Интервю на Мая Стоянова

- Д-р Николов, червени активисти ви обвиняват, че на 9 септември  готвите контра митинг и така противопоставяте нацията?

- Това са спекулации на хора с гузна съвест. Ние, двата легитимни съюза на репресираните от комунистическия терор в България, няма да правим контра митинг,  а ще  почетем с панихида паметта на жертвите на комунистическия терор. Каним всички близки на репресирани, всички антикомунисти да дойдат и да се поклоним пред паметта на 32 000 невинни български чада, убити от комунистите в най-кървавия режим в България, след най-черната дата в  историята ни – 9 септември. Това е бил елитът на българската нация – регенти, членове на три правителства, две-трети от народните представители, българският генералитета, 1200 военни, най-добрите юристи, учители, писатели, лекари, свещеници. Нека заедно се поклоним пред мъките на майките, на вдовиците и на сираците, чийто сълзи не са пресъхнали и  до днес. 

-  БСП  твърди, че вече е европейска социалдемократическа партия, а продължава да чества 9 септември като знаменателна дата в българската история?

- Партия БСП няма. Не случайно съвсем скоро техният активист Антон Кутев призна, че БСП е като СПИН-а, предава се по наследство.  Тоест, БСП е наследство на БПК, на една партия българо
убиец. В БСП сега членуват децата и внуците на бившите убийци. Абсурдно е да вярваме, че тази партия се е променила и е станала европейска, след като и на този 9 септември ще правят митинг шествие, което по традиция започва от НДК и стига до Орлов мост, където ще  поднесат венци на паметника на Съветската армия.  Как може да са се променили хора, които не само че 22 години не намериха повод да се извинят за страданията, които причиниха на народа си, но и дори не искат да признаят, че са виновни. Вместо това се държат цинично и нагло. Филип Боков, синът на един от убийците след 9 септември, и брат на шефа на най-хуманната организация в света - ЮНЕСКО, именно по повод на датата 9 септември най-арогантно заяви, че в неговата партия “приемат вината само с мезета”. Децата наистина не могат да носят вината на своите родители, но все пак трябва да имат поне чувство за срам и повече смирение. Не може да се забрави, че улиците, по които сега ще манифестират с техните знамена, са покрити и напоени с кръвта на жертвите. Няма по-голяма жестокост от начина, по който са избивани невинни хора от Тодор Живков, Миро Спасов, Лев Главинчев и техните последователи. Имената на тези убийци  не трябва да бъдат забравяни от поколенията. Трябва да издигнем една стена на позора до нашия мемориал на жертвите в София и да напишем там имената на Живков,  Главинчев, Спасов, Гогов, Газдов, Премянов, Каракачанов, на всички убийци. Поколенията трябва да помнят това срамно и позорно време.  

- 22 години след демокрацията 9 септември остава спорна дата – ден на окупация, на преврат или на победа на комунистите е?

- Никога комунистите не можеха да дойдат на власт в България, защото те бяха шепа хора. Членската им маса е била едва  4 000 човека, другите са били само симпатизанти. Друг е въпросът, че после те станаха стотици хиляди, защото към тях се присъединиха и редица нагаждачи. Ако не беше Червената армия, те никога нямаше да дойдат на власт. Ако не бяха предателите военни - Огнян Велчев, Кирил Станчев и подобни, превратът никога нямаше да стане, защото по това време партизаните се криеха в мазетата на София и чакаха военните да извършат преврата. А той стана, защото начело на армията имаше един предател – ген. Маринов, когото  после комунистите направиха командир на българската армия. Той принуди законното правителство на Муравиев - Гичев да забави обявяването на война на Германия, за да даде повод на руснаците да влязат в България и също да ни обявят война. След това в страната беше извършен погром . Той стана по нареждане на Георги Димитров, по указания на Сталин. И понеже не  е бил доволен от количеството на убитите у нас, безконтролният терор продължава чак до 20 октомври 1944 година. Това е документирано в една писмо, изготвено от Антон Югов, Вълко Червенков и Трайчо Костов до Димитров. Така че това беше един преврат след окупация и за никаква народна революция не можем да говорим. Но все пак има съдба и провидение - много от тези убийци понесоха своята вина и Бог ги наказа. Трайчо Костов беше един от тях. Но тези хора обезкръвиха интелигенцията, а след това бяха унищожени и българския бит, християнски традиции и морал.

