Ерика Босио и Симеон Дянков, blogs.lse.ac.uk/businessreview 

Фирмите във всяка държава са подвластни на невъзможността да функционират нормално. Освен това много сектори се изправени пред свито търсене и икономическа несигурност, които ще продължат месеци, ако не и години. Правителствата правилно се фокусират първо върху справянето със здравната криза и чак след това върху възстановяването с икономиката след като непосредствената опасност от пандемията приключи. 

Междувременно предприятията бързо изчерпват пари. Една трета от канадските фирми казват, че могат да издържат по-малко от месец без държавна подкрепа. Една трета от компаниите няма да имат ликвидност след три месеца. Резултатите в САЩ са също обезпокоителни. Половината от малките американски фирми – тези с по-малко от 500 служители, разполагат с парични резерви за по-малко от месец, а четвърт от бизнесите ще останат без пари до два месеца. За секторите в областта на услугите, периодът до неликвидност е още по-кратък. Ресторантите, например, имат само пари за още 16 дни. 

Фирмите на богатите страни не са единствените представени пред проблема с ликвидността. Нови анализи в две страни със среден доход в Латинска Америка – Колумбия и Перу показват подобни тенденции. Фирмите занимаващи се с търговия на дребно имат спестявания от миналогодишна печалба за още два месеца, строителните фирми за още три месеца, а производителните фирми за 5 месеца. 

Този срок се удължава с вече създадени правителствени програми за подпомагане на задържане на работници чрез субсидиране на работни места, замразяване на плащането на лихви по наеми и предоставяне на нов банков кредит. Този период на удължаване се различава в различните отрасли – помага повече на трудоемки сектори, както и на фирми с установени кредитни кредити. Държавните субсидии печелят време за компаниите, но е необходим план за възстановяване на фирмите, както е описано в предишния ни блог. 

Планът за възстановяване

Правителствата могат да създадат програма за заем за бизнесите с финансови затруднения, която да надгражда наскоро създадените правителствени програми за насърчаване на запазването на работните места. Програмата трябва да обхваща всички бизнеси независимо от размера или сектора. От административна гледна точка това е лесно: допълване на приходите на компаниите до 80% от приходите им през миналата година за същото тримесечие. Включването на компаниите в плана за възстановяване става ако компаниите демонстрират спад в приходите от продажбите, например от 50% спрямо същото тримесечие миналата година. Тези спадове могат да бъдат потвърдени на по-късен етап от данъчните власти, тъй като те имат достъп до приходните отчетите на компаниите. 
Приоритетно постъпленията от този безлихвен заем трябва да отиват за изплащане на заплатите. Целта е да се запази стойността на фирмите докато икономиката не се възстанови.

Продължителност до шест месеца след здравната криза

Идеята на планът за възстановяване е да подкрепи плащанията в рамките на половин година след тримесечието, в което правителството премахне ситуацията на извънредно положение. Така, например, ако правителството отмени извънредното положение на 15 юни, плащанията във връзка с плана за възстановяване ще трябва да продължат през четвъртото тримесечие на 2020г. В случай, че правителството отмени извънредното положение на 15 юли, плащанията трябва да продължат през първото тримесечие на 2021 година. 

Това предложение е с вградена фискална полза: разходите от плащанията ще изчезнат автоматично с подобряването на икономиката тъй като размерът на плащанията е обвързан с размера на спада на приходите на отделните фирми през съответното тримесечие спрямо приходите му през същото тримесечие година по-рано. С възстановяването на икономиката, съответно ще намалеят и плащанията. 

Колко би струвал планът?

Планът ще доведе до значителни разходи. Следният пример с данни от Съединените щати е действителен. В Съединените щати компенсацията на работниците от частния сектор е 49% от БВП. Ако приемем, че планът за възстановяване ще попълни средно половината от загубените приходи за целия частен сектор на икономика за две четиримесечия и като се има предвид горният праг от 80%, планът ще струва 7-8 процентни пункта от БВП. 
Предложеният план за възстановяване ще намали необходимостта от разширяване на застраховката за безработица, тъй като по-малко хора биха прибягнали до него. Следователно нетният разход ще е значително по-малък, приблизително наполовина по-голям или около 4-5 процентни пункта от БВП в примера, използващ данни от САЩ. Това все още излиза значително скъпо за правителствените хазни.

Как да се предотврати злоупотреба?

Компаниите могат да имат стимула да не отчитат изцяло приходите си с цел включване към плана за възстановяване. За да се предотврати подобна злоупотреба, планът може да бъде съставен под формата на 30-годишен безлихвен заем. Заемите ще се дават с известна мярка от лични гаранции - метод, успешно използван в Обединеното кралство по време на предишната финансова криза.

Някои фирми ще фалират след приключване на плана, като по този начин няма да могат да платят. Въпреки това планът ще е от полза тъй като служителите ще са в по-добра позиция да намерят нови работни места, тъй като икономиката вече ще се е възстановила. В тези по-спокойни времена правителството ще реши как да се справи с подобни случаи.