Политиката е може би нещо като калта през есента-досадна, но необходима

Смелостта и решителността не се продават по моловете, не се доставят от държавата, казва за Faktor.bg един от най-известните съвременни български писатели

Интервю на Ива Оприкова

- Г-н Терзийски как определяте „здравния статус” на литературата в България след като мисълта за хладилника измества мисълта за новата книга? Какво е спасението след като 80% от хората са под чертата на финансовите възможности за нормално съществуване?

- Ами…Щом ме питате – явно няма спасение…Много тъжно, нали? Но искам да кажа нещо, което да е само един малък повод за размисъл. България е на 57 място по ИЧР – индекс на човешко развитие. От 165 изследвани страни. Забележете! 57-мо място от 165 страни!

Ето какво е индекс на човешко развитие: Индексът на човешкото развитие (ИЧР) на ООН е сравнително измерване на продължителността на живота, грамотността, образованието и стандарта на живот(!) за страните от цял свят. Та така. Това е един много основен икономически многофакторен индекс за оценяване на качеството на живот! За оценяване на благосъстоянието и т.н..И ние сме от страните с висок индекс на човешко развитие!

Пред нас са само най-богатите страни в света! Така че аз викам – стига сме се оплаквали, грозно е! Някак неприлично е да мрънкаме, когато 70, дори 80 процента от хората по света живеят къде къде по-зле от нас! Защото тези първите 56 страни пред нас са предимно сравнително малки държави като Люксембург, Катар, Лихтенщайн, Норвегия, Италия, Германия…не се смейте – зад нас – от 58 място нататък – са страни като Китай, Индия, Индонезия, Русия, Бангладеш – огромните страни на света.Там се живее и по-бедно, и по-кратко.

Наистина – имаме проблеми. Доста много проблеми. Които сами си предизвикваме.

Но не сме нито като Бангладеш, нито като Мали, нито като Лаос, нито като Боливия, нито като Камбоджа, нито като Молдова, нито като Гватемала, нито като Сърбия, нито като Зимбабве! Казах ви -57-мо място място от 165 страни! И това не е моя измишльотина, а възможно най-сериозното икономическо изследване.

Просто ние сме ужасно склонни да се оплакваме, да се окайваме и да представяме живота си като ад. О, и едно уточнение – царе сме също и да си правим живота – един другиму – на ад! Това е положението. Проблемите ни идват не от бедността, а от това, че не сме добри един с друг и не умеем да живеем – нито със себе си, нито един с друг!

Аз предлагам така: Да се стегнем малко! Имаме една прекрасна страна. Остава да станем прекрасни хора! Това зависи не само от политиците. Не не не! Зависи от всеки от нас!

- Кризата в КТБ, пороите в Мизия, политическите сътресения на какво ни научиха?Споделяте ли мнението, че нашето оцеляване се дължи на умението ни да търпим и да се приспособяваме?

- Всяко едно оцеляване се крепи на смирение, на мъдрост, на дух, на смелост и на силна воля.

- А каква е основната причина за неблагополучията ни? Безсмислено ли е вече да говорим за морал и ценности?

- Основна причина за всичко сме Ние. И ако искаме нещо – нека го поискаме от себе си. Всеки –от себе си! Не от някой друг! От себе си. Ето едни велики думи на Кенеди: Не питайте какво направи Америка за вас, а какво вие направихте за Америка Какво ние направихме за собствения си по-добър живот? Ако искаме хубава държава – нека не казваме, че някой ни пречи да я имаме – нека си я направим такава, каквато я искаме! А ако не можем – тогава – да спрем да се оплакваме. Да си кажем: Явно такива са ни възможностите. Но за да се получат нещата всеки трябва да започне от дребните детайли. Примерно - да поздравява сутрин хората и да им се усмихва. Да изхвърля по-малко боклук. Да се оплаква по-малко. Да не говори само лоши неща. Да възпитава децата си по-добре. И най-вече - да започне да си върши по-добре работата. Всеки. И така нататък.

- Каква е причината хората, които имат сили да извършат промяната в страната, да се отдръпват и да изглеждат така обезверени?

- Обезверението е личен избор. Човек сам решава какъв да бъде. Дали да е смел или страхливец. Решава да бъде смел – и става смел. Иначе работите не стават. Смелостта и решителността не се продават по моловете, не се доставят от държавата. Смелостта и високият дух ние сами генерираме – в своите собствени сърца!

