Димитър Попов

Нали знаете онзи израз: „Вчера си зададох въпроса…” Той означава, че нещо ви е тормозело напоследък, съмненията ви са приели формата на конкретен въпрос, на който вие сте отговорили, предизвиквайки с това нови въпроси, чиито отговори продължават дотогава, докато не ви се доспи.
Та и моите съмнения около политическите трусове напоследък родиха въпроси и отговори, нещо като вътрешен диалог, който някога корифея на литературата на 20-ти век Джеймс Джойс беше нарекъл „поток на съзнанието”.
Всичко започна с въпроса защо партията на Слави Трифонов изглежда толкова 

неадекватна в опитите си да състави правителство

 Сменят вече трима кандидати за премиер, водят преговорите за съюзници по аматьорски начин, като се изпокараха с всички,открито презират избирателите си, а теглят към нови избори, които те може да изгубят. Глупаци ли са, или ситуацията ги принуждава да се държат по този начин?
Ситуацията оневинява донякъде Трифонов и неговите сценаристи, защото те, за съжаление, спечелиха избори по неподходящо време. Макар и победител, партията ИТН попадна между два властови центъра, които воюват помежду си на живот и смърт. Единият е около президента Румен Радев и трите протестни партии– ДБ, ИБНИ и БСП. Край президентството кръжат и бизнесмените - Прокопиев, Васил Божков и Цветан Василев, така че е в процес на оформяне политико-корпоративна структура, каквато имаше и около Първанов. Ако конституционалистите си отворят добре очите, както го направи проф. Близнашки, те ще установят че макар по Конституция България да е парламентарна република, от 4 месеца тя се управлява като 

Полупрезидентска

Румен Радев контролира изпълнителната власт и прави сериозни опити да овладее парламента, като създаде под свой патронаж мнозинство между трите подкрепящи го партии. Радев търси влияние и  в съдебната власт, за което доказателство са атаките срещу Главния прокурор и напъните за подмяна на Висшия съдебен съвет. Ние сме парламентарна република и трите легитимно признати власти са Парламент, изпълнителна власт и съдебна власт. В тази троица президентството отсъства. На практика обаче, както вече обясних, Радев в абсолютно нарушение на Конституцията, подчинява другите власти, използвайки партии, верни повече на него, отколкото на Конституцията. 
Другият властови център е около Бойко Борисов и включва двете партии ГЕРБ и ДПС. Към този център на власт са приобщени много олигархични структури на Делян Пеевски, както и опитните кукловоди зад ДПС, които имат сериозна мрежа за контрол върху всички кадри в държавата. Двете партии в момента са натикани в ъгъла, и все пак имат голям ресурс, който им позволява да запазят влияние в парламента, в съдебната система, в държавната администрация, както и в икономическия живот на страната. 
Двата центъра на Радев и Борисов не успяха да се победят на два последователни избора. Разпределението на силите между тях в парламента е такова, че те не могат да създадат мнозинство без ИТН. Партията на Трифонов е ключов фактор, силно ухажвана и силно притискана да вземе страната на единия или на другия властови център. Това постави ИТН в ролята на посредник между воюващи страни, а Слави Трифонов се има за човек, когото не могат да използват за чужди цели. Когато влезе в парламента след 11 юли, той искаше да бъде независима власт, а не посредник. За тази цел обаче му трябват избори до момента, в който събере 50% мнозинство в парламента. Това е трудна и сложна работа, защото време за толкова дълъг процес той няма. Борисов и Радев силно го притиснаха от двете страни да бърза с правителство, защото се надяват да решат войната помежду си преди президентските избори. Натиск оказаха и нашите съюзници отвън. САЩ например не искат да виждат в България нестабилност и хаос пред лицето на 

въздигащ се враг – Русия

 Ето защо, притиснат от много страни, Слави съвсем се обърка и даде не едно, а цели две правителства, докато му се изясни, че каквито и министри да избере, те по принуда ще зависят не от него, а от двете воюващи страни, които ще ги използват във войната помежду си. При това жертвата ще е самия Слави Трифонов. 
И все пак предложено правителство има, независимо, че правосъдният министър вече се отказа от кабинета. То може да бъде гласувано и да поеме функциите си, защото всички искат това да се случи.  Дали пък няма в парламента този кандидат за премиер, когото много мило нарекоха Пацо Шнорхела,  да се окаже избран?
Това може да стане единствено и само, ако двата воюващи центъра на 

