Димитър Иванов

На днешния ден преди 7 години, за първи път в новата посттоталитарна история на България, в София се проведе Патриаршески избирателен църковен събор. Този Събор имаше за цел да не допусне избирането на тогавашния Наместник-председател на Св. Синод - Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, който малко по-късно изплува бездиханен във водите на Черно море, за трети (в ново време) Български патриарх. Вътрешната обстановка в Църквата и настроенията между митрополитите направи възможна съвсем 

пряката намеса на Кремъл и Руската църква

 в процеса на избор на наследник на упокоилия се Патриарх Максим, първосветителствал цели 42 години. След 28 тура за съставяне на тройка кандидати за “достоизбираеми” т.нар. български синод избра тримата най-верни на Москва за кандидати за българския патриаршески престол. 

Така на днешната дата през 2013-та година делегатите на Събора трябваше да избират между тогавашния Старозагорски митрополит Галактион (единствено получил изискуемите от Устава гласове за достоизбираем) – агент на ДС, Русенския митрополит Неофит – агент на ДС и Ловешкия митрополит Гавраил – агент на московско влияние (последните двама не получават необходимия легитимен минимум от 10 гласа за влизане в състава на достоизбираемите за патриарх).

Съвсем естествено по ченгесарска линия любимците на Москва са зависимите, проявяващите слабости и нелегитимно избраните за кандидати (с по 9 гласа от изискуем минимум – 10) Неофит и Гавраил. Скандалният и своенравен Галактион послужи за бушон. Като първенец на СССР, но дългогодишен представител на БПЦ в Москва през 80-те години на миналия век, веднага се очертава крайният проруски хардлайнер Гавраил. Неофит е възприеман като русофил – приятел на Църквата в Русия, но Гавраил е човекът, който сляпо и подчинено изпълнява волята на Московската патриаршия. Да,  агент на ДС не е, но руските архиви за сега мълчат дали не е свързан с КГБ или ГРУ. На първи тур отпада Галактион. На втори тур гласовете за него отиват при Неофит, а по-фундаменталните и по-радикалните елементи в БПЦ, които са плод на руската пропаганда и са естествени противници на младия и амбициозен митрополит Николай, издигащ Неофит, гласуват за Гавраил. Но Гавраил не увеличава своите гласове и губи изборите. Съборът обявява за Български патриарх: “Той е … Неговото име е … НЕ – О – ФИТ”. Грешката, коята руснаците са допуснали е, че е добре и тримата кандидати да са русофили като така не остават възможността верните им делегати да не изберат този, който не е култивиран по московските правила. 

Слава Богу за грешката им! Гавраил не стана патриарх на днешната дата преди 7 години

и вече няма никакъв шанс някога да сложи митрата на българските патриарси.

Неофит е безхарактерен човек, който с вредното си бездействие съсипва Църквата в България, но поне с разиграваната си роля на болнав бламира хиперактивитета на Гавраил Ловешки за доказване на лоялност пред Путин и Гундяев. 

Така вече седем години православното изпълнение от вярващи в Църквата е разделено на намаляващи традиционно практикуващи и понасящи Неофит и на крайно радикални зилоти, които не приемат отстъпленията и греховния живот в Църквата, които имат за свой гуру Гавраил Ловешки. На него проруските медии, русофилските организации и руската разведка в България му създадоха фалшив образ на много благочестив монах, който се вслушва само в гласа на небето. Хайде де, много моля!? Гавраил бил крепилото на Православието и щял да го пази. Ама от кого да го пази и на кого го крéпи? Пазил православната вяра от предатели, а той и неговият сайт с наименование “Предание” са най-големите предатели на вяра, род, Родина и чест. Гавраил е обикновен пряк проводник на руската политика и агитационна пропаганда на Руската Федерация и това е добре видно от сайта му и от цялостната му дейност, която би следвало да е обект на особено внимание, та дори и на самосезиране от страна на Главна грокуротура и българските контраразузнавателни служби. Пак ли ще чакаме чужди служби или Държавният департамент на САЩ да ни казват кой кой е. Всички членове на Св. Синод биха могли да свидетелстват за изказванията му по време на синодалните заседания, които са си чиста проба държавна измяна в полза на наричаната от него “Светая Русь”.

