Благой Рагин е председател на Българската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите. В бранша е от 25 години, посетил е всяко кътче на света и успешно прилага чужди техники и модели у нас. Рагин е инициатор за създаването на първия частен хотел "Ягода" в софийския квартал Симеоново през далечната 1988-а година. Пред Faktor.bg експертът коментира предстоящия летен сезон, проблемите с българското черноморие, случаят "Карадере", топлата зима и други интересни теми.

Интервю на Иван Атанасов

- Г-н Рагин, защо за майските празници защо голяма част от нашите туристи избраха Гърция и Турция пред почивка в България? 

- Вярно е, че по-голямата част от българите отидоха в гръцките куророти. Това е нормално, тъй като в началото на май температурите в южната ни съседка са много по-благоприятни за почивка. Но на Балканите колелото се върти. За тяхна сметка между 15 и 16 000 румънци дойдоха в България и похарчиха прилично Имаше и много сърби. Занапред ние трябва да се стараем да развиваме активния си летен туристически сезон от началото на май до средата на октомври. По този начин ще увеличим оборота от прииждащи хора, както и активната дейност на курортите. 

- Летният сезон в България вече чука на вратата. Какви са прогнозите ви след кризата между Украйна и Русия?

- Преди месец бях един от най-големите оптимисти за успешен сезон на базата на доклада от туристическите борси в Берлин, Лондон и Москва. Това са трите най-големи борси, от които ние сме зависими. Информацията и прогнозите бяха добри. Но има една стара поговорка: много хубаво, не е на хубаво. Събитията, които се разиграха през последните два месеца в Украйна малко ме притесниха. Надявам се, че напрежението и възникналата война там ще се решат чрез метода на дипломацията. Тогава няма да има губеща държава. Виждате, че в момента руската борса, както и валутата им – рублата, се сриват. Украйна е пред фалит, а и ние сме зависими. Тук идват 700 000 руски туристи годишно. Имайте предвид, че всеки от тях харчи минимум 1000 евро. Това прави общо 700 милиона евро. Освен това 360 000 руски граждани вече притежават недвижимо имущество у нас. Цели градчета като Поморие, Бургас, Несебър, Обзор и други са изцяло зависими от тях. Кметовете там казват, че ако не са постоянно живеещите руснаци, повечето магазини и молове трябва да бъдат закрити. Нямаме езикова преграда. Ако руснакът в Полша е меко казано не добре приет заради историческите събития, то тук настроението към тях е позитивно – освободили са ни от турското робство, кирилицата е обща и т.н. Предложих на Даниела Бобева (вицепремиер по икономическото развитие, б.а) да направим спешна фериботна връзка Крим-Варна, за да може руснаците, които не искат да минават през Украйна, да идват директно. Разстоянието е малко – едва 360 километра. Министерският съвет се съгласи, но все още не може да се намери фирма, която да изпълнява тези курсове. Очаквам оферти от скандинавските страни, Гърция, Италия – държави, които имат опит с плаването. Освен това, нашите цени са най-атрактивни в целия Европейски съюз, а дори и извън него. Материалната ни база е отлична. За последните 10 години, когато имаше строителен бум, моите колеги допуснаха редица грешки, но пък се появиха и истински дворци.

- Какви са печалбите на държавата от приходите от туризма за година?

- Официално по статистика - 3 милиарда евро. Но в тази статистика не могат да се сметнат парите извън предварителната заявка. Например, ако пакета услуги струва 1000 евро, туристът със сигурност ще изхарчи още за сувенири, ресторанти, екскурзии. Ако успеем да подобрим нашите слабости и имиджа на страната, може да направим оборот колкото Хърватска. Те със същата леглова база като нас печелят 10 милиарда евро срещу 100 милиона евро, дадени за маркетинг и реклама. Преди година поканих френски експерти на обиколка в България. Разгледаха всичко – минерални бани, спа туризъм, черноморието, планинските курорти. Видяха цените и онемяха. Препоръката им бе следната – да изчистим повече имиджа си пред Европа и да разработим по-добра маркетингова стратегия. Ето това е печеливша политика.

- През миналата година туризмът имаше проблеми с работния персонал. Какви са алтернативните ходове, как ще привлечете повече хора за сезонна работа?

- От 20 години съм председател на Асоциацията на българските хотелиери. Преди това бях инициатор на създаване на първия частен хотел у нас. Това се случи през 1988-а година. Тогава борбата беше да има частна собственост. Затова и създадох асоциацията – да се обединим, да се защитаваме, защото държавата се съпротивляваше, управляващите не искаха подобни реформи. След това се борихме да има приватизация. Дойде времето и на членството ни в Европейския съюз. Сега си спомням думите на експертите, които ни съветваха преди 2007-а година: Влизате в един свободен пазар, напишете си добре домашното. Вкарайте чужди инвестиции. Ако икономиката ви не е конкурентоспособна, ще ви вземат пазара. Никой не може да излъже свободния пазар. САЩ не успяха, Гърция не успяха, Испания също. Преди 8 години имахме приход от 9 милиарда евро годишно от чужди инвестиции. През 2014-а година той е малко под един милиард. Българинът държи 30-40 милиарда в банките, но не смее да ги вкара в бизнеса. Не можем да вдигнем заплатите. И затова младежите не искат да дойдат. Въпросът е как да търсим резерви. Имахме среща със социалния и здравния министър. Искаме да създадем университети, които да подготвят професионалисти с тригодишно обучение. Ще наемем и студенти, които не учат туризъм, но знаят един или два езика, могат да станат аниматори, рецепционисти, сервитьори или бармани. Социалното министерство ще им плаща месечно 480 лева, останалите пари ще дадат моите колеги под формата на бонус. Предложихме и вариант с бесарабските българи. Нека им издават по-бързо паспорти и разрешително за работа. Там имаме голяма диаспора. Те са много трудолюбиви.

