Димитър Попов

Предизборната кампания започна и си мисля, че резултатите от нея ще са такива, каквито ги виждаме в прогнозите в нейното начало - ГЕРБ с няколко процента пред ИТН, после БСП и „Демократична България“, ДПС и „Изправи се мутри вън“!
По тази логика в следващия парламент ще влязат отново три партии на статуквото с близо 45% обща подкрепа, и срещу тях три партии на протеста с около 35% от гласовете. Това донякъде ще повтори резултатите от 4 април и означава, че и 46-я парламент ще е изправен пред същите проблеми като предишния – една блокирана победителка ГЕРБ и един Слави Трифонов, който единствен има доверието да състави правителство.
Следователно ключовата партия след 11 юли ще е „Има такъв народ“ и пред нея стоят три варианта за действие в следващия парламент.

Първи вариант

„Има такъв народ“ отново отказват да съставят правителство и връщат мандата на президента. Това означава, че ще вървим на трети за тази година предсрочни избори. Технически тяхното провеждане обаче ще се окаже трудна и рискована работа, защото президентът, вероятно през август, ще насрочи изборите за средата или края на октомври. Възможно е да ги обедини с президентските. Трябва да назначи пак и служебно правителство, и то в момент когато от септември той самия ще бъде в предизборна кампания за втория си президентски мандат. Служебното правителство официално няма да бъде под негов контрол, защото той е в избори, няма да бъде и под контрола на парламента, защото няма парламент. Следователно президентски и парламентарни избори ще ги правят министри, над които ще е само небето. В единия от тези избори обаче ще участва Радев, който е назначил за премиер свой приятел. Ситуацията не е описана в Конституцията и ще позволи на недоволни партии да я отнесат до Конституционния съд, който може още повече да задълбочи кризата с едно решение, че конституцията не предвижда безконтролни правителства. Това вещае пълен хаос в държавната администрация, която винаги преди избори спира да работи. В същото време бюджетът за годината няма да се актуализира с всичките сериозни последици за функционирането на публичните сфери в държавата. За всички партии, а и за самите граждани това е кошмарен вариант, който не бива да бъде допуснат.

Втори вариант

„Има такъв народ“ взема мандата и предлага правителство заедно с двама коалиционни партньори – „Демократична България“ и „Изправи се мутри вън“! Трите партии ще имат около 100 - 105 депутати, тоест могат да предложат само правителство на малцинството. Със сигурност обаче ще намерят гласове в парламента, защото и БСП, и ДПС ще им отпуснат подкрепа за да избегнат трети избори тази година. Вероятно двете партии ще образуват тематични мнозинства по различни проблеми, което все пак гарантира парламентарен живот. Разбира се при такова управление трите протестърски партии няма да изпълнят никаква част от обещанията си за борба с корупцията или за реформи в съдебната система. За ИТН такова правителство ще бъде камък на шията и ще свали доверието в партията на Трифонов до санитарен минимум само за няколко месеца. Оправданието, че така спасява държавата, едва ли ще послужи пред неговите избиратели, които имат доста къс хоризонт на своите политически амбиции. Но така политическата и икономическа криза в страната ще бъдат избегнати.

Трети вариант

Има такъв народ прави две уговорки предварително – едната официална с „Демократична България“ и Мая Манолова, другата задкулисна с ДПС. Целта ще бъде програмно или експертно правителство, в което да участва под някаква форма и Доган.  Хоризонта на такъв кабинет ще бъде къс – вероятно до края на тази година, а в началото на следващата пак ще има избори.
От трите варианта последният ми се струва неизпълним. Причината е, че ИТН няма опита на Борисов за такъв висш пилотаж в управлението. Освен това вкарването на ДПС във властта ще бъде посрещнато на нож от самите коалиционни партньори. Затова много по-вероятен е някой от първите два варианта – отново да избягат или да направят правителство на малцинството. 
Проблемът е, че ние нямаме никаква представа за техните намерения, възгледи, цели и стремежи.
Ако допуснем, че Слави Трифонов се готви да предложи правителство на малцинството все пак, това поставя на дневен ред съществения въпрос за намеренията на ИТН и нейната готовност да управлява страната в коалиция. Кратката политическа история на партията показва, че Слави Трифонов се колебае дали да остане политик изобщо и го доказа вече на два пъти – веднъж като отказа да формира правителство след 4 април, и втория път като се оттегли от участие в битката за парламента.
Хората около него също мълчат, вероятно 

заразени от съмненията на своя лидер

 Програмата за управление, която са написали, е пълна с общи фрази, които не казват нищо. Официални говорители партията няма, а неофициалните говорят понякога взаимно изключващи се неща.
Например Филип Станев оповести, че няма да има коалиция с ГЕРБ, БСП и ДПС. Ива Митева, която беше шеф на парламента пък каза, че ИТН ще се опита да направи правителство в следващия парламент, което автоматически означава и коалиция с една от горепосочените и отхвърлени от Станев партии.
Разбира се можем да се упражняваме в саркастичен хумор с такива говорители и със самия Славчо, но тъй като тяхното поведение засяга самото бъдеще на страната, се налага да се отнесем съвсем сериозно към тяхната объркана политическа нагласа, да погледнем на тяхното Ганкино кафене като на истински парламент и да ги попитаме съвсем директно – смятате ли да управлявате страната или не! Увъртанията ви може да забавляват публиката и да нагнетяват съспенс, но когато става дума за бъдещето на децата ни, за бъдещето на нацията, 

шоуто отива в канала…

 Затова се правят и предизборните кампании – да знаят хората дали кандидатите могат да карат влака. На този въпрос трябва да отговори Слави Трифонов и неговата партия преди 11 юли.
За съжаление до момента картината с намеренията на ИТН не е оптимистична. Медиите внимателно мълчат по тяхната програма и не им задават неудобни въпроси, а техните избиратели ми приличат на една тайфа купонджии, които пет пари не дават кой кара влака и накъде го води. Те са надули чалгата до дупка, потънали са в неописуемо веселие и крещят „напред и само напред”, без да се притесняват, че машиниста, за когото не знаят нищо впрочем, може всеки момент да ги извади от релсите. Не им пука, защото после купонджиите пак ще отидат да берат ягоди в Англия и да псуват държавата от там, а ние тука ще се чудим как да оправяме обърнатите вагони и къде да търсим нов машинист.
В тази ситуация изходът от изборите на 11 юли ще е повече или по-малко 

Песимистичен

 Както обикновено ще се молим да ни сполети по-малкото зло и Слави Трифонов все пак да направи някакво правителство. 
Ама докъде ни докараха наистина – да се молим на един комик, чалгар и несъстоятелен политик да управлява държавата, че иначе съвсем ще затънем в блатото, в което сами много успешно сме се набутали…