Очаквам на 27 ноември Светият синод да си измие ръцете с унизително криене зад другите православни църкви

Гласът на народа днес се чува като далечни тътени, но те вещаят  помитаща буря, казва пред Faktor.bg родолюбецът-изследовател

Никола Григоров е автор на програмата „Сите българи заедно”, включваща телевизионно предаване, поредица от исторически книги, музикални албуми и песнопойки.

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Григоров, вие сте един от добрите познавачи на Македония, очаквахте ли, че след толкова омраза от политиците срещу България, Македонската църква ще събере сили и достойнство, за да поиска българската да й стане църква-майка?

- Повечето българи във Вардарска Македония прекрасно знаят и помнят българския си корен. Просто страхът от репресии към тях самите и семействата им заради българското самосъзнание  ги кара да бъдат сдържани. Иначе в частни разговори са показвали дълбока българска памет и голям  български патриотизъм. Не съм имал допир с църковни деятели във  Вардарска Македония, но съм слушал че много от тях също знаят истината, още повече че имат достъп до богати църковни и манастирски библиотеки.

Но да си призная честно - действията на Македонската църква ме изненадаха страшно много. Защото прекрасно познавам терора и зверствата, на които са подложени българите в Македония, за да бъдат откъснати от българския корен чрез идиотската руско-сръбска лъжа, наречена македонизъм, а след това да бъдат посърбени до един. 

Разбира се и страшно много се зарадвах на тази смела постъпка, изцяло в унисон с Божиите заповеди за истината, против лъжесвидетелствата, за разобличаване на лъжците. Сега действията на Македонската църква правят изгледите за успех над македонизма много по-реални в най-близко време. Защото поведени от нея българите от Македония, досега изоставени от всички, ще придобият още по–голяма смелост за отстояване на своите нормални  човешки права, и за свобода на национално самоопределение. Наистина авторите на тази стъпка трябва да бъдат поздравени и аплодирани горещо.

- Но сега топката е при нашите митрополити, които протакат, увъртат и сякаш се чудят – как да се отърват по най-фарисейския начин от искането на македонските си събратя. Отказът за признаване на МПЦ национално предателство ли ще бъде?

- Сега ставаме свидетели на един изключително трогателен исторически момент.
Едно от най–изтормозените, най–измъчените, най-тероризираните и поробени деца на майка България, една от главните части на Българската Екзархия, един от светилниците на българското християнство и на българската писменост протяга ръка към своята рождена майка. И чака измъченото дете майка България да го припознае и да му помогне да се измъкне от руско –сръбските окови, от руско сръбските  заблуди, от ежедневните нагли и цинични богохулства и лъжесвидетелства.

Но за голямо съжаление точно в този решителен момент  у нас в България ние фактически нямаме българско ръководство на Българската православна църква. Нито ръководство, което в църковната си дейност винаги да се ръководи от Божиите слова, от словата и деянията на светите апостоли  и от българските национални интереси. Всички сме свидетели на едно масово русифициране и погърчване на българските църкви с руско-гръко-византийски символи, като двуглавия орел, безогледно и брутално натрапваните ни чужди светии като Александър Невски и т.н. Даже станахме свидетели на един нескопосан опит за натрапване на българския народ от Варненски владика на икона на руския император Николай Втори като светец, закрилник на българския народ.

- А какво е било истинското отношение на този император към българите?

- Точно този император е причинил на целокупния български народ най-големите злини в цялата ни история, откъснал е най-много земи от България, предал е на чуждо варварско робство около три милиона българи и е главната причина за избиването на стотици хиляди  българи,  десетки хиляди български къщи да бъдат опожарени, за реките от българска кръв и езера от хиляди майчини сълзи. Ако пък се сберат стоновете и плачовете  на български  жени и деца по вина на император Николай Втори в едно, то страшен трус ще разтърси земята.

