Външният министър говори по три различни начина у нас, в Брюксел и с Москва

Просмуканата от проруски, мафиотски и политически интереси медийна среда ще изкара Ерик Сет Рубин външен генерал-губернатор, както направи с негови предшественици, категоричен е пред Faktor.bg анализаторът

Интервю на Васил Василев

- Г-н Коритаров, на среща в Брюксел преди дни външните министри на страните-членки в НАТО подписаха документ за отбрана срещу хибридната война, която основно Русия води. Закъсняла ли е реакцията на Запада спрямо репресивните действия на Кремъл, които чувствително се засилиха особено през последните 3 години?

- На срещата си в Брюксел външните министри на страните членки на НАТО приеха нещо, което има своята отбранителна и консолидираща стойност. Това е стратегия за противодействие на хибридната война и въпреки че генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг при конкретен въпрос дали като субект на тази война се предполага Русия, той отговаря, че хибридни заплахи могат да възникнат от всякакви посоки. Независимо от дипломатичния тона на генералния секретар на НАТО, е естествено да се подразбира, че най-после Запдният свят намира формулата да се противопостави на съвременните заплахи, идващи от Москва. Не съм много сигурен дали можем да говорим за закъсняла реакция. Тук по-скоро беше необходимо време за натрупване не просто на впечатления от самите страни членки на НАТО, но и една критична маса време, за да могат абсолютно всичките да осъзнаят сериозността от заплахата от хибридната война, която води Русия. До голяма степен сме свидетели на едно особено разминаване на ниво външни министри и на ниво институционално представителство. Страните членки на НАТО действат много по-единно и организирано, създавайки впечатление за консолидирана система и фронт за защита от руските опасности, отколкото това се случва във вътрешното политическо пространство, когато става дума за дискусия по темата например.

- Каква е причината дискусията за защитата от имперското поведение на Москва да не се състои в България и да бъде заглушавана с всички позволени и непозволени средства?

- Когато република Турция свали руския военен самолет напълно в съответствие с принципите на правото на защита на въздушно пространство и след неколкократни предупреждения, реакциите у нас бяха повече от странни. Единствено парламентарната група на ДПС реагира в най-високата степен и стойност на евроатлантическата аргументация и защита на принципите на северноатлантическия алианс, както и на всяка страна членка, която защитава своя суверенитет. Вместо позицията на ДПС да се превърне в основа на позицията на българския парламент, единствената реакция на тази декларация дойде от социалистическата партия, която беше контрапункт. ГЕРБ и останалите партии от управляващата коалиция, както и държавните институции, като парламент и правителство, не заеха такава категорична позиция. Нещо повече – направиха се опити да се внуши, че ДПС изразява позиция от името на Турция. Вместо останалите партии в атлантическа България, които споделят на теория ценностите на НАТО, на практика реагираха страхливо, разбягаха се и се изпокриха в своите черупки. От тази гледна точка вътрешно политическата основа за отпор срещу хибридната война и каквито и да са руски провокации страната ни е много по-уязвима. Това се показа от действията на ДПС при тази реакция по повод сваления руски самолет. Оказва се, че в същото време българският външен министър Даниел Митов отива в Брюксел, сяда с колегите си от НАТО, гласува една стратегия по най-нормален начин, един документ който е повече от основателен и необходим днес на всички страни, не само членки на алианса, а и на всички, които не желаят да бъдат зависими от Русия и от проявите на нейната агресивност. Оказва се, че България има двоен аршин. Когато седим на масата с натовските министри реагираме по един начин, когато се води дебатът в България по темата, свързана с руските заплахи, дебатът се води по друг начин, а когато се водят преговори с Москва – по трети начин. Тази неустойчивост на критериите и принципите, върху които е построена българската политика спрямо тези заплахи е един много голям проблем. Колкото до обстоятелството, че сме член на Европейския съюз и на НАТО, мисля, че приемането на този документ ще изиграе отрезвяваща роля и ще бъде много силен коректив за вътрешно политическия евроатлантически дебат в България. В крайна сметка нещата имат своята логика, йерархия на сериозност и субординация. Ние сме членове на един алианс, който и в Брюксел, в лицето на своя генерален секретар Столтенберг казва, че безрезервно подкрепя Турция, която счита като страна на фронтовата линия от две страни – от едната е Ислямска държава, а от другата – руските провокации. Това означава, че българското отношение трябва да бъде приведено в аналогия на атлантическото. Не може нашият външен министър да се държи по един начин, когато е в Брюксел, а България да се държи по един колеблив, дълбоко компрометиран проруски медиен начин, когато води дискусията по тези въпроси.

