Убедените комунисти и русофили не могат да бъдат спасени, те трябва да бъдат шкартирани и изолирани от обществото

Държавата ще се унижи, ако ни накаже по настояване на Кремъл, категоричен е пред Faktor.bg Манол Глишев, който заедно с Кирил Чуканов изписаха „Лустрация” и „Демонтаж” върху паметника на Съветската армия

Интервю на Васил Василев

- Г-н Глишев, Москва настоя вие и съмишленикът ви Кирил Чуканов да бъдете наказани в България. Опитва ли се Кремъл да оказва натиск над правосъдната система у нас?

- Определено има не опит на Москва за налагане на контрол над властите у нас. Руснаците никога няма да тръгнат да се занимават с мен и с Кирил Чуканов за това, че сме изписали светският им паметник пряко. Те биха действали единствено чрез българските институции. Паметникът на Свъветската армия досега е бил изрисуван още няколко пъти преди това. И то доста по-старателно и по-добре. В началото руснаците не реагираха остро, но лека-полека разбраха, че тези лозунги и рисунки са политическо действие, а не някакво хрумване на група младежи, което започна да дразни Кремъл и посолството им. Куриозното в случая е, че с действията си Русия сама превърна изрисуването на паметника на Съветската армия в антируско действие. Москва започна да се държи като ощипана госпожица и сама се разпознава в надписите и рисунките.

- Вярно ли е, че в ареста полицаи са ви предупредили, че сте задържани по заповед на Руското посолство?

- В ареста един от полицаите ни предупреди, че на Орлов мост са поставени камери с по-голяма разделителна способност, които са платени от чужда държава, но не пожела да изпада в конкретика, за да не си навлича излишни неприятности. За нас е ясно коя е „чуждата държава”. Когато през септември миналата година четирима души, включително и кандидат за депутат с имунитет изписаха „Окупатори” на паметника на „Орлов мост”, бяха арестувани по изключително груб начин от полицията. Тогава бяха пуснати совалки на високо ниво и Руското посолство искаше обяснение от нашите институции, което е унизително за всяка държава. При нашия случай с Кирил Чуканов органите на реда се държаха цивилизовано, тъй като дори не знаеха за какво ни задържат и дали сме виновни. За мен обаче по-важното е, че ние не сме свикнали като страна да си отстояваме интересите. В същото време виждаме как по-малки държави от нашата като Литва и Латвия не позволява на Русия да си разиграва коня на тяхна територия.

- Следствието ви освободи без да ви бъдат повдигнати обвинения. Какво ще предприемете оттук нататък?

- Сега предстои да обжалваме законосъобразността на самата заповед за нашето задържане. Този път тя беше формулирана по чл. 216 от НПК за увреждане на чужда собственост. Тъй като към нас не беше повдигнато обвинение, прокуратурата явно е преценила, че ние не увреждаме чужда собственост. Нашият случай е прецедент. Досега винаги подобен тип актове са били формулирани само като нарушение на обществения ред. Понеже подобен мотив не може да мине и винаги обвиненията падат в районния съд, сега полицията се е опитала да го формулира като рушене на собственост, за да мине пред съда, но и това не се случи.

- Какъв беше конкретният повод, какво ви провокира да хванете спрея и да изрисувате паметника?

- Поводи винаги има това да се случи и винаги ще се намират. На 14-и април се навършиха 90 години от мъченическата смърт на ген. Константин Георгиев, който е убит от т. нар. бойна група на комунистите, предвождана от бъдещия диктатор Вълко Червенков. На опелото в църквата „Св. Неделя” същите тези хора правят най-големия терористичен акт по онова време в Европа на 16-и април. Докато ние, нормалните хора, искаме да демонтираме паметниците на лъжата, и го заявяваме публично и миролюбиво, „онези” не се церемонят, а убиват и унищожават божии храмове. Освен това, малък повод ли е войната в Украйна? Аз именно затова изрисувах паметника в цветовете на знамето на Украйна. Не трябва да забравяме, че в България непрекъснато трябва да се поставя въпросът за лустрацията.

- Зад каква лустрация конкретно заставате вие?

- В България непрекъснато трябва да се поставя въпросът за лустрация и прочистване на старите ченгета от ДС и да не им бъде позволявано да заемат отговорни постове. Това е един от най-големите проблеми в държавата. Старите доносници не са загубили нито за ден сладките си постове и са задържали реалната власт отпреди 1989 г. Те и до днес контролират обществените процеси в България, включително и финансовите. Резултатът от всичко това е, че много от тези хора създадоха свои наследници, т. нар. деца на 25-годишния поскомунистически период. Резултатът е, че старите ченгета успяха да запазят и чрез наследниците си връзките си с Кремъл и влиянието си в обществото. Заради тях ние не можем да изградим нормална пазарна икономика и нормална демокрация.

- Задушават ли докрай демократичните процеси фаворизираните авторитети като Нешка Робева, например, с която наскоро влязохте в остър телевизионен сблъсък?

- Измислените авторитети, за които ме питате, са ченгета. Съжалявам, че трябва да го кажа, но г-жа Робева е едно от тях. Тя е продукт на социалистическата система и социалистическата идеология. Самата г-жа Робева е ченге. Аз не търся известност или някакви дивиденти от това, което правя, както тя твърдеше в телевизионното студио, където се срещнахме, а отивам и рисувам на паметника и казвам, че комунистът е равнозначно на престъпник. В това отношение законът ме подкрепя, тъй като според него от 2000 г. комунизмът е обявен за престъпен. Освен това, историята също е на това мнение, защото през 1989 г. режимът рухна, което доказа, че е престъпен и не е трябвало да съществува. Обвиненията на Нешка Робева и на нейните съратници от прослойката на измислените авторитети, които ни размахват пръст, нямат никаква тежест вече.

