С помощта на  олигарсите в Киев, Кремъл може да постигне това, което не успя на бойното поле край Мариупол

Кандидатурата на Собчак трябва да придаде на тези избори една лъжлива легитимност, да отвлича гласове от Навални, казва  известният анализатор

Едуард Лукас е наблюдател на списание Economist и на Центъра за европейски политически анализи (СЕРА) пред Радио «Свобода». Лукас е автор на излязлата още през 2008 година книга «Новата студена война: Путинова Русия и заплахата за Запада».

- Господин Лукас, 2017 година е към края си. Как бихте могли да я оцените от гледна точка на стабилността и сигурността в Европа, включително и за Източна Европа?  

- Преди всичко трябва да изтъкнем това, че европейските страни и НАТО проявиха еднозначна готовност да укрепват своята сигурност, и бяха безусловно подкрепени в това от САЩ. Опасенията по повод външната политика на Тръмп не се оправдаха: той не започна изтегляне на САЩ от  НАТО, не сключи никаква «голяма сделка» с Путин. 
Опитите на Кремъл да повлияе на изборите във Франция и Германия се провалиха – това е добра новина. 
И, накрая, осъзнаването, че Европа има сериозни проблеми с Русия се превърна в обща европейска политика. Само преди няколко години мнозина твърдяха, че това са празни приказки, измислици на хора, като «онзи безумен Едуард Лукас».  Сега съществуването на този проблеми се признава практически от всечки. Това е стъпка напред.
Ако говорим за лошите неща през тази година, то бих изтъкнал, че традиционните партии продължават да губят влияние и расте популярността на антисистемните партии в Европа. Наистина, те не победиха на парламентарните избори във Франция, но се представиха добре на изборите едновременно в няколко страни – Германия, Австрия, Чехия. 
Унгарският премиер Виктор Орбан пък стигна дотам, че да сравни Европейския съюз като заплаха за страната си със Съветския съюз през 1956 година.

- В последно време Владимир Путин демонстрира относително «примиренчески» дух, когато става дума за външна политика. Мислите ли, че може да е уморен от кризата в отношенията със Запада и да е готов на компромис?

- Мисля, че трябва да бъдем много внимателни и да не приемаме думите на Путин за чиста монета. Тактиката на Кремъл е изобретателна, те не са глупаци, изпробват различни тактики и наблюдават кое сработва и кое не. 
Що се отнася до Украйна, то, съдейки по всички, в Кремъл са разбрали, че няма начин да удържат пълна победа и се съсредоточават върху това в крайна сметка да не са победени.

- Вие смятате, че тази ситуация – нито победа, нито поражение –може да е приемлива за Русия?

- Ясно е, че опитът да бъде създадена «Новорусия» се провали. Също така е ясно, че хората продължават да загиват – и от руска страна, и от сепаратистите, и това предизвиква въпроси в самата Русия: а за какво собствено загиват тези хора? 
И в тази ситуация Кремъл се опитва да измести акцентите, ще се опита да ги пренесе на вътрешноукраинска арена. А именно – ще опита да използва целите си с помощта на «приятелите си» в Киев – сред олигарсите, политиците и т.н. Условно казано, да постигне в Киев това, което не успя на бойното поле край Мариупол. С това, по мое мнение, се обясняват и «миролюбивите» жестове на Путин – той просто сменя тактиката.

- След като обяви, че ще се кандидатира за президент, Ксения Собчак, заяви, че Крим е анексиран от Русия и това не доведе до никакви последствия за нея. Не последваха никакви санкции. Това сигнал ли е, че даже и Крим може, при определена ситуация, да бъде обект на сделка? 

- Трябва да бъдем по-точни, когато разсъждаваме за явлението «президентски избори в Русия». Изборите предполагат конкурентност, реален избор и определен елемент на нестабилност. В този случай няма нищо от изброеното. Кандидатурата на госпожа Собчак трябва да придаде на тези избори една лъжлива легитимност. На тази цел традиционно служат и комунистическите кандидати или Жириновски. Никой от тях, никога не е разчитал на истинска победа. 
На Путин не му трябват избори в туркменски стил, където победителят получава 101% от гласовете. Той е диктатор от друг тип. В конкретния случай, Собчак му е нужна, за да отвлича внимание и гласове от Навални.

- Най-вероятно на Навални няма да му позволят да се яви на изборите?

