Този път следващите управници няма как да бъдат договорени в западните посолства 

Томислав Дончев е ирационално решение, плод на страх, на паника от приближаващия край, предупреждава социологът

Интервю на Мая Георгиева

- Проф. Петков, намираме ви в Гърция, как от южната ни съседка се виждат протестите в България?

- Тук съм  на експертна мисия заедно с трима колеги от Англия и Швейцария. Ние сме част от международната мрежа на  GLI  /Глобален институт по труда/ и имаме отдавна договорени срещи с лидери на гръцката Сириза и радикалните синдикати. Ще имаме уникалния шанс да наблюдаваме общата стачка на съседите, в сряда. И в Гърция тема номер едно в националния дневен ред е социалният протест срещу намерението на властта и т.нар. Тройка да стоварят на  гърба на редовите граждани цялата тежест по фискалната стабилизация. 

Гърция вчера и днес, това е България днес и утре – от гледна точка на спонтанното раждане на социалните протестни движения. След това, което се случи на 17 февруари в България /над 100 х.души , окупирали улиците и площадите на големите градове/, вече не може да ни сочат с пръст като нация покорна, с вкоренена робска психика. Протестиращите у нас, главно младите, еманципираха българската гражданска общност.

- В „Преса” пишете, че протестите са срещу властта, а не само срещу монополите. Кое ви кара да мислите така, до какви нива ще ескалира напрежението?

- Статията замина за редакцията  преди гражданските  бунтове да залеят страната. Аз имах срещи и разговори с активисти-организатори на протестите от София, Варна, Пловдив, Благоевград. Разбрах как буквално за дни се осъзнава, че измамите със сметките за ток и парно са само върха на айсберга. Видя се,  че наред с 5-те искания на протестиращите, отнасящи се до ЕРП-тата и енергийния сектор, вече се издига нова платформа, чиито опорни точки са: „Долу мафията” /а тя е навсякъде, не само в енергетиката/; „Оставка” /на цялото правителство/ и „Все ще е така, до победата” /т.е. натискът ще продължи и гневът на хората ще секне едва когато видят България с ново управление/. Тази скоростна промяна в посоката на масовото недоволство показва, че социалният бунт прераства в гражданска революция. Властта е парализирана, парламентарната опозиция е бламирана, синдикатите се самоизолираха. На ход са гражданите, чието недоволство прерасна в гняв, а сетне - в ярост, която е в състояние да помете всяка корумпирана и прогнила власт!

Точно това очаквам да се случи през следващите седмици. Не подстрекавам, а следя и анализирам  как се появи зимата но българското недоволство. За първи път то е автентично, гражданско. Предупреждението към партиите да не се месят е ясен сигнал, че сега гражданското общество няма да се остави да го укротят с демагогски обещания или тактически маневри като тази с оставката на Симеон Дянков. Който е посъветвал Борисов за тази оставка, го е подвел: Дянков отдавна беше пътник, него България не го интересува. Махането му от поста няма да послужи като отдушник на гражданското недоволство.

Случва се и още нещо, за което писах преди време: протестите не са  срещу абстрактната власт, а срещу конкретната - на ГЕРБ. Което значи, че хората не искат повече Борисов и сие да ги управляват. Какъв парадокс: най-харесваният доскоро премиер на прехода днес е най-мразеният! В интерес на истината, Борисов ще изпере пешкира и заради няколко поредни правителства, които също са в кюпа на енергийната, приватизационната, финансовата мафия.

- Възможно ли е протестите да продължат до изборите, или правителството може да падне предсрочно?

- Предсрочното сваляне със сила /ако това имате предвид под „падане”/ е възможно само ако премиерът се срине психически и избяга от поста. Вече и с невъоръжено око се вижда, че той губи контрол върху нервите си, прави гаф след гаф, страхува се от протестите и бяга от тях-дори в чужбина. Готов е на срещи с протестиращите и компромиси само, ако е сигурен, че  ще съхрани собственото си честолюбие. Обръчът около Властелина на държавата се затяга –той вече е пътник и ще напусне авансцената презиран от мнозинството българи. Дано неговата съдба да послужи за урок на всеки бъдещ кандидат за диктатор.

Знае се обаче, че Борисов и ГЕРБ са заложници на външни сили и покровители: ЕНП и администрацията във Вашингтон. Не допускам да вземе спонтанно еднолично решение, преди да е намерен резервен вариант. Само че този път няма как в западните посолства в София да се договаря кои ще са следващите управници. Външните институции не умеят и не желаят да преговарят със самоорганизиращи се граждани; обратно, те се плашат от тях! 

 Затова според мен въпросът  за властта, за отстраняването на едноличния режим, ще се реши окончателно на изборите през лятото и ще зависи от скоростта на съзряване на гражданското общество, от неговата сплотеност. Инициативата вече не е у ГЕРБ , нито в парламентарната опозиция, а в ръцете на активните гласоподаватели. Гузните партии на статуквото не се ползват дори и с грам доверие. Вече сме в онзи момент от революционната ситуация, за която Антонио Грамши писа: „старото си отива, няма кой и как да го върне; Новото още не се е родило, но вече е заченато – в утробата на гражданското общество.”

- Говорите за съзряване, какви грешки допускат организаторите на протестите?

- Стратегически – не, а това е най-важното! И удивително, защото неформалните лидери на протестиращите граждани са главно млади хора, без дълъг житейски опит. Бързо  смениха центъра на натиска - от монополите към политическата власт. Дадоха точна диагноза: властта се мафиотизира и то не от вчера. Засега не допускат партии и синдикати да яхнат протестите /по-нататък и да искат, няма как да го сторят/. На преден план излизат говорители на различни регионални кохорти от протестиращи /т.е.протестът е полицентричен, организиран в хоризонтални  мрежи, което не позволява да се разпознаят и елиминират лидерите/.

Остава да се конкретизират основните приоритети на следващото управление. Има консенсус за смяна на Системата, за нов и справедлив преход, но откъде да се започне и кой ще го начертае като траектория и пакет от политики е въпрос, който очевидно ще се решава до изборите.

- Вие бяхте три години един от малкото открити критици на Симеон Дянков и неговата политика, има ли опасност без Дянков ситуацията да стане още по-лоша?

- По-лошо няма как да бъде. Но за да има видимо подобрение, е необходимо да се изпълни още едно условие: след като се оттегли доброволно и незабавно целият кабинет начело с премиера,  президентът да състави служебно правителство от експерти до провеждане на изборите. Един опитен финансист /каквито България има/ може да подготви почвата за стратегически завой: вместо безумно орязване на публични, жизненоважни разходи, да  подаде ръка на реалния сектор , на средния и дребния бизнес, за да предотврати нова тежка рецесия. Имали сме подобна ситуация през 1997 г. и тогава екипът на Стефан Софиянски свърши добра работа за рекордно кратко време. 

- Но новият финансов министър вече е номиниран - Томислав Дончев?

- Да, но това е ирационално решение, плод на страх, на паника от приближаващия край. Повтарям, ако Бойко Борисов мисли за България  и е готов да се жертва за нея /както се кълнеше многократно/ - да си подаде оставката и да даде възможност на президента да изпълни конституционната си отговорност, като назначи служебно правителство.  Държавната власт е блокирана, престоят на този доказано некомпетентен кабинет носи само тежки вреди на икономиката и жизнения стандарт на българите. Никой досега през прехода не е успял да управлява на инат, срещу волята и настроенията на гражданите. Дори и Борисов, въпреки безмерната си амбиция да властва, няма да  успее.