- Обикновено именно те постоянно питат къде са младите хора. Защо когато новото поколение надига глава, то става лошо и гаменско за последователите на Ленин и Георги Димитров?

- И младите, и старите хора са най-различни, и ние не можем да ги слагаме под общ знаменател. Въпросът е в това, че като си на 20 или на 40 години, твоето поколение трябва да бъде на ход и да е на челни позиции в образованието, в бизнеса, в администрацията и т.н. Тази младост изисква да си рязък, силен и категоричен в позициите си. Аз съм на 32 години. За мое огромно съжаление, страшно много мои връстници и по-млади от мен хора, не са подготвени и не са достатъчно добре информирани. Това автоматично ги прави пасивни. Да си пасивен е нещо, което не уважавам и искам чрез действията си това състояние да се промени. Когато влизаш в някаква кауза, която си заслужава, ти правиш услуга не на себе си, а на обществото.

- Не сеете ли бури обаче с изрисуването на съветски паметници, не предизвиквате ли разделение сред нацията? Монументът пред НДК на жертвите на комунизма например осъмна с петолъчка?

- Нека най-накрая да се сблъска нацията. Ние си мислим, че живеем тихо и нормално един достоен и обикновен живот. Всъщност обаче в България не се живее нормално. Ние сме страна с тихо разделена нация, в която много се краде и се разбиват много човешки съдби. Много хора пропадат, защото навсякъде е пълно с овластени ченгета, на които им е изгодно да не се говори за далаверите им и за това, което вършат. Когато обаче се появят луди глави като мен и като моите приятели, които започват да говорят открито, тогава и на ченгетата им хрумва, че и те трябва да предприемат някакви действия. Именно така се стигна до изрисуването на петолъчката на паметника на жертвите на комунизма. Проблемът е, че младите им последователи, разни заблудени хора, русофили и не знам още какви глупаци сами не могат да измислят нищо. Те всеки път имитират това, което някой друг преди тях е направил. Докато ние използваме паметниците на лъжата като социална мрежа, то последователите на комунизма се гаврят с пантеони на загинали жертви. Има една военна костница, която се намира в кв. „Лозенец”, която никой никога не е осквернил, защото е войнишки гроб.

- Костницата, за която говорите на бул. „Черни връх” обаче, също беше изписана. Чие дело беше това?

- Съжалявам, ако е имало подобно посегателство, но според мен то е дело на самите комунисти. Те са способни на всичко. Ние, нормалните хора, не сме посягали на костницата. Но когато отидем при паметника на Съветската армия си казваме: „Не, ти не си добре дошъл в нашата страна”. Освен това ние рисуваме надписи, които имат своето идейно съдържание, което защитаваме, и носят послание. През това време „онези” рисуват някакви грозотии и символи, някои от които са отречени включително и от закона. Това са левичарите, комунистите и ченгетата, които трябва да бъдат преследвани от закона.

- Вас обаче ви обвиняват, че осквернявате произведения на изкуството, такива ли са тези паметници?

- Това е тоталитарното изкуство на 50-те години и е дело на безчовечния режим. То представлява голямата монументална пропаганда на режима. По същия начин подобно изкуство със своя стил и класика е имало и в нацистка Германия от 1933 до 1945 г. със своите свастики и пречупени кръстове. Идва обаче 1945 г., Фюрерът умира и всички тези символи на заклеймения в цял свят режим на Хитлер са унищожени. Същото се отнася и за комунизма. Украинците постъпиха изключително смело и разумно, като махнаха знаците на СССР. Между комунизма и нацизма няма разлика, тъй като това са две човеконенавистни и тоталитарни идеологии, чието изкуство не струва пукната пара, защото пропагандира лъжи.

- Вярвате ли, че с вашите действия ще промените мисленето на хората, които все още милеят по Тодор Живков?

- Не, това не може да се случи. Нашите действия са насочени към нормалните хора, които живеят без предразсъдъци и не заемат страна в този голям исторически спор. Думите на цялата българската демократическа общественост са насочени към непредубедения наблюдател и дори към чужденеца у нас. Българите, които са убедени комунисти и русофили не могат да бъдат спасявани. Тези хора трябва да бъдат шкартирани, лустрирани и изолирани от обществения живот, за да изгубят влиянието си в държавата. Според степента на своята вина, те трябва да бъдат съдени от закона и някои от тях да видят затвор. Аз не искам да убеждавам г-жа Робева, например, за нейните виждания. Това е все едно да трябва да убеждавам Хитлер. За себе си имам намерението да я отхвърля от обществения живот. Не става дума само за г-жа Робева, защото тя е дребно явление. Тя е един спортен водач с доста самодискредитиращо се мнение, което няма голямо значение. Има много по-важни фигури като Сергей Станишев, Михаил Миков, Волен Сидеров, Ахмед Доган, Лютви Местан. Това са големите престъпници, които трябва да бъдат изринати от България и натикани в затворите директно.

- Ако днес на власт не беше това правителство, а Тато, щяхте ли да имате смелостта да повторите надписите върху паметника на Съветската армия?

- Да, винаги бих го направил още веднъж. Аз съм от семейство, което е пострадало от комунизма. Майка ми и баща ми са непримирими и са хора, които са готови да лежат по затворите. Баща ми ми е казвал, че през 80-те години е бил готов да прежали семейството ни в името на свободата. В този живот трябва да си малко самурай и идиот. Положението от социализма не се е променило. Ако тогава бях писал върху съветски паметник, щяха да ме набият в милицията и да изселят семейството ми. Сега, ако засегна нечий мутренски интерес, ще ми счупят краката или направо ще ме гръмнат. В момента не съм опасен за такива хора и мога да правя каквото си искам.