- Какви ще бъдат последствията за страната ни от хибридната отбрана, която предприема НАТО?

- Тази хибридна война вече е дала своите последствия още преди да бъде изработено подобно понятие. В резултат на руска сенчеста интервенция най-напред бяха унищожени сериозните позиции за правене на публицистика и солиден, аргументиран откъм политически доказателства и разсъждения публицистичен дебат. Всичко това беше разрушено с видим или невидим, обвързан с друг тип интереси, руски натиск върху крехките заради безгръбначието си български медии. Така беше изкоренена сериозната публицистика от българските национални телевизии. Абсолютно навсякъде, където можеше да има сериозна съпротива срещу прокарването на руски интереси беше нанесен удар. В момента сме свидетели на пълна липса на култура, на информация и на смелост да се води какъвто и да е диалог в противовес на руския опит да се внушават политически и исторически „истини”, угодни на Кремъл. Второто нещо, което наблюдаваме, са реакциите на политическите партии, които от години са моделирани да бъдат функция на руските интереси, когато е необходимо. Партиите от лявото политическо пространство реагират най-вече по темата за българо-руско енергийно инфраструктурно сътрудничество, продължават да оплакват като жални жалейки т.нар. „голям шлем”. Проектите с Русия, ако биха били реализирани, България днес щеше да е една практическа губерния на Руската федерация. Всичко това идва в момент, когато светът е изправен пред решителен избор на политики – или отстояването на демокрация и независимост, или изключване и влизане в една орбита, която все по-отчетливо придобива своите евразийски очертания. Най-парадоксалното е, че партии, които изповядват проруски концепции и са склонни да продадат за жълти копейки България на руската политическа евразийска орбита, участват в същото време в управляващата коалиция, близо до премиера Бойко Борисов и ГЕРБ. Лидерът на АБВ Георги Първанов и като президент, и сега като председател на партията изразява една от най-отявлените прокремълски позиции у нас. Тук идва въпросът какво прави тази партия в управленския формат и дали не играе същата роля, каквато са играели навремето шепата партизани за Борис III. С тях той се е оправдавал пред Хитлер, че не може да прати войници на източния фронт, защото имало партизанско движение. По същия начин все едно нашият премиер Борисов да започне да се оправдава, че не може да води толкова категорична политика срещу Русия заради нейните имперски и агресивни ходове, защо има сериозна русофилска почва в лицето на партийката АБВ.

- АБВ ли е спирачката за премиера да заяви по-категорична позиция спрямо Русия?

- По-скоро има едно неразбиране и състояние на доста повърхностно и консумативно отношение към обстоятелството, че България е член на НАТО. Много хора тук изглежда си мислят: „Ние сме в НАТО, то ще ни пази”. Когато обаче стане дума да дадем нещо на алианса, гледаме да се правим на неутрални и колкото се може по-независими. Премиерът Бойко Борисов каза по повод сваления руски самолет: „Нека да се оправят Турция и Русия”. Къде е България, в какъв съюз членува и на кого е съюзник? Ние членуваме в НАТО и сме съюзници на Турция. Не само затова обаче страната ни трябва да застане до южната ни съседка, а и поради сериозността на това събитие и фактите около него. Вместо българският премиер да излезе с декларация и категорично да подкрепи решението на турския си колега Давутоглу за сваляне на самолета нарушител, както направиха ДПС, нито той, нито някоя от институциите на изпълнителната власт реагираха с форма на солидарност. От гледна точка на българското формално членство в НАТО това е оскърбително.

- Бъдещият американски посланик на САЩ у нас Ерик Сет Рубин заяви категорично, че идва в страната ни за да я брани от подобни хирбидни войни. Не е ли закъсняла реакцията на евроатлантическия съюз спрямо България?