- Днес нашата църква не е водена от титани като Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. Можем ли да очакваме, че  синодалните старци ще поемат на 27 ноември риска, пред който застават строителите на Екзархията?

- Днешните наши владици нямат нищо общо с великите Български църковни деятели като Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски, Антим Първи и особено с най –българския владика на 19 и 20 век – митрополит Методи Кусевич. С действията си Светия синод досега показват, че за тях са по важни интересите на Москва, на клептоманина Вартоломей, на Сърбия , на всички други, но не и интересите на българския народ. Затова очаквам, че на 27 ноември Синодът ще си измие ръцете като Пилат Понтийски с най- различни мъгляви и разтегливи  църковни обяснения, криейки се унизително зад другите православни църкви, криво разбрани лозунги за църковно единство и други несъстоятелни оправдания.

- Какви са геополитическите подводни камъни около признаването на Македонската църква – преплитат се руски, сръбски и гръцки интереси, кой от тях ще обслужи нашата църква?

- Приобщаването на църквата на македонците към родната им българска църква ще бръкне в джигера  най–много  на Русия , Сърбия, Гърция и Румъния. Защото управниците на тези държави заедно с уж православните им църкви от векове неистово мразят българския народ, дружно са работили столетия наред за разпокъсването му, за заграбването на църквите му и за налагане на чуждо духовно робство над българите.
И за тоталното денационализиране на българите  в Румъния, Сърбия  с нейната колония Македония и Гърция.

Тук задължително следва да припомним , че всичките православни църкви начело с Руската, Сръбската, Гръцката  и Цариградската патриаршия  и днес  вкупом лъжесвидетелстват от 1944 година до сега за така наречената Македонска нация и за гаврата, известна като македонски език.
Лъжесвидетелстват без да им мигне окото и без да се обръща и капка внимание на свещените завети на Светото Писание. При това, изхождайки от Светото писание , гаврата е  пълна и неописуема. Вместо да разобличават лъжците, всички православни църкви  начело с руската, сръбската, гръцката и цариградската патриаршия без изключение  помагат на лъжците и фалшификаторите, натрапвайки  идиотската лъжа „македонизъм“.
Но това калява българския дух и ни налага  да се обединяваме, за да устоим на този  зловещ и брутален натиск. 

- Непризнаването на Македонската църква може ли да се оправдае със страховете, че ще последва отцепването на Украинската църква от Руската?

- Това ще бъде пълна глупост и в пълно противоречие на Светото Евангелие, ако се използва като оправдание. Защото Бог е един за  всички християни! Повтарям Бог на всички християни! Исус Христос не е  отредил на никой народ да бъде боигоизбран, предпочитан за сметка на другите народи, а по този начин богоизбрана да бъде и църквата му. Това се отнася и за руснаци, и за гърци.

Украинският  многоброен християнски  народ е равен пред Бога, а всеки православен християнин е длъжен да зачита неговата воля.
Защото всички народи  са творения на Бога, а Бог както казва Свети Кирил, праща дъжд и слънце на всички народи. И всички народи имат еднакво право на своя собствена  църква, която да проповядва Божието слово  на техен, роден разбираем език, на църква, която да брани  техните специфични национални интереси. И е правилно Украинската църква да е самостоятелна, още повече от Руската, като се знае, че интересите на имперска  Русия изобщо не съвпадат с тези на украинския народ. Русия не трябва да прави никакви църковни пречки на Украйна, а още по-малко това да е оправдание на нашата църква, за непризнаването на Македонската. Стига сме робували на разни много остарели  догми, които са против интересите на даден народ. Така че щом украинската църква иска да се отдели от Руската, то това нейно желание следва да бъде изпълнено не със злоба и с ярост, а с благост и мъдрост по примера на нашия всеобщ отец  Исус Христос.

- В четвъртък вечерта президентът ненадейно се озова при патриарха, разговаряли за казуса с Македонската църква, но нито дума не се спомена за позициите им. Трябва ли да сме подозрителни към делата на държавния и духовния глава?

