Димитър Попов, специално за Faktor.bg

Борисов сякаш слиза от политическата сцена. Той няма да е премиер, няма да е депутат, няма да е онзи трегер, който контролираше държавата в последните 10 години. Сега двама имат повод за триумф - Румен Радев и Слави Трифонов – те се оказаха любимците на осиротелите избиратели, които ги припознаха като еманация на своите лелеяни 

мечти за чиста от мутри република
 
Двамата са любимци и на новото парламентарно мнозинство, което на вълната на протестите нахлу в парламента с жизнерадостната простотия на въодушевени от революцията пролетарии. На първото заседание на новия парламент, в който всички единодушно избраха човека /жената/ на „Има такъв народ” за председател на Народното събрание, и възторжено ръкопляскаха на Радев, Борисов наистина претърпя тотално поражение. ГЕРБ се оказа единствена опозиция без никакви съюзници наоколо. 
Ако обаче решите, че новия съюз на Радев и Трифонов, който овладя овакантената от Борисов сцена, означава и правителство на „Има такъв народ” и втори мандат за президента, не бързайте да се радвате. 
Защото ако Слави направи правителство, а Радев спечели втори мандат на президентските избори, 

в държавата ще стане такъв купон,

че ум да ти зайде. Ще ни залее популистка вълна, предвождана от аматьори и негодници, скрити някъде зад кулисите на политическата сцена. Това засега е съвсем реална перспектива. Не бива да се подценява ефектът на натрупване от двете събития, които ще имат особен резонанс в политическия ни живот. То ще прилича на пълна победа на популистите над здравия разум.
Антисистемните играчи на власт имат предимството, че са безотговорни и могат да си позволят всякакви действия, дори ако нямат връзка с реалността. Те са като приказни герои в анимация. Може би затова Слави и неговият Тошко сценариста ми напомнят за Патафил и Филопат, и за свежия майтап на един социален мрежовик от Фейсбук: Ако децата можеха да гласуват, щяха да ни управляват Том и Джери. Е, децата още не гласуват, но гласуващите за горепосочените герои се оказаха на детски акъл. Което наистина поставя нов въпрос – не трябва ли да гласуват и децата наистина? Че те може да изберат по-качествено филмче, защото за разлика от възрастните безпогрешно разпознават доброто и злото!
А сега сериозно за ситуацията. 
Първият ден на парламента показа, че „Има такъв народ” ще искат бързи предсрочни избори и вероятно ще откажат мандата. Изказването на онзи Тошко сценариста беше съвсем ясно – първо ще внесат промени в изборния закон, за да го приведат във вид, удобен за употреба от тях самите. За правителство – нито дума! Когато първата ти грижа е да си направиш изборен закон, значи си тръгнал към спешни избори. Това е практиката. Трифонов е решил, че 

този парламент не му върши работа и вече иска нов

 Вероятно настоятелно го лъжат, че в следващия ще е първа политическа сила. 
Ортака ми Радев, мисли Славчо, може да помогне като направи служебно правителство, което да работи за мен, така че аз да стана първа сила и после, на президентските избори да му осигуря втори президентски мандат. Идеята за двойна победа на популизма остава актуална. 
Неуместно е, ще кажете вие, президента да използва служебно правителство за лични сметки. Президентът в България не е политическа фигура. По конституция той е представителна и компромисна фигура, със значение при кризи, когато трябва да осъществява някакви преходни функции на сближаване и помиряване на противници. В задълженията му влиза да провежда консултации с партиите, когато има политическа криза и те не си говорят. Като посредник между тях той ги пита - кой с кого иска или не иска да се коалира, и предлага идеи като компромисна фигура, която всички зачитат и уважават. 
Правил го е Петър Стоянов, правил го е Първанов.
За Радев обаче това е непосилно бреме, защото миналата година той грубо наруши Конституцията и се позиционира като враг на някои партии и приятел на други. Всъщност използвам твърде меки думи за човек, който оглави въстание срещу законно правителство на ГЕРБ. Няма как сега да е посредник между партиите, защото нито от ГЕРБ, нито от ДПС му вярват. Радев вече е политическа фигура, напук на ролята, която му отрежда законът. Ето защо той е политик който търси съюз с новата изпълнителна власт и нова водеща партия в страната, надявайки се на нейна подкрепа за личната си кариера.