- В романа „Войник” казвате, че „хората страдат толкова, колкото си позволят да страдат”. Не трябва ли хората на духа да вземат инициативата в свои ръце и да стегнат армията?

- Въобще нямам предвид никаква армия. Войник – това е метафора на смелия човек. Който е герой на своя живот. Главен герой на своя живот. А тези думи, които цитирате, са на Августин Блажени. Аз само съм повторил думите на този велик мъдрец.

- Все повече гледаме гърбовете на българи, които напускат страната. Не живеем ли в най-абсурдната държава на света, която краде бъдещето на своите деца? Имали ли сте порив да напуснете страната?

- Така. Сега искам да погледнем и тук нещата от друг ъгъл, защото наистина ми е противно – дори от чисто естетическа гледна точка – да гледам на нещата от тая най-банална, черногледа и себеоплакваческа гледна точка. Я да видим – това, че българите вече могат да избират къде да живеят…и това, че те избират естествено най-доброто – това, питам – лошо ли е? Та не видяхме ли, че пред нас има 57 страни, в които се живее по-добре. И 108 – в които се живее по-зле. И сега - да вземем и да се оплакваме, че българите отиват да живеят в страните, в които се живее по-добре?! Ами хубаво! Да се оплакваме и за това, че можем да изберем по-хубавото! При диктаторския комунистически режим не можеше да отидеш където искаш – и тогава може би беше много по-добре – така ли? Това, че хората избират най-хубавото за себе си лошо ли е? – питам. Да, аз не го намирам за особено хубаво. Защото да си готов - заради стоте вида сирене и пълния хладилник - да зарежеш историята си и корените си – това не ми се струва особено красиво. Но това, моля ви се, не се прави от отчаяние и безизходица. Та българите отиват само в 10 най-богати страни на света! Някой българин да е избягал където му падне? Примерно – в Киргизия? Или в Западна Сахара? Ако видим човек, който от една трапеза избира само тортите и не обръща внимание на обикновения ръжен хляб – какво казваме за него?

- Отново сме в предизборна ситуация побиват ли ви тръпки от поредния политически "спектакъл", който предстои да видим?

- Само идиот може да обръща внимание на тия неща. Просто политика. Нали трябва да я има? Може да е досадна, но е засега единствения начин за осъществяване на демокрацията. Тя е може би нещо като калта през есента. Какво – да се отчайваме, че има кал?

- Всичко пак си върви по старому. Отново продукцията на черния пиар е пълна с фантоми, с купени гласове, с щедри обещания. Докога?

- Демокрацията си има своите недостатъци. Казах ви – ако някой иска да живее в светло и доволно общество - да отиде в Северна Корея. Там чисто и просто няма недоволни. Защото ги разстрелват. Даже сигурно вече не ги и разстрелват – просто вече никой не смее да е недоволен. Там е напълно и прекрасно забранено да се спори, да се водят политически дебати и да се извършва предизборна агитация. Там просто няма избори. Или има, но се избира един предварително избран човек. Разберете – цялата тая суматоха преди изборите си е част от демокрацията. Самото ни недоволство е част от демокрацията! Ние сме недоволни, вечно недоволни, просто защото имаме право да сме недоволни! Там, където няма черен пиар, предизборни какафонии и всякакви такива демократични циркове – там има обаче концлагери, вечерен час и милиони политически затворници. И гробища за несъгласни. Да се радваме на правото си да сме недоволни и да недоволстваме на глас. Но моля - да не се самозабравяме в самоокайването!

- Чуват се гласове, че Германия и Меркел ще ни помогне след изборите, че трябва да дойде някой от Запад, за да ни оправи, това решение ли е?

- Никой, който е оправен от някой друг, не е прокопсал. Всъщност – да ти помогнат – това е като да ти попречат. На тоя, на когото вечно му помагат, всъщност му правят най-лошата услуга. Правят го все по-слаб, все по-вкиснат и все по-несамостоятелен! Казах – сами! Са-ми!

- В тази атмосфера на взаимна омраза, в която живеем, политическата класа не се ли чувства като че ли най-сигурна, защото така най-лесно възпроизвежда собствените си егоистични цели?

