Юрий Векслер, радио „Свобода“
През 2002 година отидох на панаира на книгата във Франкфурт. Когато влязох в залага на Русия навсякъде, където и да погледнеш, висяха портрети на Владимир Путин, на стендовете бяха изложени книгите "Владимир Путин. Житейската му история“, „Владимир Путин, Пътят към властта“.
Книгите бяха нови, а в залата се намираше авторът на двутомника Олег Блоцкий.
Но още по-силно ме шокира екранът, на който една след друга се сменяха физиономии в нацистки униформи без субтитри и без звук.
Това бяха илюстрации към книгите на Блоцки и всъщност представляваха портрети на съветски герои на тихия фрон, един вид тези, чиито наследник е Путин.
Но откъде се появиха толкова Щирлици, след като самият Щирлиц е измислен персонаж?
Започнах разговора си с автора на двутомника с въпроса:
„Русия все пак не е Северна Корея и Путин не е Ким Ир Чен, лично Вас не Ви ли шокира оформлението на залата, този севернокорейски стил?“
"Досега ние успешно продаваме в чужбина само газ и нефт. И, може би, оръжие…Малко за страна като нашата. И ето сега вече имаме нов експортен продукт – президентът Владимир Путин".
Авторът се оказа прав, скоро с производството на
„президент за износ“
се заеха много хора (например, германският политолог Александър Рар със своята книга "Най-добрият германец в Кремъл“).
Той, заедно с други такива „инженери на човешки души“ пробутваха на Запада образът на „Путин с човешко лице“.
Експортната стратегия работеше, бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер дори нарече Путин през 2004 година „безупречен демократ“.
Никога не съм бил очарован от руския президент, и винаги съм си спомнял как Игор Губерман през 2000 година ми разказваше, че физиономията на Путин му напомня всеки от следователите, които са го разпитвали.
През февруари 2014 година беше разигран спектакълът с превземането на Крим, а на 9 юли същата година Путин прие в Кремъл делегация от равини от Израел, Германия, Франция и други страни, на които надълго и нашироко разказваше за талантите на главния пропагандист на нацизма Йозеф Гьобелс. По време на монолога си за опитите за изкривяване на историята, президентът произнесе думи, които мигновено цитираха всички медии:
"Гьобелс е казал: колкото по-невероятна е една лъжа, толкова по-бързо ще и повярват хората. И той успявал да постигне своето, той е бил талантлив човек“.
След като чух похвалите за Гьобелс след дългата путинска лъжа за „зелените човечета“, си спомних проведената през 1995 година изложба „Москва-Берлин“, която нагледно демонстрираше, как
пропагандистите на нацизма и болшевизма са се учили един от друг,
копирайки постиженията си.
В необявения конкурс за най-красива военна униформа в края на 30-те години (когато е сключен съветско-германският договор за ненападение и когато двете страни са „братски“) побеждават, разбира се, нацистите.
Фридрих Хоренщайн в своята „Реплика от място“ пише през 1998 година:
"Популярният и професионално направен сериал от съветско време „Седемнайсет мига от пролетта“ е формално за подвига на съветски разузнавач, действащ в СД (хитлеристката служба за сигурност). Фактически – той е романтизация на нацизма.
Не коментирам каква задача са си поставяли авторите (впрочем, и сценаристът, и режисьорът са евреи).
Но, ако имаме предвид, че филмът е подкрепен от КГБ и самият Андропов, формално заради разузнавача Щирлиц, а фактически, защото подмолно в дълбините, в недрата на съветските служби за сигурност, в тишината на кабинетите и коридорите на Лубянка, опитът на хитлеровата служба за сигурност е бил уважаван и романтизиран, то става разбираем и художественият „обективизъм“ на сериала.
Да се учудваме ли, че във филма ролите на хитлеровските палачи и изроди, такива като началника на Гестапо Хенрих Мюлер, началника на есесовското разузнаване Шeленберг, Борман... бяха изпълнени от знаменити, обаятелни, любими на зрителите актьори, които в същия този стил на „обекнивизъм“ се превръщат от гнусни престъпници и кървави палачи в остроумни, обаятелни, външно красиви персонажи.
А и самият „разузнавач Щирлиц“, твърде напето носеше есесовския черен мундир.
Наистина е имало съветски разузнавачи, но те не са били „Щирлици“ и не са носили романтични СС-мундири – Леополд Трепер, Анатолий Гуревич, Рихард Зорге... И са били предимно или евреи или германци. Техният принос в борбата с романтичните хитлеристи е голям.
Както голяма и безсрамна е неблагодарността, с която им „заплаща“ и съветската власт, и възпитаният от тази власт съветски гражданин – и в простоватия, и в „интелектуалния“ му вариант.
Истинските факти на техните биографии са много по-интересни от измислените приключения на Щирлиц. Но най-популярният герой е
самозванецът Щирлиц в СС-мундир
в увлекателното му съперничество с обаятелните гестаповци на Генрих Мюлер. Така се е лакирал нацизма“.
А в младите си години Йозеф Гьобелс пък е изпълнен с възторжена любов към Русия, която под влиянието на Достоевски нарича „свещена страна“.
Той смятал болшевизма за временно явление и писал в дневника си:
„След като го преодолее, Русия ще поеме пътя на идеалния социализъм, който ще бъде създаден от „новия човек“. Това трябва да стане в тясно взаимодействие с Германия, може би, в условията на военно противостояние, на не за страната или властта, а за „последната форма на съществувание“.
„От Изток идва идеята за новата държавност, индивидуалната връзка и отговорната дисциплина пред държавата. Националната общност е единствената възможност за социално равенство. В Русия ще възникне решението на еврейския въпрос“, пише Гьобелс.
По твърденията на очевидци, когато научил за плана на Хитлер за нападение на Съветския съюз, Гьобелс бил много разстроен, но се подчинил на фюрера.
Гьобелс вярвал в перспективата за развитие на национал-социализма в Русия и обединяването на силите на СССР и Германия.
Мисля, че Путин е запознат с тези мисли на възхвалявания от него човек.
Сега, когато „путинопроводът“ в Европа е взривен от войната, още по-явна става симпатията на Путин към хитлеризма като система.
И той не забравя мечтата на Гьобелс, защото в разгара на войната, на 22 октомври 2022 година, на пленарно заседание на международния клуб „Валдай“ каза следното:
"Възможно ли е създаването на единно хуманитарно, икономическо пространство, а и на регион, от гледна точка на осигуряване на сигурността на всички, които живеят на този огромен континент, от Лисабон до Владивосток? Разбира се, че да, Надеждата умира последна? Разбира се, трябва да се създава единно пространство във всеки един смисъл от Лисабон до Владивосток, но това може да се направи само с тези, които ИМАТ ПРАВО НА ГЛАС“.
Несъмнено, отговорът на въпроса, кой ще решава дали една или друга страна има право на глас, ще даде Путин.
Превод: Faktor.bg
Още от Лачени цървули
Радев със 121 депутати и редовно правителство?
Такова единодушие между ПП, Възраждане и Доган може да се постигне само, ако има руска заповед, а Радев им е обещал големи порции от служебните министерства
Вземете се в ръце – нужна е коалиция срещу политическата бесовщина!
На българския парламент трябва да пише: „Разединението прави безвремието“
Радев и прокситата му бутат България към сивата зона
Популисти, путинисти и евроскептици навлизат в управлението през вратата, която Продължаваме промяната отваря