Интервю на Васил Василев

- Защо не се получиха истински дебати в парламента, доказа ли се, че той за 3 месеца се изхаби?

- Няма как да се получат итнински дебати, когато има едно формирано мнозинство, което не приема друго мнение. Това мнозинство с открито-прикритата подкрепа на АТАКА е решило да похарчи едни пари и не смята да дава обяснения на никого. Да, но това не им е бащиния, а обществени средства и именно това възмущава хората. Обидно е хора, които се считат за представители на народа, да си водят народ, с когото да се здрависват. Мислех си, че народът за здрависване е останал преди 10 ноември, но явно още години има да обикаляме из пустинята като еврейския народ. И то без Моисей! Парламентът за съжаление работи напук и на парче без позитивно виждане за бъдещето на България.

- Убедиха ли избирателите депутатите, че се работи със спешното гласуване на ветото и прекъсване на ваканцията си?

- В настоящата ситуация, поставено под натиск, правителството си дава по-големи усилия да работи и му се налага да дава обяснения, макар че според повечето хора тези обяснения не винаги са адекватни. Аз лично за себе си правя сравнения с правителството на Бойко Борисов. Тогава премиерът често пъти, дори при стотина протестиращи пред Министерския съвет, променяше програмата си, взимаше спешни решения и разговаряше с хората лично. Друг е въпросът, че този начин на управление не го намирам за добър, защото чрез него единствено се гасят пожари, а не се направляват процесите в обществото. Не мога да не направя сравнение например с протестиращите срещу проучванията за шистов газ, които съзнателно или не защитаваха по този начин Газпром и Русия. Те бяха около 1000 души и постигнаха промяна в позицията на правителството. Сега на улицата излизат наистина десетки хиляди, въпреки странния начин, по който брои полицията. Това е случайна или целенасочена заблуда, а ако иска МВР, може да брои. Но правителството се държи така, сякаш на улицата няма протест, а работници от чистотата! Ето това гневи хората и ги обижда, а никое правителство не може да си позволява да обижда своя народ!

- Трябва ли да бъде закрита държавната социологическа агенция в парламента, какво е намерението на председателя на НС Михаил Миков?

- Аз не виждам какво лошо има държавата да има подобен инструмент, чрез който обективно да измерва процесите в обществото. Досега в него са работили хора като Ахмед Доган (още по времето, когато беше известен като Меди Доганов), Андрей Райчев и още много други специалисти, които след това започнаха да се занимават с частни социологически агенции. Те обаче работят за пари, които не идват от държавата и много по-лесно могат да бъдат подлагани на съмнение. Аз лично максимално вярвам в обективността на данните, които НЦИОМ извежда, колкото и понякога да не се харесват на някои хора. Ако бъде закрит НЦИОМ и държавата иска да получи социологическа информация, това означава да започне да възлага обществени поръки, задания и конкурси, в които да наддават частните социологически агенции, което е безумие. Друг е въпросът, че това, което разбирам от председателя на Народното събрание г-н Михаил Миков е, че в момента Народното събрание не разполага със структура, която да изследва обективно какъв е ефектът от законодателството. Като консултант на Националния съюз на превозвачите видях отблизо, около тежката катастрофа на Цариградско шосе, как работят институциите. Транспортната комисия на парламента и представители на Министерството на транспорта и пътна полиция направиха среща с браншови организации. Само една малка част  от длъжностните лица можаха да представят своя концепция и да изложат аргументите си за това, какви спешни мерки трябва да се вземат по пътищата. Никой от тях не беше построил идеите си на база анализ. Т.е., на това заседание не се свърши абсолютно нищо. Отново ще се вайкаме след следващата касапница и пак ще бъдат свиквани експертни групи и отново нищо няма да се случва, защото няма контрол и анализ.

- Ще успее ли СДС да се вдигне на крака след пораженията и след ударите, които имаше през годините?

