Огнян Минчев
  · 
Когато през 2018, 2019, че и през 2020 г. ДПС предлагаше да се създаде "правителство на съгласието", което да работи по "належащи национални приоритети", този призив бе възприеман от много хора със скептични и подигравателни усмивки - Сараят не може да дойде открито на власт, затова измисля формули, зад които да се скрие и да получи пряк достъп до ресурсите на институциите. 

Когато днес се спомене възможността да се създаде експертно, програмно, каквото и да е правителство, същите тези хора все по-често са склонни да мислят - "Дано". Дано, защото 

хаосът и циркът на публичната сцена придобиват все по-абсурдни и плашещи размери

 Ето това е целта, която искаха да постигнат стратезите на олигархичното задкулисие, преценили като положителен своя шанс да довършат и малкото демократични процедури и свободи, които останаха в България след десетилетия управление на пълномощниците на мафията. 
Ако се опитате да припишете какъвто и да е смисъл на безобразното, неприлично и хаотично поведение на ръководството на шоу партията, няма да успеете, освен ако не приемете като реалистична хипотезата, че 

някой инвестира в разгръщането на този невероятен хаос, 

който се шири на политическата сцена. С какво може да се обясни двойният отказ на тези момчета да се заемат сериозно със създаване на правителство? По време на 45 НС те бяха втора политическа сила, при положение, че първата - ГЕРБ - не притежаваше легитимността дори да се опита да управлява. Но сценаристите отказаха да договарят кабинет. През настоящото, 46 НС същите нови политици (дали политици?) направиха парламентарна буфонада около свръх странната си претенция други фракции да им гласуват безпрекословно "кабинет на малцинството". Сценаристите може да не са знаели, че това не е възможно. Дори шефът им може да не е знаел. Но политическите технолози, създали този странен политически продукт без съмнение са знаели и са 

планирали този ефект на блокада

 върху създаването на нормално правителство.

Една от хипотезите е, че самият Румен Радев има пръст във всичко това, защото иска безгранично дълго да управлява със служебен кабинет. Не съм склонен да подценявам властовите апетити на президента, но не мисля, че той е заинтересован от подобна серия от провали в излъчване на нормална изпълнителна власт. Дори и да не е осъзнавал напълно този факт, той има достатъчно съветници, способни да му обяснят, че поемането на такава голяма отговорност в условия на разгръщащ се хаос неизбежно ще има бумерангов ефект върху амбициите му за преизбиране и за по-нататъшно укрепване на властта му. Радев може частично да се възползва от ефектите на хаотичния разпад, но не е в състояние да го контролира или дори да го насочва в полезна за себе си посока. 

От хаоса интерес имат тези организирани сили на олигархичната пирамида, които очевидно са започнали да разглеждат като досадно препятствие самата възможност за относително стабилни публични институции, които имат своя автономна логика на поведение, въпреки, че са подконтролни на олигархичния shortcut "икономическа власт - политическо управление". По всяка вероятност тези сили на задкулисието целят 

изтощаване на гражданската търпимост към политическия хаос

 и по-лесен - от гл. точка на обществените ориентации - преход към по-централизирана властова структура, която може да избягва публичността дори на режисираните парламентарни дебати, която може да концентрира властта в ръцете на една по-силна президентска фигура и т.н. 

В този контекст попада изцяло кампанията на чалга шоуто за рекламиране на "мажоритарната система", която в настоящото българско общество, първо, ще засили властта на локалните фактори на мафиотско-олигархичен контрол. И второ, ще допринесе за изграждане на силни мнозинства, които могат да бъдат насочвани и към избора на "силен" президент. Но това е едната хипотеза. Другата хипотеза е, че в средносрочен план, настоящият ескалиращ хаос ще доведе именно до такава фрагментация на политическото пространство, че ще позволи 

създаването на серия от слаби, компромисни, "експертни" правителства,

 безпрекословно изпълняващи чужда воля - било на собственото ни задкулисие, било на външни сили, които устойчиво целят дългосрочна дестабилизация на страни като България в източната периферия на Европа. 

Днешният хаос кове убедителна пропагандна теза в услуга на олиогархичното управление (наше и чуждо) - "Ние нали ви казахме, че всички тези "протестъри" са беладжии и неспособни да управляват?" Оттук до извода кой е способен да управлява има само една крачка. В интерес на истината, не можем да отречем, че тази пропагандна теза получи много силно потвърждение в протестърското поведение по време на двата последователни парламентарни "аборта" - 45 и 46 НС.

Осмислянето на тези процеси ни дава възможност да надзърнем и в предстоящите събития на българската политическа сцена. Докато ИТН и някои от другите "протестни" формации остават със значително електорално влияние, политическата нестабилност в страната ще се запази и може дори да се влоши. На този фон можем да очакваме създаване на следващи управленски формули - било от "непротестни" партии, било от амбициозни, току що спечелили мандат президенти, било от друга наредена зад кулисите комбинация от "протестни" и "непротестни" фактори и лобисти на олигархичната пирамида". 

"Магнитски" раздруса неприятно плъховете в торбата

 Тези плъхове обаче имат сериозното преимущество, че са единствените ресурсни играчи на сцената и зад нея. Срещу тях са или дежурни интелектуалци със самочувствие, неколкократно по-високо от реалния властови и електорален ресурс, с който разполагат, или буфосинхронистите на хаоса - както платени за да играят в шоуто, така и самодейци, които се чувстват доста по-уютно в ролята на улични хулигани, отколкото на успешни парламентаристи. Попаднахме в капан - предизвестен капан, в който сиренцето се оказа абстрактното желание за повече справедливост и демокрация. А справедливостта и демокрацията са винаги конкретни, не абстрактни величини.