Ако има свестен комунист, то това беше журналистът Георги Тамбуев

Пуснах снимка с тялото на убития Луканов в моргата, за да се види при какви идиотски, скотски условия се третира трупът на най-могъщия човек в държавата, казва пред Faktor.bg журналистът, направил първото интервю с Владимир Путин 

Пламен Каменов е  известен журналист, създател и бивш главен редактор на вестник „Нощен Труд“ , съсобственик в „Медиа холдинг“ АД, която издаваше вестниците с марка „Труд“. По късно е такъв и в „Интермедия“, държаща агенция БЛИЦ,  която  днес е в ръцете на Делян Пеевски. 

Интервю на Светослав Пинтев

- Пламене, как виждаш този днешен полудял свят от твоята камбанария? 

- Много ми е трудно да кажа какво се случва с този свят. От една страна е Тръмп, който според мен е страхотен президент, въпреки че го псуват всички. Не може милиардер да е тъпанар, така си мисля аз. Той се стреми към съюз с Путин, защото иначе Китай и другите тарикати ще разгонят фамилията на белия човек. А и там са и комунисти. От другата страна са Иран, Русия и Турция. Това е фалшив съюз. Обединява ги това, че търсят как да се оправят в тази тежка ситуация и са диктаторски режими.  Турция и Иран, сунити и шиити, не могат да бъдат съюзници.  Русия и Турция също не могат да бъдат съюзници, крепят ги временни интереси. В Русия умират от глад, но смятат, че Путин е върнал достойнството им на империя. Бях на екскурзия там миналата пролет. Самата екскурзоводка ми каза, че на 100 километра от Санкт Петербург и Москва е 19 век, трагедия. Не мисля, че Тръмп иска да разруши Европейския съюз. Няма да го разруши, ще правим номера, ще го бъзика, но не може да го разруши. Имаме една много силна Германия, силна Франция. Това са  много богати страни, с възможности. Тръмп никога няма да разреши и на Путин да разруши Европейския съюз. Макар да казват, че самият Тръмп иска да го разруши. Може и да бъркам, може би така ми се иска на мен.


- А къде е България в този пъзел? Напоследък развиваме доста активна външна политика… 

- Да. Бойко Борисов, към когото имам отрицателно отношение, защото знаеше,  какво направи Пеевски с БЛИЦ и не реагира, изведнъж се оказа не лош международник. Това което направи с Македония е страхотно. Остави това, събра румънци, гърци, сърби, много добри отношения има с ненормалния Ердоган. Това, което прави е да приобщи отново Македония со кротце, со благо, без кютек. Гледай какво нещо е… Груевски се оказа сърбоман. Сегашният премиер Зоран Заев,  който е социалист, наследник на компартията на Македония, е нормален човек. Той казва: „Това са глупости бе, какъв Филип Македонски, какъв Александър Македонски, изхарчихте луди пари за глупости. Ние сме си братя с тия нещастници българите от другата страна“. Гони си интереса, разбира се, иска да му помогнем за Европейския съюз и НАТО. Естествено. Той се държи нормално и за първи път от много време имаме нормални отношения с Македония. Сърбите полудяха, гърците също, което показва, че сме на прав път.  Църквата ни ще даде заден ход според мен, което е грешка. Руската, сръбската и гръцката църква няма да се съгласят на този етап нашата да стане Църква-майка на македонската. Пак ти казвам- изненадан съм от уменията на Бойко Борисов, той се оказа един чудесен външен министър, защото ние фактически нямаме външен министър, имаме някаква Захариева. Кой я знае нея. Бойко може да е и един чудесен президент, лошото е че не е министър-председател. Погледни образованието, трагедия. Погледни здравеопазването, нищо не се прави, погледни полицията. На първо място сме по брой полицаи на глава от населението и нищо не могат да свършат. Те искат повече пари-срам и резил. Дори тези, които взривиха банкоматите не можаха да ги хванат. На първо място сме по прокурори, на първо място по съдии, егати държавата. В същото време с най-лоша оценка от народа са точно тези професии- полиция, следствие, прокуратура, съд.