- Ако не му разрешат, Собчак ще е необходима на Кремъл като кандидат на «разрешената опозиция». Винаги могат да кажат: «Как да няма нормални избори в Русия, я вижте – Собчак се кандидатира? Тя дори говори, че не изключва да върне Крим на Украйна».
Но ако разрешат на Навални да се яви...

- Може да решат, че за Кремъл е по-удобно да има двама кандидати от опозицията – и нека се нападат един друг.

- Мислите, че Путин е толкова убеден в собствената си непобедимост?

- Да, Путин сега е в много силна позиция. И мисля, че изборите съвсем не са това, което го вълнува най-силно. Защото ако електоралният процес се държи под контрол, то политическата борба вътре в режима е много активна. Това са и определени противоречия между центъра и периферията, както и сблъсъка на политически и икономически интереси в обкръжението на Владимир Путин.
Режимът изглежда стабилен отвън, но отвътре не е така, и смятам, че именно това е предмет на особена тревога за Путин.

-  Някои анализатори на Кремъл смятат, че след като си осигури още 6 години във властта, Путин ще започне внимателно «размразяване», но други очакват, че гайките ще бъдат затегнати още по-силно. Кой сценарий Ви се струва по-реалистичен?

- Мисля, че ще продължи ограничаването на гражданските свободи в Русия. Доводи за такива ограничения може да се намерят много-например, борба с тероризма.

- Смятате ли, че ЕС ще преодолее кризата и ще може да води единна външна политика? 

- Трябва да разделим няколко неща, или по-скоро пространства. ЕС като единно икономическо пространство се намира в доста добра форма и никой няма намерение да се разделя с изгодите от него. Даже Великобритания, напускайки ЕС, се опитва да се договори за запазване на някакъв привилегирован достъп до общия пазар. 
След това да погледнем еврозоната – там има сериозни институционални проблеми, но дълговата криза показа, че те са поправими. Обсъждат се предложения по създаването на единни фискални институции на еврозоната, по-голяма координация на финансовата политика, банковия надзор. Всичко това е неизбежно. Аз не съм съгласен с тези, които твърдят, че еврозоната е изправена пред крах, напротив, преди пет години тя демонстрира своята устойчивост.
И третото пространство е Шенгенската зона и свързаните с нея въпроси с миграцията. Тук има най-много проблеми и главният е балансът между страните от юга на Европа (Гърция, Италия), където се струпват стотици хиляди мигранти и държавите от Севера, към които се стремят повечето мигранти. 
Отделен въпрос е укрепването на външната граница на Европа.
Аз бих казал, че сега Европа започва да се придържа към нова имиграционна политика – доста сурова и от определена гледна точка – даже безжалостна. Имам предвид споразуменията с такива страни като Турция и Либия, които заради финансова подкрепа от ЕС се съгласяват да задържат бежанските потоци още преди да достигнат до Европа.
И така – разделен ли е Евросоюзът? Отговорът на този въпрос щеше да е положителен, ако имаше признаци на икономическа дезинтеграция на ЕС. А тях ги няма, напротив, икономическата интеграция на Европа се задълбочава.

- Но политиката не винаги е рационална. Достатъчно е да погледнем Каталуния, подема на национализма и регионализма в Шотланция, Фландрия, Италия – всичко това може да промени основаната на рационални аргументи перспектива на европейска интеграция, която рисувате.

- Да, популистската политика понякога е в състояние да преобърне всичко с главата въпреки икономическите реалности. Шотландия гласува против независимостта – преди всичко по икономически причини. След това, във Великобритания мнозинството направи грешка. Аз не крия, че съм много огорчен от Брекзит и съм убеден, че ще платим за това решение с немалка икономическа цена.
В Каталуния театралното движение за независимост вече доведе до това, че банки и големи компании напуснаха и се преместиха в други региони на Испания. 
Но обърнете внимание: нито в шотландския, нито в каталунския случай привържениците на независимостта не са против ЕС. Напротив, те виждат в Брюксел възможен посредник в конфликта им с централното правителство. 
Каято цяло, последните пет години бяха бурни и тревожни за Европа. Но аз бих сравнил това със силен вятър, който е огънал много дървета, но само едно се е счупило. Защото Брекзит е единственото действително сериозно последствие от европейската криза.

Превод: Faktor.bg