Цветанка Андреева

Трифонов изпраща Антоанета Стефанова да приеме от президента мандата с „уважение“ и веднага да го върне. Дори ако разчетем този ход на Слави Трифонов, като оригинален, той  по-скоро го спасява от властта, отколкото да дава достоен, стратегически изход от патовата ситуация в новия парламент. 
Натежалата безнадеждност, че ще се сформира правителство се оказа факт. Слави проси от демокрацията по-добри избори! 
Още когато се заговори за свалянето на ГЕРБ, чрез колаборация на политически сили от целия спектър, беше ясно, че принципът “всички срещу ГЕРБ” е средство на съпротива, а не алтернатива. Полето, на което се събраха недоволните, се сформира въз основа на общата им лоша историята с ГЕРБ, макар и преживяна по различни причини.
Единствено изключение направеха най-младите граждани, чийто бунт на площада беше погълнат от стратегията на политическите противници на ГЕРБ. Но вотът на младите, макар и в случая с различни характеристики, наказа не само ГЕРБ, но и другите играчи, като избра вълната на популизма предложен от Слави, а не подкрепи протестните коалиции.
Днес, потопени в безсилния ход на ИТН и провала на анти-герб опозицията, която всички очакваха от понеделник да покаже каква алтернатива ще предложи, все повече се засилва усещането, че надделя страхът и нежеланието за поемане на отговорност към управлението на държавата.

В очакване на Трифонов, Борисов печели ходове

Слави искаше бунтът срещу властта да влезе в парламента и да атакува управлението, но той получи самата власт и изгуби оръжието на бунта. Разбра, че предстои да овладява кризи, и то под постоянно критичният и безпощаден поглед на Борисов. Ролите се размениха, но докато Борисов влезе бързо в кожата на атрактивна и гръмогласна опозиция, Слави замлъкна и загуби дори на терена на шоуто. Той не можа да се превърне в управленеца Трифонов.  Заседанията от Банкя са много по-забавни, смислени и информативни от шоуто на сценаристите в политиката.

Цялата анти-ГЕРБ философия не успя да роди алтернативно управление с цели и ясни отговорности. Очаквано се оказа, че всички макар и изолирали  ГЕРБ не могат да договорят общото си бъдеще защото са

заложници на политическото си настояще,

обвързано с всякакви зависимости - от идеологически до личностни. Освен това, осезаемо липсва държавническо визионерство, което да разкаже бъдещето на нацията и да обясни компромисите, които ще се наложи да направят противниците на ГЕРБ за да стигнат до управлението.
Затова, в коалицията анти-ГЕРБ се нуждаят от нови избори, за да почерпят легитимност от вота на хората и за да могат да направят неприемливите си колаборации, които идеологиите и електоратите им досега не допускаха. Леви и десни, либерали и популисти, демократи и олигарси, "чалгари" и жълтопаветници, всички имат нужда от мантрата нови избори, надявайки се, че след тях ще могат простичко да кажат: „ Ами ето, така иска народът, не че на нас ни е приятно да сме заедно, но изпълняваме волята на суверена“. Това обаче, видимо е

формулата на политическа анемия,

в която безсилието е очевидно.
Като нямат сила революционерите, нито талант и мислене, ще им трябва още доза обществена енергия, която да им налее подкрепа и вдъхновение. Това днес ни предложи Слави Трифонов и евентуалните му парламентарни партньори. И дано тогава измислят нещо приемливо за бъдещето, защото дългът им към нацията нарасна и вече застрашава тях самите. Вкупом доказаха, че властта може да се пробие с компромати, скандали, разкрития и колажи, но с тях не може да се управлява.
Опозицията на ГЕРБ чак сега разбира, че способността да се влияе и сформира обществено мнение за натиск е власт, но управлението изисква много повече умения и заряд.

Радев от революционна към палиативна политика

Президентът Радев явно също прозря, че съюзниците му по партии са безпомощни в общи действия. Тази немощ да се покаже алтернатива и фактът, че Борисов не излезе от политическа кондиция, променя обстоятелствата и в плана на Радев. Довчера страшният служебен кабинет, днес вече губи легитимност за реваншизма, с който възнамеряваше да го натовари. Отделно, след подкрепата на БСП за втори мандат, както и геополитическата лоялност на Радев към Русия, го поставиха в некомфортна външнополитическа среда. Яркото и знаково мълчание на Радев по конфликтите на деня свързани с напрежението в Украйна, шпионските скандали с руските агенти и дипломати и инвазивната политика на Кремъл,  го превръщат в нелоялен партньор в ЕС и НАТО.

Липсата на управленска  консолидация в парламента и разколебаната вяра в победната агресивност на Радев, прави едно ново управление в държавата да изглежда вече не възможно за реализация. Тук се добавя и готовността на кабинета в сянка на Борисов за постоянен ревизионен натиск, като последният няма да спести нито една грешка на следващата власт. Палиативната политика на Радев да даде време и шанс на този парламент да работи и излъчи стабилно управление не даде резултати, защото не почиваше на реален диалог провеждан под неговия патронаж между парламентарните сили. Спасителното му поведение сега е отражение не на водената му дотук политика, а на желанието в този момент друг да поеме отговорността в държавата.
Поради тези обстоятелства, въпреки печеленето на време, въпреки декларираната отвсякъде подкрепа  Слави Трифонов се провали драматично след победата си. Тя стана пирова. 
Както и да го отиграват сега петте анти-ГЕРБ партии в парламента този провал ще скъси драматично хоризонта и за третия мандат да предложи и сформира правителство.
Изборите идват, но те вече носят товара на провала на гръмогласните опозиционери на статуквото.