- Спомена крупната фигура на Делян Пеевски. Има твърдения, че той е човекът на Русия у нас?

- Изненадваш ме с този въпрос… Човекът на Русия у нас е Доган. Ако той е казал на Пеевски: “Ти си мой човек и те представям на руснаците като мой човек“, да, но много се съмнявам. Наистина ме изненадваш с този въпрос. Не знам, което не знам…  Все ми се струва, че в момента   руснаците, освен БСП, които са си техни, на които от време навреме пускат някакви мангизи, имат и Доган. Той държи цялото ДПС, наистина отслабнало, но го държи здраво. Мисля си, че Пеевски, Корпулентния бизнесмен на 37 години, не може да представлява   Русия. Ердоган пък мрази Доган, защото мрази комунистите. Той е турчин до мозъка на костите си. А Доган е най-лошото нещо, хем не е точно турчин, хем е комунист, хем е ченге- агент Сава. Тези неща Ердоган ги знае   и се опита да махне Доган, но той е много силен в ДПС. 

- Ти навремето беше единственият  антикомунист между главните редактори. Чувал съм  „добре осведомени източници“ да твърдят, че точно заради това са ти скроили шапката? 

- Чакай да се сетя кои бяха тогава главните редактори… Така. Тошо Тошев не може да е антикомунист, разбира се, но той не е и комунист. Той се издигна със собствени сили. С всичките минуси, които има човекът Тошо, той беше единственият на точното място, в точното времe, само той можеше да оглави „Медиа холдинг“, да направи приватизацията на „Труд“ максимално безболезнена и да направи една много силна вестникарска фирма. Щеше ми се да съм аз, но не съм имал тези качества, а той ги показа. И ето я най-голямата ирония на съдбата…. Накрая му разгониха фамилията, в края на живота му. Любо Пъпката и Донев го изхвърлиха, след това се опита да прави нещо, Пеевски го изхвърли заедно с целия в. „Преса“. Сега Тошо вегетира и се чуди какво да прави в един офис. Като си спомня другите главни редактори по онова време, наистина никой от тях не може да бъде антикомунист, прав си. Добре, аз съм бил единственият. Мисля обаче, че това няма никакво значение за тази работа. Не е важно антикомунист ли е главният редактор, не е важно бяла или черна е котката, важното е да лови мишки.

- Да де, ама много хора си направиха нещата с червени пари и останаха стожери на Партията, за това говорим… Ти познаваш чудесно Тамбуев, който беше депутат от БСП, но разкри схемите на преразпределяне на ресурсите в редиците на същата тази БСП… Как стоеше този въпрос в медиите?

- Георги Тамбуев е моят ментор в журналистиката. Ако има свестен комунист, това беше той. Преди 10 ноември Тамбуев написа серия материали „Корупция, облечена във власт“, които предизвикаха огромен скандал. Беше за един прокурор от Етрополе, чиято майка се оказа много близка с Тодор Живков. Скриха го в някаква стаичка и го мъчиха тогава. След промените се върна, стана депутат, председател на Комисията по досиетата. Измисленият в. „Факс“ провали усилията му  да извади на светло досиетата на ДС, като пусна предварително някакви досиета. Оказаха се после, че са на николапепетковисти, на лагеристи, на жертви на режима….
 Представи си 90-та година. Андрей Луканов е на власт, всички стоки са скрити. След това идва Димитър Попов, който е кукла на конци и казва: „За Бога, братя, не купувайте“. Комунистите целенасочено и ежесекундно превръщат политическата си власт в икономическа. Представи си в този момент да сложат за главен редактор на „Дума“  някакъв некадърник…. Всичките ресурси по това време са в БСП-имат пари, имат хартия. При цялата помощ на Луканов и цялата мощ на БСП, един некадърник начело на „Дума“ щеше за ги загроби. Но не, те слагат Стефан Продев. Нулев мениджър, но великолепен журналист. Той прави в. „Дума“ страшен вестник. Много по-добър от „Демокрация“, където аз тогава работех. Там е и Валери Найденов, труден като човек, но великолепен журналист…“Дума“ заложи на това можеш ли да ловиш мишки и стана страхотен вестник.  Да, разбира се, това за куфарчетата е истина, защото са комунисти все пак. Много хора са взели червени пари но какво ги направиха повечето-изядоха ги и ги изпиха. Някои от тях развиха бизнес, станаха голяма работа, много други просто ги откраднаха.

