Евгени Минчев е създател на светската хроника у нас, както и организатор на най-успешните бизнес , светски и модни събития у нас, като Руския бал, националния конкурс Бизнесдама на годината, мис Лято, Бал на топ моделите , конкурс Национална Гордост и други. В два поредни броя английското списание ОК отделя страници за неговите събития в Лондон, където е познат в аристократичните кръгове. Той е първият моден и светски Пи Ар в България и налага световни стандарти във всичко, което прави.

  Интервю на Мая Стоянова

-  Г-н Минчев, твърдите, че получавате киселини от ВИП брадър, защо това предаване ви създава такива неприятни стомашни проблеми?

-       Споделям всички храни, които хората си забъркват и с които се задоволяват. Влизам в положението на хората без вкус и естетически ориентири. Но да ми блъскат тази безсолна каша от нагласени съдби и отегчителни физиономии всяка вечер са киселини , които ме изнервят. Реагирам отрицателно на Биг Брадър като телевизионен формат, още от първата му заявка за сензационност в България. Първо бях след поканените, разгадах подлите им планове към мен, след това направо ги усетих върху себе си след втория ми отказ да участвам. Това са бригада от хора, чиято основна задача изглежда е принизяването и опротивяването на определен аспект от българското общество. Първом - те обезличават или намаляват степента на симпатичност на старателно избрани участници от така наречената свободна извадка на българския гражданин. След това правят същото с популярни лица, най-често заемали интересна позиция в шоу бизнеса, но никои понастоящем. ВИП Брадър е една варена царевица, която подува болните стомаси още повече и им образува газове. След този формат не остава нищо оригинално или възпитателно за поколението, което го прави напълно излишен.

-  Голяма част от обществото обаче се интересува и коментира живо ставащото в къщата с родните випове, а медиите се надпреварват да вадят жълти новини от шоуто, сякаш са най-важното нещо в държавата. От какво се провокира този интерес?

-       Публиката е лека жена и с готовност лапа въдицата, като същевременно се оглежда за друг телевизионен или житейски джумбуш, който и се предостави. Публиката е неверница и от лакома по днешния сезон може да се окаже невеста на друг телевизионен формат след месец. Тук виновни са медиите, които обръщат толкова голямо внимание на ситуациите вътре, превръщат в значими шепа стерилизирани образи и случки, изрисувани сценарно от друга копаня с недоносчета. Медиите носят отговорността за нискокалоричната помия, която освен, че не може да нахрани разсъдъка, а го помътнява допълнително. Започвам да си мисля, че Брадърите се развихрят точно преди избори и отклоняват хорското внимание точно преди или по време на значими за държавата ни събития. В този си вид, всъщност, подобни предавания са една политическа слугиня, която върти опашка от един или друг ефир, според заплащането.

-   Персонажите в къщата  ли са истинските випове на България, отражение на каква действителност са те?

-       Това е отражение на една тъжна и непълноценна действителност, която не покрива моята представа за България. Заложено е на евтината стока, а какво може да очаквате от един евтин транзистор, освен да губи говор и да ви падат бушоните от него. Ако за секунда сравним кои са истинските випове в България, тези които гледаме в момента на екран стават още по-незначителни спрямо истинските. Лили Иванова, Йорданка Фъндъкова, Райна Кабаиванска, има ли смисъл да изреждам лица от официалната политическа , интелектуална или шоу-бизнес извадка.

-    И все пак, кои от съквартирантите са ви най-симпатични и са най-близко до вашите представи за ВИП?

-       Симпатична ми е Бони , донякъде Орлин, защото Орлин макар и пасивен в поведението си в Къщата, е едно великолепно момче. Но нашенци харесват сеира и той се доставя от мачовци като оперния певец или Фънки, от Златка или Ласкин, който никак не е ласкав по принцип.

-    Какво е според вас мястото на фалшивите елити в България – не само в сферата на шоубизнеса, но и в политиката, културата? Как да ги разпознаем, как да се отървем от тях?

