Добромир Гюлев

Има много философски, исторически и политически различия между света на Русия и останалия свят. Ако питате руския придворен философ Александър Дугин светът е разделен на „морски нации“ и „наземни нации“, като на Русия по право се полага да управлява всичко, понеже е наследница на Рим, изконният владетел на земята. Тази леко притоплена идея не е негова, а е „заемка“ от немските философи от навечерието на Втората Световна Война (като Хаусхофер примерно)... В последните два-три дни четем едни възторжени статии за това как отново „Путин всех переиграл“. Как щял да си го върне на света за санкциите като разрешал на руските длъжници да се разплащат с кредиторите си в рубли. Как щял да национализира McDonalds, Apple и IBM задето посмели да се оттеглят от Русия в отговор на „специалната военна операция“ в Украйна (която всъщност не е държава, защото изпуснала срока, за да си подаде молбата в три екземпляра до ООН и сега нямала официални граници) и т.н.
 Силен хор български привърженици на „последния император“ потриват доволно ръце и шерват с бясна скорост... А аз друго си мисля... Разликата между Русия и всички останали не е в това дали морски или сухоземни хора я населяват... Разликата е в това какъв е циментът, който споява обществото. В Русия тази спойка винаги е била 

силата

 Така са организирани държавните й институции, и образователните, и културните. Казвам го така смело, не защото съм голям специалист по Русия, а защото по този модел бяха организирани и българските институции до 1989 г. А тях познавам достатъчно добре... Пример – независима съдебна власт в Русия няма. Който е чел Александър Солженицин знае това. И десет живота да живея няма да мога да го обясня по-добре от него. Все пак, с две думи - съдебните дела в Русия са драматизирани постановки, които служат, за да формализират решението, взето от

 този, който в момента държи тоягата

 Така е било през цялата история на руската държавност, та и до днес. Руската прокуратура (по която за съжаление е моделирана и българската) е структурирана по начина, по който се структурират организирани престъпни групи. Има един „капо“, който назначава под себе си лейтенанти, а той самият отговаря единствено пред най-силния човек в държавата, играейки ролята на негово куче-пазач. Прокуратурата е една щпицкоманда, която „удря“ когото е нужно. Така е било в царска Русия, така е било в СССР, така е и сега в Руската Федерация. За жалост и по това България прилича на Русия. Дано поне да не е още за дълго... Всяка област от обществения живот е ръководена от някаква държавна структура от сорта на „Съюз на Съветските Писатели“, чиято единствена цел е да провежда директния контрол на държавата (партията) над въпросната област от живота на хората... Няма какво да се разпростирам в повече детайли. Всеки над 35 години до болка знае за какво говоря... Що се отнася до останалата част от света, с малки изключения, там обществената спойка е 

доверието

 То стои в центъра на финансовата система (кредит = доверие), правото (базирано на прецеденти – т.е. доверяваш се на преценката на съдията преди теб), в политическата система (избори = гласуване на доверие), науката (система на акредитация, базирана на брой цитирания от колегите) и т.н. В свободния свят гражданите имат доверие в държавата си и тя има доверие в тях. В Русия държавата и поданиците са от двете страни на една постоянна гореща фронтова линия. Отделни индивиди минават ту от едната, ту от другата страна, но фронтът си остава... От политическа гледна точка, в Русия няма държава – такава, каквато я познаваме в останалия свят. Има кръг на силните и една безлична маса поданици. Когато погледнем през тази призма е по-лесно да разберем защо руските владетели, вкл. „последния император“ не могат да проумеят концепцията за спонтанни протести или пък за демократично избрано управление. Не могат да осмислят отделните граждани като елементи на обществото. Когато всичко в света ти е базирано само и единствено на силата, тогава зад всяко спонтанно събитие, стартирало отдолу нагоре, виждаш някой „силен“, който дърпа конците... Grassroots movement е логически нонсенс в руския свят... Само малък пример в подкрепа на тезата ми – руските военни гробища в Германия са единствените, в които войниците са погребвани в масови гробове. Понякога по 5000 тела в един гроб... Друг път по 40 хиляди... Това е нагледен пример за отношението на руските (съветските) ръководители към милионите им поданици, които с животите си са платили за победата над Нацистка Германия. 

За контраст, цивилизованите държави, в това число и България, си прибират телата на загиналите у дома и ги погребват с почести. Всеки в отеделен ковчег и на самолета... Дори от другия край на света... Спомнете си Кербала. Това е така, защото живота на индивида за нас значи всичко. В Русия не струва нищо. Отделният човек има смисъл и стойност само като част от планината от тела, с която да затрупаш врага си в името на победата.

 В заключение ще се върна на изплащането на заеми в рубли и национализацията на магазините на Apple и заводите на IBM

… Без доверието на света покрай теб си обречен да живееш в изолация

Ако си взел заем в долари и искаш да го върнеш в рубли, защото имаш „силата“ да приемеш такъв закон в собственото си село, ти всъщност не изплащаш заема си. Кредиторът ти го отписва и те слага в графата – на този повече никога пари на заем! Ако за целия свят си във фактически фалит няма никакво значение колко „банкноти от Монополи“ държиш в джобовете си. Извън играта те са просто хартийки, които никой не иска... Трябва някой да ти се довери, че ще спазваш правилата за да приеме твоите „хартийки от Монополи“ в замяна на своите стоки... Световната финансова и икономическа система се крепят на доверие! От зората на цивилизацията. Дори от преди парите... Ако национализираш магазините на Apple ще имаш купчина тухли и керемиди. Без айфоните в тях са безполезни... Ако национализираш фабрика за микрочипове на IBM ще имаш едно хале и една поточна линия, които ще си останат завинаги в 2022... Ще произвеждаш чипове от сегашното поколение докато поточните линии не остареят, не ръждясат и не спрат. През това време останалия свят ще е преминал на квантови компютри, а твоите чипове ще са ефективни колкото би бил ефективен Правец 8Д през 2022... Ако национализираш дяловете на BP и Shell в смесените дружества за добив на петрол няма да получиш нищо... Тези дялове са без стойност, ако го няма финансирането и развойната дейност на тези петролни гиганти... Ще помпиш петрол и газ от разработените до момента находища докато се изчерпят. Нови няма да можеш да развиеш сам. Ако можеше, нямаше да имаш нужда от BP и Shell и преди това... А след като веднъж си „национализирал“ тези активи мислиш ли, че някога повече тези компании ще искат да правят бизнес с теб? И ако да - на каква цена? 
Колкото и сложен да изглежда на моменти светът, хората сме едни просто устроени социални животни... За да оцелеем се нуждаем от въздух, вода, храна и общност... Със сила можеш да си набавиш първите три. Последното – никога!