Какви са намеренията на президента?

След като си е направил сделката с Трифонов, на него му трябва подкрепа и от вироглавата Нинова. Без БСП и нейните структури в страната избори не се печелят. До сега тя гледаше към него с голямо недоверие.
Нейния съветник например Йордан Татарски зададе шест коварни въпроса на Радев, от които личи, че в БСП и Нинова са силно обидени. Те го питат защо не е съгласувал с тях Огнян Герджиков като служебен премиер, защо не ги е питал сега за състава на предстоящото служебно правителство, защо е искал от БСП подкрепа за деня на Левски без БСП да се афишира, защо не е съгласувал обявяването си за втори мандат. Калоян Методиев пък, бившият му съветник, направо обобщи: Голяма част от народа има Радев за враг. Той излезе от ролята на обединител. 
Накрая, макар и с половин уста, БСП му обеща подкрепа и отваря шанс на Радев да стане архитект на нова коалиция – „Има такъв народ” и БСП. Тяхно правителство ще означава сигурен втори мандат за него. Служебно правителство и бързи парламентарни избори може да провалят сегашното анти ГЕРБ мнозинство, особено ако БСП се срине, а в парламента влязат патриотите, както подсказват и прогнози на социолозите. Значи Радев по-скоро ще очаква Трифонов да направи правителство сега, още в този парламент, и към него да пришие БСП, а не да гони дивото след нови избори.
В това отношение интересите на президента и на всички останали партии парадоксално съвпадат. ГЕРБ, ДПС и БСП също искат да видят правителство на Трифонов, но по свои мотиви. За ГЕРБ това е капан, в който Слави бързо ще изгуби голямата популярност, която натрупа от телевизията. Особено като му се наложи да говори за фискален резерв и за прииждаща икономическа криза. Както и за липсващи ваксини, в които той лично не вярва. За БСП и ДПС подкрепата също няма да е безусловна, защото те внимателно ще тикат новоизлюпения политик

 към ръба на пропастта, където го очаква само народната омраза

Ето защо изглежда доста вероятно всички политици да са постигнали единомислие – да подкрепят правителство на Слави, в което да се намърдат Мая Манолова и Христо Иванов, а останалите отстрани да ръкопляскат и да гледат сеир до пълно изтощение на участниците в шоуто. Затова избраха Ива Митева за председател на парламента – да улеснят мнозинството зад такова правителство. И Радев това ще го устройва напълно, защото ще е архитект на партиите от протестите и те ще работят за него на президентските избори.
Единственият, който няма полза от тази ситуация, е самият, милият, многострадален и болен Славчо Трифонов. Той естествено разбира какви капани му готвят партиите. Ясно му е че системните го бутат към пропастта, ясно му е, че алчните за власт нови партии се готвят да обират каймака като му прехвърлят цялата отговорност за белите, които се готвят да направят в управлението, ясно му е че Радев си прави лични сметки на негов гръб. И със сигурност сега този шоумен си спомня една поговорка, която гласи: Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне!
Защо му трябваше да се прави на политик, като е ясно че не е за тази работа. На него не му трябват избиратели, а публика, която вечно ръкопляска. Но вече е късно и мандалото хлопна. Оркестърът свири, балета вече танцува, шоуто е започнало и трябва да продължи…
И въпросът е как Слави ще се измъкне от тази ситуация, в която всички са го оградили, а той се чуди как да избяга. Ако предложи премиер, дори да е магаре, веднага ще го изберат. Без никакво колебание, дори с гласовете на ГЕРБ и ДПС, ако се налага. После и да си гласува сам вотове на недоверие, няма да минат, защото и ДПС, и БСП все ще крепят неговото правителство, за да му покажат какво е да правиш напук в политиката, а не по телевизора. Така ще го държат в клетката докато не го превърнат в декоративно канарче… 
Ако пък върне мандата, ще трябва да обяснява на избирателите си защо не излъчва правителство, а той сносен отговор няма. Като се явяваш на избори, искаш властта. Не може да я спечелиш, и да кажеш не, аз само се майтапех. Не може хем сърби- хем боли! 
Ех, Славчо, защо ти трябваше на баир лозе…