- Да се върнем  към „Нощен Труд“, който се оказа една много силна школа…

- „Нощен Труд“ започна да излиза през 1992 г. и за 4 месеца стана с тираж 100 000, което беше просто невероятно. Ти поне помниш, че там всичко беше на естествен подбор, никакви връзки не помагаха. Идвахте от улицата и останаха само тези, които бяха годни за професията. Не помня някой да ми се е обадил и да е казал: “Вземи този на работа“. Оставих на Димитър Шумналиев вестника на 82 000 тираж, а той го докара до 18 000, този гений. Тошо го назначи, защото са приятели от 100 години, от Комсомола, от Партията, отвсякъде.  

- Ти напусна вестника заради скандала с фалшивото интервю с хърватския президент Франьо Туджман. Чувал съм невероятни версии, каква е истината? Включително, че си отстранен по договорка с Татарчев, защото ти намери празни бланки за обиск с неговия подпис и ги пусна във вестника, като в тях вече беше вписано името на президента Желев?

- През 1999 година Татарчев вече не беше главен прокурор, така че не е вярно. Какво стана през март 99-та година, когато излезе интервюто с Туджман на Тошко Петров който е мой състудент, той е от Западните покрайнини. Много е смешно, че във Факултета по журналистика му викахме Тошо Сърбина, но той беше по-българин от всички нас. Той беше много беден, много гладен, помоли за помощ и започнахме да пускаме негови текстове във вестника, главно за спорт. В един хубав момент пуска интервю с президента на Хърватска Франьо Туджман. По късно се оказва, че никога не е вземал такова интервю Когато стана голям скандал и се видя, че аз  отивам на кино заради тая работа, отидоха да го търсят колеги в Студентски град, където живееше. В стаята му имало купища сръбски списания и той компилира оттук- оттам, слага заглавие, което рути. В този момент Велизар Енчев, който също ни е състудент, е посланик Загреб. Излиза измисленото интервю в „Нощен Труд“. Тошо Тошев ми се обажда и казва: “Страхотно интервю, дай да го пуснем и при нас“. Тогава можеше да ми светне лампичката, но не светна. Пуснаха го и сърбите, които са почти във война с Хърватия, полудяват. И  хърватите полудяват. В това време ВАЦ пробива в  Хърватия, а хърватите казват: “Даваме ви разрешително да купите най-големите вестници, но вижте какво правят вашите идиоти в България.“  Така бизнесът на ВАЦ се прецаква в Хърватия, огромни пари, милиони марки. Викат ме в Германия и казват: „Господин Каменов, какво ще правим?“ Аз съм виновен, никой друг не е виновен и си нося оставката. Можех да кажа на дежурния във вестника: “Говорено ли е с хърватското посолство за коментар, със сръбското посолство, можех да изискам записа от интервюто, да попитам при какви обстоятелства е взето, но не го направих. Когато главният редактор спи, всички по веригата надолу заспиват, цялата редакция хърка. Аз съм си виновен наистина- никой не ми е виновен. В неделя не бях на работа, в понеделник отидох.  Имал съм време два часа- между 9 и 11 да кажа: „Това интервю нещо не е наред. Няма мнение на хърватския посланик, няма мнение на сръбския посланик, дайте ми записа“. Нищо не направих. Имало е да става, а аз се държах тъпанарски, за което си платих. Казах им: „Ето  моята оставка“. Те се оттеглиха  да се съвещават. Това продължи може би час. Аз стоя отвънка, пия кафе. След това ме извикаха. Бяха двамата големи собственици, а също Щерцинг и Тошо. Казаха: „Не можете да останете на този пост, скандалът е огромен. Ние обаче оценяваме вашата постъпка, че поехте всичко върху себе си и ви оставяме във фирмата. Не губите нищо като пари, като привилегии.“ После ме сложиха главен редактор на „Луд Труд“,  синекурна длъжност. Изкарах една година без да ги закачам за нищо. Бяха страхотни карикатуристи и хумористи, нямаха нужда от мен.  После направихме столичната притурка към „Труд“- „Софиянец“. 