- Досега президента Радев нито веднъж не е доказал не само с  дела, но дори  с думи, че поставя българските национални интереси над всичко и особено над руските интереси. Той още дори не е показал, че познава що годе българските национални интереси. Затова все още не иска да си направи  своя българска програма за развитието на държавата - измъчената ни от руско-болшевишкото иго мила татковина. Напротив, още в предизборната надпревара и с встъпването си на поста, г-н Радев показа на целия свят, че постоянно  говори и действа като същински  официален руски губернатор на Задунайска България,  а не като  президент на свободен и горд народ.

Патриархът ни също така досега не съм чул и видял да е показал нагледно, че поставя българските национални интереси  над руските. Именно неговото бездействие допуска църквите ни масово да се заливат и опозоряват  с руско-гръко византийския двуглав орел. В официалния сайт на Светия синод продължава да се  натрапва  на българския народ позорната опашата лъжа за 200 000 убити войници в руско турската война. А всички грамотни хора знаят, че цялата  руска армия е наброявала 193 000 души , от които по думите на руския професор Кашурко са загинали 22 391 души. Този дребен факт дори показва дълбоката и тотална  руска зависимост на българския Св. синод.
Така че от патриарха и от президента Радев не можем да очакваме  истинска защита на българските национални интереси в Македония. Включително и по църковните въпроси.

- Разбираемо е мълчанието на политиците, но трябва ли православният народ да мълчи, ако митрополитите и патриархът предадат националните му въжделения?

- Българският народи не трябва да мълчи. Още повече че народът вече проглежда, че наложената повече от век руско-болшевишка каста на практика води ежедневна и ожесточена война срещу българските граждани във всички възможни направления, с цел максималното им ограбване и поставяне в тежки зависимости. А нашата църква тотално  е изоставила своето паство в жестоката му и неравна борба за оцеляване срещу руско-болшевишките  управници и срещу поробителите в съседните страни. Но  народът вече отказва да мълчи. Вече все повече се чува гласът му - сега като далечни тътени, но те вещаят помитаща буря.

- Ако сега Българската църква откаже да стане майка на Македонската, каква рана ще нанесе това решение в бъдещите отношения между двата народа?

- Два народа НЯМА. Има един  български народ, разделен от пусти граници, един език български с няколко наречия, който в Македония изкуствено и насиствено се сърбизира. И този  народ трябва да се бори за премахването на  всякакви граници и ограничения в общуването. Така както ги премахва Европейският съюз!

Лично аз очаквам българската църква да вземе руско-сръбско-гръцко угодно решение по искането на Македония. То ще отдалечи доста  в бъдещето изтриването на идиотската лъжа „македонизъм“ и истинското европейско освобождение на българите в Македония.

- Как биха действали в тази критична ситуация комитите и войводите, пожертвали се за национално единение, за да не се случи предателството отново?

- Във времето на комитите и войводите, почти всички духовници са били истински българи и революционери. В определени моменти даже са отказвали да извършват и венчавки, ако младоженецът не е имал свястно пълно въоръжение, ако не е бил готов да стане комита. Четох за примера на един поп в Горно джумайско, който след предателство за укрито оръжие в една къща, накарал даскала и даскалицата да се съблекат и легнат в леглото, под което са били скрити пушките. Турсият офицер, с въоръжени до зъби аскери, го досрамяло да влезе в стаята на новообявените младоженци. Така българският свещеник  избегнал големите разкрития, арести,  убийства и затвори, които са можели да разтърсят революционната организация.

Та ако предположим, че сега възкръснат старите български комити, сигурен съм, че  всеки един от тях с ръце на пищова и камата ще каже  на нашите владици: „Ни ви колам, ни ви бесам, само Ви прашам, но сакам отговорът да биде ДА! Ке приемете протегнатата провославно-християнска ръка на Македония?“