- На България беше помагано от страна на САЩ и на Европейския съюз при хибридната война. Помощта, която оказват демократични страни като САЩ или членки на ЕС към друга държава се различава като деня от нощта от онази братска интернационална помощ, оказвана от Съветския съюз на страните от неговата орбита. Преди години СССР изпращаше войски и на практика окупираше други държави. Днес на реално помощта на НАТО е чрез диалог, чрез опити да се формулират позиции. Това е помощ в сферата на изработването на общи политики и стратегии. Как обаче да се помогне на една страна, която в условията на криза между Запада и Русия е уплашена, заровила е главата си в пясъка и е навирила опашката си, защото си мисли, че тя едновременно надушва ароматите и на Запада, и на Изтока и ще може да изиграе ролята на естествен балансьор между тях? Поради това страната ни отказва да се включва в правенето на общи политики и само издава нечленоразделни звуци като звуци от опашка. Как да се помогне на такава държава, която изразява позиции, които са интегрирани в колективна позиция, както в случая с външните министри от страните в НАТО в Брюксел? Нашият представител също е там и ще кажем, че сме приели стратегия за хибридната война. Какво мисли обаче България по въпроса като отделен елемент от алианса? Нека да посочим ясно кой стои в основата на хибридната война. Когато президентът Росен Плевнелиев реагира по най-достойния начин и посочи Русия като източник на тази война и че тя стои зад кибератаките срещу българските институции. Премиерът Борисов отговори, че не бил чак такъв ястреб. Ако НАТО беше гласувало да няма стратегия срещу хибридната война, България щеше да гласува както останалите страни от алианса. В този смисъл заявката на бъдещия американски посланик, която е много благородна, не съм сигурен до колко е по-силна за изпълнение. Той ще дойде тук, ще види на място каква е ситуацията, ще се ужаси, ще каже, че в България медийният дебат е дълбоко нарушен поради рязко нахлуване и завладяване на пространство от руска външна или мафиотска среда, които доминират. Те доминират в съотношение 15-20 към едно с тотално надмощие на проруското говорене. Тогава Ерик Сет Рубин ще започне да изразява своите позиции или да пише грами, на което ще му отговори просмуканата от проруски, мафиотски и политически интереси медийна среда и ще го изкара външен генерал-губернатор, човека, който раздава присъди отвън, човекът, който се мисли за собственик на държавата. Така се говори срещу всеки, който се опита да помогне и да нормализира България от някаква външна позиция. Вижте какво се случи с френския посланик, който се изказа за съдебната система. Направиха го на нищо, изпратиха го при предишното управление без да му дадат каквато и да е форма на отличаване за заслугите за подобряване на отношенията между България и Франция. Преди това се даваха ордени, сега се реши да не се дават, но това беше първият подобен случай. Аз приветствам бъдещия американски посланик и мисля, че трябва да му се помага всячески. Въпросът е, че ще бъде една неравна битка.

- Преосмислили са в САЩ сериозността на заплахата за държавата ни от страна на Русия?

- Не мисля, че има някакво преосмисляне, защото винаги се е знаело за каква заплаха става дума. По-скоро може би сега идва човек, който ни връща към спомена за един друг много откровен американски посланик в България Джеймс Пардю. Той е човек, който влагаше много усилия за това България да бъде в много добра кондиция за партньорство със Западния свят, при това в едни много трудни условия на Балканите, когато имаше бомбардировки срещу бивша Югославия. Тогава България беше призвана да играе стабилизираща роля в този момент. Това до голяма степен отвори пътя ни за членството ни в НАТО, а след това и в Европейския съюз. Историята се повтаря по много интересен начин. Сега страната ни е в регион, където е външна граница на ЕС и е изправена пред предизвикателствата и последиците от конфликта в Близкия изток. Естествено, че България може да играе много по-стабилно ролята си на външна граница, когато тук има едно принципно, ясно и недвусмислено, построено върху евроатлантически принципи, отколкото една нестабилна страна, която се люшка между формалното си членство в евроатлантическите структури и емоционалната си любовна връзка с Кремъл. При люшкаща се България потенциално дестабилизиран ще е и Европейският съюз, а и НАТО по своеобразен начин. Ето защо САЩ ни изпращат един много откровен и дано да е смел и последователен дипломат.