- Наследници на партизаните и комунистите днес живеят със самочувствието, че след тази революция е било изградено общество, в което е тържествувало “братството, равенството и справедливостта”?

- Какво братство и равенство. Имаше една класа с привилегии и един поробен народ без права и свободи. Българинът, който живееше на село, не можеше да се пресели и да стане жител на града, не можеше да излезе на екскурзия извън България. Ние бяхме крепостни, никаква свобода ...Човек не можеше да говори и да мисли свободно – отиваше направо в затвора. 90 000 човека минаха през лагерите, от тях 28 000 в Белене, в Бобовдол, Скравена, където господари бяха най-големите убийци  – Гогов, Газдов, Ръждева, истински садисти. Над 200 000 неблагонадеждни българи пък минаха през затворите, 50 000 човека бяха разселени, а повече от 11 000 семейства - обявени за “незаконно забогатели” и им бе отнета едрата градска собственост. 3500 студенти бяха изключени, 2 500 адвокати бяха съкратени и останаха с отнети права, много от тях ставаха хамали и каруцари, за да издържат семействата си, за да оцеляват. Каква държава бяхме ние? Какво добро сме видели от този режим, защо толкова бързо забравихме, че до 1989 година. живеехме просто в едни голям затвор? 

- Защо темата за близкото минало в България се подценява и вместо за жертвите на комунизма децата днес учат за Живков, Първанов, Доган? 

- Смущаващо е тези имена да бъдат пример в учебниците по история, този факт ясно показва до колко сме се разделили с комунизма. Ние, репресираните, отдавна искаме нашите историци, професори, академици да дадат точна, вярна и пълна оценка на този период. Но сякаш още ги е страх да кажат цялата истина. Но темата за комунистическите репресии трябва да влезе в учебниците и то на всички нива, във всички училищата и университетите, защото младите хора не могат да приемат и да разберат, че е имало такава жестокост. Освен това, трябва да се създаде музей, в който да се покажат тези жестокости. Излязоха съобщения, че вече е определена сграда, в която да бъде направена такава експозиция. Добре е, ако идеята се реализира и там да бъдат сложени портретите и бюстовете на убийците, за да ги знаят и помнят младите поколения. 

- Репресираните подкрепяхте правителството на ГЕРБ, оправдаха ли очакванията ви за реформи и възстановяване на справедливостта?

- ГЕРБ получи тежко наследство от БСП и Тройната коалиция, затова нещата в държавата се оправят много трудно. Репресираните още при управлението на Станишев внесохме предложение да бъдат разкрити и описани  всички престъпления на комунистическия режим. В искането си настояваме да бъдат  обозначени лобните места на хилядите жертви, да се поставят паметници от страна на общините и държавата и най-важното – да се отменят всички присъди на незаконния Народен съд. Повторно това писмо беше изпратено до Искра Фидосова през есента на 2009 година, но от тогава няма никакво развитие. Междувременно синият депутат Лъчезар Тошев предложи  една модификация, в която влязоха основните точки от нашето предложение, но за жалост процедурата беше провалена. Това протакане и мотаене безкрайно ме огорчава, още повече, че самият Бойко Борисов е почетен член на Съюза на репресираните от комунистически терор за това, че неговият дядо е бил убит без съд и присъда. Въпреки това ще направим всичко по силите си до края на мандата на ГЕРБ този закон да влезе в пленарна зала. Вярвам, че ще изпълнят ангажиментите си.

- Старите десни партии са в сериозна криза, имат ли шанс демократите у нас да намерят път за истинско единение?

- Трудно ми е да оценявам и дори ми е неудобно да говоря за проблемите на СДС днес. Аз съм бил в първите 10 години на промените  един от най-активните дейци на СДС. Създал съм и съм организирал поне две-трети от сините клубове в Плевен. Но се оказа, че има много помиари, много хора, които не признават идеи и принципи. За тях най-важни са личните облаги и кариера. Ето ви точен пример – бившият кмет на Плевен напусна СДС и отиде в Движението на Меглена Кунева. Този човек доста време не го допускахме в сините редици поради неговия произход - комунистическо чедо, член на БКП. Но с пълзене хората напредват, още повече, че в редиците на СДС бяха влезли много комунисти и  кариеристи. Това провали позициите на синята партия.  Въпреки това вярвам, че новото ръководство ще намери  път да възроди СДС и то да бъде един достоен съюзник на всички демократични сили, които ще продължат да се борят за демократичното  развитие на България.