- До днес се коментира решението ти да пуснеш на първа страница на „Нощен Труд“ снимка от моргата на убития Андрей Луканов…

- Не знам как това изглежда отстрани след толкова години. От гледна точка на жена му, на децата му, това, което съм направил наистина е ужасно, защото аз съм го направил. Как разсъждавах тогава? Това беше вечерта, сутринта е убит Луканов. Вестникът е излязъл на обед,  колкото е могъл е разказал за убийството. Отговорният секретар Милчо Игнатов го беше оформил, защото аз имах някакви битови проблеми и се забавих. Успях само да го видя преди да тръгне за печат, нищо не съм пипал. Вечерта седим в бюфета на третия етаж и си поркаме. Аз не се прибирам, защото усещам, че нещо не сме свършили. Фоторепортерът Георги Колев идва да си вземе нещо от бюфета. Казвам му: “Жоро, я отидете в моргата, вижте дали ще можете да снимате тялото на Луканов“. Той отиде със съдебния репортер Васко Гигов, лека му пръст, и успяха да влязат. Направи стряскащи снимки, уникални. Аз ги виждам рано сутринта, когато отивам на работа. Посреща ме дежурният по брой и казва: „Брато, имаме страшна снимка, но наистина е страшна“. Поглеждам я само и казвам: „Да се пусне на цялата първа страница“. Нямах никакви съмнения, пускаме я и това е. В такива случаи никога не питах Тошо Тошев. Може и да не излезе, ако го попиташ. Принципът беше: “Никога не питай! Ти си главен редактор“. Тошо нещо бесня после, но вестникът вече беше излязъл.

- Помня, че ти каза силни думи на планьорката, за да аргументираш това решение…

- Това е на другия ден. Вечерта, когато казах на Жоро да отиде в моргата, действах инстинктивно,  не съм си го и помислял. На другия ден си го помислих, казах го, дори го написах във вестника. И е истина,  трябваше да покажем тази снимка. Щом при такива идиотски, скотски условия се третира трупа на един бивш министър-председател, на най-могъщия човек в държавата, какво остава за малките хора, които умират…Това ми беше тезата.

- Направил си вероятно първото интервю с Владимир Путин. В българската преса със сигурност е първото, а може би и единствено… 

- Да, едно кратко интервю. 1991 г. Янаев и останалите правят преврат в Москва. Нашите комуняги си траят, Лилов и другите. Аз съм шеф на репортерите на „Труд“. Взех от руското посолство телефони на институции в Москва и Санкт Петербург с идеята да намеря някой да коментира събитията там. Никой не вдига в Москва. Накрая попаднах на някакъв пич, който смотолеви само: „Нищо не се знае. Танковете са по улиците“. И толкова… Не се получи интервю. С Москва се провалих. Звъня в Санкт Петербург, в кметството. Там попадам на един, който се представи така: Владимир Владимирович Путин, помощник на кмета Собчак. Явно още не е бил зам. кмет, а само помощник. Аз се представям: “Пламен Каменов от българския в. „Труд“ . Той казва: „А значи и вие имате в. „Труд“.“ И той не знаеше много за преврата, какво точно става, но се разговорихме. По едно време обясни: „Да ви кажа честно, тук не се говори много за преврата. Имаме друг голям проблем. Провежда се референдум за името на града. Градът гласува за Санкт Петербург, областта за Ленинград“. И до ден днешен градът се казва Санкт Петербург, в Ленинградска област. Интервюто излезе в „Труд“ на другия ден.