Радев и Борисов някак се споразумеят и си поделят влиянието в бъдещото правителство

Ако не се споразумеят, ще се получи следното – за правителство на Трифонов и БСП ще гласуват някак ГЕРБ и ДПС, което означава, че Слави попада в капана на статуквото, а президентските партии ще бъдат опозиция, и то яростна, което означава от своя страна нестабилност, нови протести, опити на Радев да блокира изпълнителната власт и нови избори след няколко месеца само. Другият вариант е също опасен – ако правителството на Трифонов бъде гласувано от БСП, ДБ и ИБНИ, а Трифонов трябва да съчетава техните на практика несъчетаеми интереси, както и огромния им партиен егоизъм, който те непрекъснато доказват по всички възможни начини. По този начин Трифонов ще попадне под кръстосан огън – и вражески от страна на ДПС и ГЕРБ, и приятелски от ДБ, което ще направи правителството му съвсем нестабилно и зависещо от плаващи мнозинства за всеки един законопроект. Ето защо Трифонов вероятно с всички сили се надява, а и прави невъзможното дори, за да изглежда, че предлага правителство, но то да не мине през парламента. На него му е ясно, че се позиционира между две воюващи армии и като е по средата, той ще отнесе всичките шамари. Което ме навежда на мисълта, че е възможно неговите хора да гласуват против Пацо Шнорхела, особено ако стане ясно, че правителството може и да мине.
Не е ли възможно тогава някакво разбирателство между Радев и Борисов, така че правителство все пак да има, поне до президентските избори? Толкова ли са се хванали за гушите?
Споразумение ми се струва невъзможно. Успокояване на ситуацията може да има само след президентските избори, не преди тях. Ако Радев остане в президентството за втори мандат, политическата криза най-вероятно 

ще се задълбочи и ще достигне до критични нива

  Трябва най-после да се каже съвсем ясно – Радев е причината за ситуацията днес, а не Борисов.  Какъвто и да е бившия премиер, той не е нарушавал конституцията по никой начин. Радев в момента е установил полупрезидентска република, суспендирайки конституцията, при това с помощта на няколко партии, които би трябвало да са нейни защитници, като БСП и ДБ. За съжаление техните лидери не забелязват сериозната опасност, която всъщност представлява Радев с неговата склонност да не спазва нито законите, нито разделението на властите. Те смятаха, че го използват срещу Борисов, когото не можеха да победят с демократични средства на избори, а всъщност му дадоха в ръцете огромна власт, с която той определено злоупотребява. Така че ако Радев излезе от президентството, има шанс конфликтната ситуация да намери решение, обстановката да се успокои, конституцията отново да се задейства и президентството да си остане онази церемониална власт, която не се бърка в баланса на останалите власти. В такава обстановка, без натиск отвън, договарянето в парламента ще стане възможно.
Това ще означава ли, че центърът около ГЕРБ и ДПС след загубени от Радев президентски избори отново ще се върне на власт?
Струва ми се че електоралната ситуация в страната вече е променена и връщане на ГЕРБ във властта в скоро време няма как да се случи. Борисов също се е примирил да бъде в опозиция. Вероятно е на парламентарни избори след президентските, ИТН и ДБ все пак да успеят да съставят някакво редовно правителство, което ще отнеме всички инструменти за влияние, които Борисов сега има, като това може да стане и без да се нарушава конституцията, и без агресията, която се демонстрира под влияние на Радев. От тази гледна точка Борисов вече няма да бъде проблем за бъдещите управляващи. 
Така че докато не минат президентските избори и не видим каква ще е съдбата на Румен Радев, не можем да очакваме изход от днешната ситуация.
Разбира се аз имах още въпроси, с които обаче няма да ви занимавам, защото на тях нямам отговори. А както казваше един опитен адвокат: Не задавай пред хората въпроси, на които ти не можеш да отговориш.