- С новия председател на СДС сме съученици и приятели още от гимназията и се равам, че партията има начело човек като него. Чувахме се няколко пъти наскоро. Аз, като човек, който е гласувал за тази партия, както и много хора навремето, искам да видя какво ще се случи. Надявам се под неговото ръководство да се възроди, защото СДС е марка. Не искам да персонализирам, но докато Иван Костов беше председател на тази партия, направи много от нея да не остане нищо. Неговата собствена партия ДСБ спомогна да се разпилее събраната енергия, която беше натрупана вдясно. СДС още като съюз от партии не можа да се консолидира в една формация.

- Може ли реформаторският блок да запълни празнината вдясно, която се отвори?

- Т. нар. реформаторски блок отново е една аморфна структура, защото в него са групирани хора и организации, които нямат допирни точки. Това, което виждам аз за себе си като проблем, е че в момента в България политическите пластове са разбъркани и образно казано се готви една нова манджа. Надявам се в резултат на „готвенето” да се появят партии от европейски тип, защото при нас такива просто липсват и това ни е основният проблем. Нямаме тези традиции, които са ликвидирани през 1947 г. окончателно. През последните повече от 20 години не станахме свидетели на изграждането на нормални политически формации. В България няма истинска лява партия, както им се иска да се определят от БСП. Те не са социалисти. Самият факт, че броят над 40 конгреса и продължават летоброенето от времето на БКП и 120-годишна история, го доказва. В лявото пространство има страхотни хора! Аз адмирирам, например, проф. Георги Близнашки с всяка негова изява. Възхищавам му се на мисленето. В едно негово интервю прочетох за проблема, как в неговата партия той се е борил да бъде променена, но безуспешно. Надявам се хора като него да успеят да направят нещо ново в ляво, защото когато няма истинска левица в България, няма как да съществува и истинско дясно. Грубо казано, ако няма Левски, няма и ЦСКА.

- ГЕРБ ли е алтернативата, която остана за сините избиратели?

- Едно нещо ми харесва най-много в поведението на Бойко Борисов. Когато направи грешка, си я признава. Докато това правителство не може да повярва защо се случи първият протест на 14-ти юни. Надявам се именно на това – че духът е излязъл от бутилката и протестите няма да спрат. От другата страна виждаме т. нар. контрапротест, на който присъстват стотина души и е предвождан от хора като Мишо Шамара. Мен лично ме обижда човек, който преди е пял химна на ГЕРБ, сега да дава коментари и мнения по всички медии с единствен враг Борисов на уста. За съжаление, ако излезете извън София, ще видите какъв е масовият страх сред хората, които си пазят работните места и семействата. Голяма част от тях дори нямат информацията, с която т. нар. интернет лумпени разполагаме. Това е и една от спънките, заради която се допускат безобразията в държавата. Медийната мъгла и манипулация, която се създава от определени кръгове. Когато няма интернет, когато информацията идва само от вестници и медии на хора, които дори са във властта, няма какво друго да се случи, освен нашите баби и дядовци да повярват. А те са хора научени да имат доверие на властта. Когато министърът на финансите им повтори 100 пъти една теза, няма как да не повярват.

- Виждате ли шанс, както през 1997 г., журналистите от държавните медии да излязат на протест и да покажат също гражданската си позиция?

- Журналистите или поне голяма част от тях са на протеста. Всеки може да ги види. В същото време БНТ и БНР ясно показват, че обществените медии в ситуации като настоящтата имат предимството да не зависят пряко от финансовия си резултат и да служат в интерес на обективното отразяване на информацията. От друга страна във всяка една журналистика по света има цензура и автоцензура, друг е въпросът, че у нас в много случаи тя е съобразена с интересите на собственика на медията и икономическата слабост на отделния журналист. За съжаление изборът работа или глад оказва своето отражение в работата на журналистите, но от друга страна това се дължи на липсата на задружност в професията срещу посегателствата, срещу свободата на словото. Самият Съюз на българските журналисти си позволява да заклеймява отделни колеги за волнодумство.