-       Имаме много популярен и изпитан източник на този отговор. Библията казва- ПО ДЕЛАТА ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ… Без дори много да се вглежда човек, ще разбере, че тук постигнали хора нямаме. Имаме едни уморени от живота и от себе си личности. Истината е, че никой, който има бизнес, осигурени доходи и перспективи, няма да остане дори за седмица в Къщата.

-   Представят ви главно като светски хроникьор, но вие внимателно следите случващото се в политиката, какъв е основният проблем на политическата ни класа днес, къде се разминава с очакванията на хората?

-       Днешните управляващи се опитват да поръсват избирателския нос с ваниловите аромати на управлението на Живков. Живял съм половината си живот в комунизма и нямам оплаквания от системата, но днешното й събуждане е старомодно и ненужно. Хората няма да аплодират подобни симпатии и сравнения. Истината е, че хората ни са в по-голям процент мързеливи. Българинът търси под вола теле, ама ако може волът сам да се обърне. Проблемът не е в политическата класа, нито в класацията за успешни политици. Нека си спомним, че „Бог дава, ама в кошара не вкарва” Къде тогава е грешката? Грешката е в отпадналото и импотентно съзнание, в очакването че „Този ще ни оправи или онзи”. В очакването, че някой ще тръгне от дом в дом и ще пълни хладилниците. И същевременно дуднем, че „Аз за 450 лева НА ТИЯ няма да им работя…” Тук имаме сбъркана концепция и объркана народопсихология.

-    Доверието на ГЕРБ и Бойко Борисов беше изключително високо, но последните социологически проучвания показват, че всеки втори е недоволен от управлението им и иска промяна, къде сбъркаха?

-       При г-н Борисов нещата вероятно стоят както при цар Симеон Втори. Той беше натоварен със свръх очаквания и хората се вкопчваха в буквалността на неговите обещания. Вярвам, че Негово Величество е обещал тези 800 дни за отваряне очите на нацията и от там да тръгне един етап на дълго, но трайно променяне на икономиката и подобряване стандарта на живот. Но според мен нашенци отново очакваха спешна хранителна помощ по домовете. Така и с правителството на г-н Борисов. Той е усърден, смятам, че прави каквото се очаква да прави, макар да е стъпил на прекалено популистка платформа, която в един момент ще поддаде. Истината е, че Мързелът е един общонационален съветник, срещу който нито една политическа сила няма опитността да излезе, защото и политиците, да не забравяме, произтичат от същия този народ.

-   Какви политически сценарии могат да се развият до следващите избори, какви изненади да очакваме?

-       Политическите сценарии могат само да осигурят нов мандат на досегашните управляващи или да доведат на власт нови. Всичко това ще се развива много далече от народното мислене и общуване с властта. Ще има „Бог високо, Цар далеко”. Ще има „И ония бяха като тия…” и така ще се подслади още една седянка, и ракията ще става все по-любим политик от когато и да било.

-  Как през погледа на един светски лъв стои скандалът с АЕЦ “Белене” и енергетиката? 

-       Един светски лъв затова е лъв, за да си води нещата сам. Аз не участвам в глутници и съответно не отговарям за действията им.

-            Накрая нека все пак да завършим с един въпрос от сферата на културата – как приемате турската филмова поредица “Златния век” за времето на Сюлейман Великолепни в контекста на естетическите и художествени качества на лентата, историческата истина и националното чувство за достойнство?

-       Сякаш има нещо преднамерено спрямо турските сериали , когато говорим за тях. Ние имаме предпоставката да сме много близки до тях, не само по съседство, а и поради тяхното пет вековно присъствие в страната ни. Погледнете изобразителното ни изкуство, почти век след това изобразява и българина с чалми и фесове. Турските думи изобилстват и напомнят за това владичество. Мога да се усъмня само в едно ново владичество на културно ниво, което се проправя чрез средствата на телевизията, музиката и прочее, но това зависи само от силата на духа и възпитанието на онзи, който е облъчван. Аз лично прекрасно пея на турски , иврит и идиш,  но не се чувствам поробен културно или интелектуално от тези нации.