- Презастроено ли е според вас българското черноморие, отблъсква ли бетонът туристите?

- Презастроено е. Но! На всяко действие природата има противодействие. Аз обикалям света и с едното око винаги гледам конкуренцията – кой докъде е стигнал и как се измъква от проблемите. Ние сме еквивалент на Палма де Майорка. Тяхното черноморие дори е много по-застроено. 380 километра брегова ивица, запълнена с хотели, сгради, молове и т.н. Какво са направили испанците – от тази ивица са извлекли 13 милиарда годишен оборот. Ние печелим три милиарда с презастрояването. Освен това, в Палма де Майорка алеите са тихи. Имат една изнесена улица дълга точно километър. Там е и целият шум. Заведение до заведение. Нон - стоп. По този начин никой не се оплаква. Може в западната част на Слънчев бряг да се направи търговска улица само за пешеходци и проблемът се решава. Ние няма да откриваме топлата вода. Ако не бяхме построили, инвестициите щяха да намалеят. В момента няма пари в света. Хубава или лоша, материалната ни база е факт и трябва да я доразвием.

- Всички страни от Балканския полуостров имат развит туризъм. На кое място се нарежда България?

- От 14 държави ние сме на четвърто място. Първа е Турция, следвана от Гърция и Хърватия. В момента най-динамично се развива Албания. Тя има туристически ръст от 50%. Македония – 25%. Всички балкански държави са сложили като приоритет развиване на туризма. Създаде се и Балканска асоциация на туризма. Има страхотна благородна конкуренция между нас. Девизите, с които обединихме балканските държави бяха: „От историята да правим културен туризъм, а не културна война”. „За съседа или добро, или нищо”, „Обединени Балкани в обединена Европа”, „Силни сме, ако сме заедно”. Добър пример е Сърбия – националистическа държава, която вече е проевропейски ориентирана. Сърбите дори ме попитаха: защо искаш да ни е хубаво. Отговорих им, че е нормално. По-добре съседът да ти е богат, вместо постоянно да иска заеми и да не ги връща. Ние сме 54 милиона без Гърция и Турция. Колкото една Франция.

- През миналата година английската телевизия BBC пусна филм за курорта „Слънчев бряг”, показвайки кадри с пияни англичани, разголени тийнейджъри и необуздани купони. Добра или лоша реклама е точно този курорт за България?

- Журналистите от английската телевизия тръгнаха с рогата напред. Смятаха, че ще направят грандиозен удар, но вместо да злепоставят нас, сложиха клеймо върху имиджа на Англия. Ние сме отворена икономика, работим с цял свят. Единствените клиенти, които създават проблеми са англичаните. Става въпрос за пиенето и последствията от него. Установи се, че техните младежи не се държат нормално. Брат ми живее в Палма де Майорка. Там се оплакват от същите проблеми. Затова специално за британските граждани е обособен един залив. Испанци там не влизат. Охранява се от английска полиция и важат английски закони. Мисля, че и тук ще стане така, в момента се водят преговори. Както с румънските органи на реда, които идват през лятото по северното черноморие.

- Чакаме лятото с положителни надежди, но България изпрати най-тежкия си зимен сезон от десетилетие, какви са загубите за зимния туризъм?

- Да. Статистиката още не е дала точна информация за загубите. Но, ако нямахме тези 600 оръдия за изкуствен сняг, които работеха в зимните курорти, сезонът щеше да е напълно провален. През декември имаше една седмица, когато температурите бяха минус пет градуса. Но и тогава в Боровец, Банско, Пампорово и Витоша оръдията работиха денонощно.

- Последната наболяла тема е случаят с „Карадере”. Дори имахте спречкване с еколозите, наистина ли бъдещият комплекс ще наруши баланса на природата в района?

- Много малко хора обичат природата колкото мен. Всеки ден се разхождам на Витоша. Познавам всяко дръвче на „Алеко”, всеки камък. Имаше навремето пет-шест чешмички, сега няма нищо. Все едно е паднала комета. Изпепелила е всичко. След като моите колеги от Македония, Сърбия и Албания разбраха, че имаме проблеми с еколозите веднага ми изпратиха имейл. Поискаха телефонна връзка с фирмата – строител на Карадере. Македония им предлага 2000 декара безвъзмездно земя и им дават планината над Охридското езеро, която е с десетина метра по-ниска от Черни връх. Само да разкрият работни места и да плащат данъци! Сърбия им дава в Златибор безплатна земя и концесия. Албанците дори им предложиха право на избор в цяла Адриатика – да си посочат място за строеж и да действат. Борбата е за всеки цент инвестиция. Те искат едва 20% застрояване в Карадере. Всичко останало остава в парка. Не можем да гоним инвеститори. Туризмът може да удвои прихода от валута. Освен въздух, трябва и храна!