Проф. Татяна Дронзина

Терористичната атака на Хамас срещу Израел съвпадна с рождения ден на Путин и вероятно беше най-сладкия подарък за него. Нямаше, разбира се, открита радост, въпреки че това е дюшеш за руския президент. Независимо от всичко, отговорът на откритата агресия беше мъгляв - вероятно в опит да се запазят добрите отношения на Русия с враждуващите страни и други важни играчи в региона, които биха могли да бъдат въвлечени. Четири дни след началото на изненадващата атака на Хамас, Путин все още не се беше обадил на Нетаняху, а Кремъл не беше публикувал съболезнователно съобщение до страната, дипломатически жест на добра воля, който Русия редовно прави на световните лидери след смъртоносни инциденти на тяхна земя. Във вторник, в първите си коментари за нахлуването на Хамас, Путин каза, че експлозията на насилие между Израел и палестинците показва, че политиката на САЩ се е провалила в Близкия изток и не е взела предвид нуждите на палестинците. „Мисля, че много хора ще се съгласят с мен, че това е ярък пример за провала на политиката на Съединените щати в Близкия изток“. Нито дума за ужасяващите смъртни случаи в Израел. Все пак той по-късно призна правото му да се защити отново с половин уста. 

Русия и Израел: "странна любов" или връзка по сметка 

След разпада на СССР почти милион евреи емигрираха в Израел, което промени политическия ландшафт на страната и електоралните предпочитания на избирателите. Поради това всеки що-годе сериозен израелски политик се опитва да поддържа добри отношения с Русия. В това отношение обаче никой не може да се сравни с Нетаняху, който преди четири години се обърна към руския президент с думите "скъпи приятелю", за да му благодари, че Русия предаде тленните останки на изчезналия през 1982 година израелски войник Захари Баумел, които нейните военни случайно откриха, сражавайки се на страната на Башар ал Асад. 

В мемоари, публикувани по време на войната на Русия срещу Украйна, Нетаняху многократно възхвалява руския лидер за неговия интелект и неговото „особено приятелско отношение“ към еврейския народ. През годините Путин също се представи като лоялен съюзник на израелската държава, насърчавайки културните връзки и безвизовото пътуване между двете страни. 
Но след войната, както се казва, нещо се пропука в тази, както се изрази един журналист "странна връзка". В продължение на години Путин се стреми да култивира силни връзки с Израел, като същевременно подкрепя палестинската кауза - съюз, който произлиза от съветската епоха. Израел се опитва да балансира подкрепата за украинците и да не обижда Русия. Деликатната дипломация на Русия с Израел изглежда даде плод, когато страната отказа да участва в западните санкции срещу Русия, за голямо огорчение на Киев, който обвини Израел, че пренебрегва страданието на украинските евреи.
Но под повърхността имаше признаци, че отношенията между Русия и Израел се влошават заради твърденията на Путин, че се бори с „неонацизма“ в Украйна, докато измества страната си в орбитата на Иран, върл враг на Израел. 
Освен това, еврейската общност не прие добре начина, по който Путин осмисляше войната и внушаваше значения, сравнявайки правителството на Украйна с нацистка Германия, за да оправдае нахлуването си в Украйна.

 Миналото лято това напрежение за първи път се разпространи в обществото, когато руски официални лица обвиниха Израел, че подкрепя „неонацисткия режим“ в Киев. Спорът беше разпален, след като руският външен министър Сергей Лавров повтори антисемитска конспиративна теория, в която се твърди, че Адолф Хитлер „имал еврейска кръв“ – коментари, които Израел определи като „непростими и възмутителни“. Кремъл също така предприе репресии срещу руския клон на Еврейската агенция, частна благотворителна организация, тясно свързана с израелското правителство, която помогна на десетки хиляди висококвалифицирани руснаци евреи да имигрират в Израел.
Друга причина за охлаждането на отношенията беше заздравяването на връзките между Москва и Техеран и нещо повече - нарастващата зависимост на Москва от Техеран. В резултат на подобен ажиотаж Русия получава все повече и повече ирански дронове, а Иран има опасност да се сдобие с не малък брой руски щурмови хеликоптери, бойни самолети и системи за противовъздушна отбрана. 

"Скъпият приятел" на Нетаняху направи така, че не позволи на Съвета за сигурност на ООН да постигне необходимото единодушие, за да осъди Хамас. Да не говорим, че 
в самата Русия Хамас не е признат за терористична организация. 
Напротив, нейните лидери неколкократно са посещавали страната и са били добре посрещани от управляващите там. Тази привързаност има корените си в съветско време, когато СССР подпомагаше така наречените освободителни движения в целия свят, а особено в Близкия изток. Рожба на идеологеми за национално освободителното движение, отношението към Хамас при Путин е дълбоко инструментално и цели запазването и подобряването на позициите на Русия в региона.

 Това означава ли, че Русия има пръст в атаките? 

Отговорът на Ал Джазира е "Едва ли". Русия далеч не е толкова важна, колкото Иран, що се отнася до оръжията и финансирането на Хамас. Норман Рул, бивш високопоставен служител на американското разузнаване, твърди, че политическата подкрепа на Москва за Хамас е насърчила групировката да предприеме насилие, но каза, че всяка руска роля извън това вероятно ще бъде скромна. Въпреки това, тази стратегия позволява на руснаците да твърдят, че подкрепят мирния процес, но последвалото насилие разстройва региона, отклонява вниманието на политиците от агресията срещу Украйна и отвлича военноморските сили на САЩ от Черно море към източното Средиземноморие. А в Черно Море гори конфликта в Украйна. 
Норман Рул, бивш високопоставен служител на американското разузнаване, твърди, че флиртовете с Хамас и подкрепата за палестинците също помагат на Путин в стремежа му да се представи като важен играч в глобалното пренареждане срещу Запада с Китай и Иран. Съюзникът на Русия и основният отвъдморски военен доставчик Иран със сигурност също иска нов световен ред, но е спорно колко директно Техеран дава конкретни заповеди на Хамас. Рул се съмняваше, че Техеран е участвал в оперативното планиране на нападението. Но това „погрешно разбира как работи Иран и неговата роля и как използва проксита“, каза той. Иран „създава 

чудовище Франкенщайн

 и след това го пуска на свобода в село“. Този подход за разпалване на глобалната геополитика много подхожда на Русия.
Войната е благоприятна за Русия и в още един аспект - ако боевете между Хамас и Израел се разширят или продължат, въпросите относно капацитета на САЩ да предоставят военна подкрепа на Украйна и Израел ще нараснат.
Но и рисковете не са малко. „Русия печели от локализиран и продължителен конфликт между Израел и Хамас, който е ограничен до Газа, но ако конфликтът все пак се отвори на множество други фронтове [като] Сирия, Ирак или Ливан, тогава това може да се превърне в много проблематично развитие за руснаците”, казва Самуел Рамани, геополитически анализатор и асоцииран сътрудник в мозъчния тръст Royal United Services Institute.

Да обобщим

Русия едва ли им пръст пряко в организирането на терористичната атака на Хамас, но извлича всички изгоди, които може да извлече. Тя избра за себе си ролята да налива масло в огъня, тоест, да разпалва конфликта, което е в неин интерес. Но продължи ли твърде дълго и въвлече ли твърде много играчи, ползите за Русия ще станат съмнителни.