Иван Анчев*

На 2 юни 2021 г. в София удари гръм – силен и разрушителен. Произходът му беше презокеански, но последствията на национално ниво са с характер на game-changer, както казват англо-саксонските народи. Безспорно 

американците подбраха точния ден,

 в който да оповестят санкциите срещу лицата, замесени в огромната корупция ширеща се в България през последните години. Оповестяването беше направено точно на 2 юни – Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Може би, за да се замислим за какво нашите национални герои са се борили и умирали, и докъде сме я добутали днес ние, техните наследници – до Пеевски, Божков и оперетният вече Борисов. 
Причината да седна пред белия лист и да споделям мисли не е единствено омерзението от факта, че за пореден път от чужбина ни показват къде и какви са ни кривиците. Причината е моята твърда увереност, че е назрял моментът за провеждане на операция „Чисти ръце“ в правоохранителните и правораздавателните служби на България.  

Имам 20 години трудов стаж в МВР. От тях седемнадесет съм работил съвместно с партньорски служби на държави от НАТО. Единадесет години в тясно сътрудничество с американската правоохранителна и разузнавателна общност, в качеството ми на задграничен представител на МВР във Вашингтон. И знам колко отдадени на работата и мисията си са тези хора. Къде в този контекст е българската правоохранителна общност? Никъде. Ние се лутаме вече три десетилетия

 между „закона като врата в полето“ и „имам човек на правилното място“

 Системата за правоохрана е тотално обезкървена и обезверена, в будна кома е. Не е тайна, че задкулисни кадровици, като поставения в санкционния списък Илко Желязков, са определяли ръководните кадри в МВР, ДАНС, ДАТО и т.н. вече дори и в средния ешелон, до ниво началник отдел в службите. В същото време българската правоохранителна система има един огромен потенциал, който не се използва – завършилите американските и европейските правоохранителни академии и центрове за повишаване на професионалната квалификация. Познавам лично всички завършили Академията на ФБР в Куонтико (Вирджиния, САЩ). От тях нито един, повтарям 

нито един, не е на ръководна длъжност

 в момента. Нещо повече – запокитени са в трета глуха, защото били „американски шпиони“. Тези, които бяха на някакви ръководни длъжности преди време, кадровиците на задкулисието бързо им взеха скалпа, независимо от отличните резултати, които бяха постигнали дни преди да бъдат отстранени. Подобни негативни примери не се ограничават само до МВР и ДАНС. Ако погледнем в по-широк аспект, същото се случва и в държавни агенции, натоварени с контролни функции – ноторен е примерът с бившата заместник директорка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) Албена Белянова, която без никаква причина беше освободена от поста си „по преценка“ на директора на АДФИ едва няколко месеца след като беше завършила курс по противодействие на корупцията в Центъра за сигурност „Джордж Маршал“ в Гармишпартенкирхен (Германия). Къде в системата за правоохрана днес са служителите завършили Европейския полицейски колеж – CEPOL, Академията „Сен Сир“ във Франция, Центъра за сигурност в Брамсхил (Великобритания), академиите по правоохрана в Будапеща и Розуел (Ню Мексико)? Това е огромен кадрови потенциал, на 

хора обучавани в противодействие на корупцията

 във всичките й форми, силно вярващи във върховенството на закона. Вместо тях, днес имаме една изцяло овладяна от задкулисието система за правоохрана, която грешно разбира основната парадигма на правоохранителната дейност в правовата държава – „Да пази и да служи“ (To Protect and Serve). Да пази и да служи на гражданското общество, а не на една клика от политически брокери, развращаващи системата и държавата с ежедневни корупционни действия. 
Именно за това твърдо вярвам, че е дошло време за провеждане на операция „Чисти ръце“ в службите. Всички без изключение, започвайки от самите ръководители на служби, 

да преминат през тест за лоялност към държавата

 и обществото. А не лоялност към Пеевски, Борисов, Божков или Илко Желязков. Необходимо е да се въведе принцип на стриктен граждански контрол върху дейността на службите. Този механизъм отдавна е измислен и създаден в демократичните общества – граждански бордове, които да наблюдават законосъобразното функциониране на правоохранителната система. Необходимо е да се преразгледа цялата програма за обучение на новопостъпващите служители – в момента Академията на МВР е просто един фигурант, тотално откъснат от нуждите и практиката на терен. Остарели и нерелевантни обучителни програми, замръзнали нейде в 70-те, в най-добрия случай 80-те години на миналия век. Но това е много дълга тема, за която ще говорим друг път. 
Запомнете, без операция „Чисти ръце“, след някоя и друга година пак ще се върнем на същото място и пак ще се питаме „къде сбъркахме“? 


*Авторът има 20 години стаж в МВР, през които е работил по линия на международния контратероризъм в НСБОП – МВР и НСС – МВР. Вторият българин завършил Академията на ФБР в Куонтико (Вирджиния, САЩ) през 2000 г. Доктор по национална сигурност с дисертация по въпросите на ислямския радикализъм. Понастоящем е член на Изпълнителния съвет на ПП „Републиканци за България“.