- Ето това е така. Наистина – в България една малка част от хората живее доста удобно и уютно в тази ситуация (на нескончаем полупреход) – но щом никой не е скочил, за да прекрати категорично това – значи и всички останали имаме някаква изгода. Едно нетърпимо положение просто не се търпи! Щом се търпи, значи не е нетърпимо. А даже е може би и удобно. По някакъв мазохистичен начин. В психиатрията има един термин: Полза (изгода) от болестта. Попрочетете, поинтересувайте се за него.

- Напоследък отвсякъде ни заливат думи като помирение, съгласие, обединение. Познавайки политическите нрави, това изглежда непостижимо в България. Как например леви и десни да са заедно в едно управление тук в името на общото благо?

- Ами почти навсякъде, където има партии, има и политически полюси. Демократи и републиканци. Виги и тори. Нормално е. Въпросът е тяхната вечна борба каква цел има и какъв резултат. В развитите демокрации борбата на полюсите води до добро демократично управление. Борбата се води, но печели демокрацията. Всеки от полюсите е коректив на другия. При нас борбата се води като че ли само с цел партийна (тоест – лична) изгода.

- У нас като че ли станаха мода честите смени на партньорите в политиката - ту се сгодяват, ту се развеждат, като психиатър как определяте статуса им? Защо се случва така?

- Мисля, че това е добре. Това е показател, че границите се размиват. Че нетърпимостта не е чак толкова дълбока и предопределена. Но от друга страна – показва, че не става въпрос за политически и идейни принципи, а за изгоди.

- Предстоят избори и сметките вече започнаха да се правят. Защо у нас, когато стане дума за коалиционно управление, се чуват коментари за задкулисие? Все пак коалиции управляват на доста места....

- Веднъж като излъжеш, цял живот ще ти казват „лъжец“. А при нас не е лъгано само веднъж.

- Ако разгърнем вестниците думите „задкулисие” и „олигархия” се използват от журналистите във всяка втора политическа дописка. Като човек на словото не мислите ли, че заради свръхупотребата у нас на тези две думи те се преекспонираха и вече кънтят на кухо?

- Е да, така е. Журналистите просто си изкарват парите. Залавят се за думите, които продават вестниците. Използват някои думи като удобни опорни точки в мисленето си. А тези опорни точки може да са напълно кухи. Както в Средновековието всяка злина се е обяснявала с думичката „дявол“, така и сега – всяка злина се обяснява с думичката „олигархия“. А какво точно е дявол? И виждал ли го е някой? По отношение на олигархията – това просто означава „малцинство“. Та къде по света не управлява малцинството от най-богатите и влиятелни хора? Навсякъде управляват най-богатите и силните – и това го знае всеки. Просто там, където малцинството управлява така, че да е добре и мнозинството – там нещата вървят.

- Периодично в обществото се лансира тезата депутатите да минават на психотест, МЕНСА пък тест за интелигентност. Полезно ли би било да се въведе такова „сито”?

- Няма никаква причина да се прави това. Тестовете са създадени с медицински цели, а не за да се водят несериозни политически игри с тях. Политиката си е политика, но има и сериозни неща на тоя свят. Медицината примерно. Демокрацията е цирк, но не бива да се прекалява. И все пак – по-добро нещо от демокрацията все още не е измислено.

- Свикнали сме за всичко да виним политиците, а през тези години успя ли да се роди нормална политическа класа?

- Не вярвам политиците по света да са по-различни от нашите. Просто на нашите ние сме позволили…толкова, колкото сме им позволили. Всеки се простира според чергата си. Всеки политик прави толкова безобразия, колко му позволява народът му. Примерно в Камерун политиците са десетки пъти по-корумпирани от нашите. Но ние бихме искали да се мерим с Норвегия, нали така? Политиците ни са и ще бъдат такива, каквито ние ги направим.

- По-ясна ли ще стане картината у нас след изборите, или ще продължим да се лутаме в нашенския лабиринт?

- Докато си мислим, че сме в лабиринт, ние Ще бъдем в лабиринт. Помнете: Толкова страдат, колкото на страданието се отдават!

- Омразата и разделението помежду ни вече е много дълбоко, смятате ли, че това може да се преодолее някога ?

- Има ли у вас омраза и разделение? Ако има – какво правите за да ги няма? Отговорете си на тоя въпрос и ще отговорите и на тоя, който ми зададохте току що.