Хибридарката за благочестивия и почтен Гавраил, който

ще спасява Православието и България от нечестивия Запад

е видима съвсем ясно, когато се видят делата му и плодовете му. Той държи парите на БПЦ в руска банка, които може да управлява само с втория подпис лично на Кирил Гундяев – патриарх на РПЦ. Той е положил подписи под договори, които ощетяват Софийска митрополия с огромни загуби, послужили за нечие забогатяване. Той в противоречие с Устава на БПЦ – БП купува и се разпорежда с апартаменти в голямо количество. Гражданските му имена Цветан Динев сигурно неслучайно многократно се споменават в Имотния регистър. Миряни твърдят, че обезлесява горите в Ловешка епархия и пряко управлява горския фонд на Гложенския манастир, който е в плячкосано състояние. Съдейства за обогатяването на замогнали се през Прехода офицери на Държавна сигурност. Този “благочестивец” обезкърви епархията си откъм клир. В посочения по-долу клип, който се върти из социалните мрежи може да се види какви лица и в какво състояние поставя за игумени, за да му служат като гумен печат и да не носят отговорност. (На клипа се вижда танц, игран от архимандрит Нектарий – игумен на Гложенски манастир “Св. Георги” на Задушница.) Този митрополит напълно противоуставно е 12 години председател на Върховния църковен съвет (стопански ръководен орган) и управлява всички синодални имоти, сключва пагубни сделки и проваля сделки. 

Този човек, проводник на прокремълска политика в Църквата ни, не стана преди 7 години патриарх, но продължава да управлява основния й икономически ресурс. В духовните среди разказват, че цялата му “църковна” кариера се дължи единствено на комунистическия генерал Славчо Трънски, който го изпраща при КГБ-ееца Питирим Волоколамски, близък на Раиса Горбачова в годините на Перестройката, за да бъде назначен за кадър на новото време (обща политика за страните от СИВ и Варшавския договор в подготвителния период към преход). 

Гавраил Ловешки сега, заедно с фанатичния и искрящ от „вяра” поглед на Данаил Видински, който бе замесен в убийството на отец Стефан Камберов – канонизиран от Алтернативния синод за свещеномъченик, осъществиха безпрецедентен натиск върху патриарх Неофит и българските митрополити за участие от 25 до 27 февруари т.г. в неканоничната среща в йорданската столица Амман, инициирана от Кирил Московски и организирана от Теофил Йерусалимски, която среща има за цел да се противопостави на Вселенския патриарх Вартоломей и дадената от него с Томос автокефалия на Украйна. Гавраил и Данаил, барабар с Йоан Варненски, който е с амбицията да обединява митрополити около себе си с цел израстване до патриаршество и неговият послушник във всичко Серафим Неврокопски, а и с дейното съучастие на синодалния секретар Герасим Мелнишки (чадо на Иларион Алфеев и назначен от библиотекарите) проведоха манипулация в отсъствието на другите митрополити, която трябваше да застави патриарх Неофит или да отиде в Амман, или да изпрати представител, като за такъв “естествено” се е самопредложил Гавраил. Благодарение на Врачанския митрополит тази грозна завера е провалена и 

БПЦ няма да бъде представена на срещата “Анти Цариград”

Там се оказва, че от всички патриарси и предстоятели Кирил и Теофил ще са си насаме.

“Благодарение” на митрополитът Гавраил Ловешки в Синода Българската църква няма свои български свещеници в изконните български земи в Западните Покрайнини. Пак заради него няма български духовници и български владика за басарабсите българи в Украйна и Молдова. Там била само Руската църква. Че кой и кога е установил това?! А Предстоятелят на новата автокефална Православна църква на Украйна – Киевският митрополит Епифаний, е готов да предостави епархия за българите в Украйна на БПЦ – БП, но заради Гавраил Синодът в София не е дал съгласието си патриарх Неофит да го спомене по време на св. Евхаристия в диптисите на църковните Предстоятели. 

Противно на историческата истина, на българската кауза и на християнската правдивост Гавраил публично заявява, че Църквата в Р Северна Македония трябва да се подчини на Белград, респективно – на Москва. Той е против правото на Вселенския патриарх да издава Томос за автокефалия на Поместна православна църква. А Българската църква е автокефална с такъв документ и от Патриаршията в Константинопол – Истанбул. Трябвало да има Събор, който да давал автокефалия, а митрополит Гавраил е против свикването на Църковен събор на БПЦ, което трябва по Устав да става на 4 години, а вече закъснява с 8 години. Така всичките процеси и решения нямат нужната по Устав легитимация. Важен е само автокефът, сиреч собствения кеф на Гавраил 

в угода на неговата “славна” Москва

Жалко, че Св. Синод още търпи деянията на Гавраил, а не го свали и отстрани публично от длъжност, и да го заточи в манастир (може и в Сибир)! Поне може да му позволи отглеждане като сваления бивш старозагорски владика, да бъде на покой и да радва милата му  Спиридонка. 

Ловеч има право на свой истински достоен архипастир!