома и в Украйна от вражески сили, които гледат да му видят сметката.

Русия всъщност се провали точно там, където щеше да спечели войната - в масата, бройката, размера. Оказва се - парадоксално - че нито във военно-техническо, нито в материална и логистична обезпеченост, нито дори в числено отношение (предвид масовото бягство от призовки и нежелание за война) Русия може да надделее над Украйна. Затова и ядрената опция - като последен пристан на Путиновия режим - все по-често се споменава.
Въпреки заклинанията в путинските медии, включително и у нас, че Европа се клати, че се е самопростреляла със санкциите, че води късогледа политика - всъщност нейната сплотеност срещу агресията беше една от трите най-голямеми мискалкулации на Путин, заедно с непредвения отпор на украинската армия и трагичното състояние на руската армия.

Инвестираните руски милиарди в различни активи за диверсия на Запада - агентурни мрежи, интернет клъстъри за фалшиви новини, тролски фабрики, кибератаки, акции на терен с убийства и заплахи - тези активи са в процес на ускорена амортизация. И си отиват заедно с режима.

Но тези активи все още съществуват и са много 

силни в страни като България

 Силните зависимости проличаха и в кампанията - дори при тежките загуби в Украйна и отвратителните сцени от войната - тя не беше тема на последната кампания, а посланията на повечето партии бяха от някакъв собствен път на България до дружба с Русия.
Мисля си как обществото деградира, когато под властта на външни хибридни атаки и на вътрешната клептокрация изгуби посока, няма хоризонт, не вижда нещо добро в бъдещето. Моралът се срива, оцеляването става единствена цел, другите, обществото губят значение. Колкото по-близо до войната се случва, толкова по-дълбоко е падението.
В този контекст, започват да губят значение моралните императиви, познати още като Божи заповеди, една от най-важните, от които е “Не кради!”

Така войната се оказва спасителен пояс за нашата клептокрация, в която тя 

надяна евроатлантическа премяна,

 за да се хареса на заблудените и безкритични избиратели.
И да иска чрез своите социолози и политолози от автентичните евроатлантически партии да се хванат на хорото. Защото техните избиратели искали правителство. И защото - ако това не стане - ще лъсне цялата безпомощност и задкулисна менажерия на тези партийни субекти, заченати в Кремъл. 
Защото те знаят как се печели власт, но по путински не знаят как да я упражняват в полза на обществото, а само за себе си.
Защото те са царе на тактиката, но са парии на стратегия и визия за развитие на обществото.
Защото те помогнаха с каквото могат на Путин да започне войната, но сега като него търсят спасение.
Текстът е публикуван на фейслук страницата на автора