Специалистът по Русия и шпионажа Робърт Лител, който е автор на бестселъра "Компанията: голям роман за ЦРУ", публикува новата си книга "Коба" за Йосиф Сталин. В интервю за френското издание L'Opinion  той разказва за популярността на Сталин в Русия, отбелязвайки, че "цяло поколение не познава човека, който, както и Хитлер, е едно от двете главни чудовища на ХХ век". И това, според него, е опасно.

- Господин Лител, има ли връзка решението Ви да напишете книга за комунистическия диктатор с новото засилване на автократите в света?

- Замислих се за това след разговор с един мой руски приятел, в миналото високопоставен дипломат. Той ме попита, кой, според мен, е най популярният политически деец в Русия. Аз отговорих: "Путин". "Не", каза ми той. "Сталин!". Това ме порази. 
Излиза, че цяло едно поколение в Русия не познава човека, който заедно с Хитлер, е едно от двете главни чудовища на ХХ век. 
Както Доналд Тръмп с неговите призиви "да върнем на Америка миналото величие", така и Владимир Путин използва аналогична риторика и напомня, че неговата държава е била велика. Това е плашещо! Както е казал Маркс, този, който не познава историята, е обречен да я преживее отново. В резултат Сталин не е представен като човека, който е депортирал милиони хора, а като този, който е победил във войната през 1945 година, макар че заслугата е на Червената армия. 
Това е промиване на мозъци. Всичко започва оттук.
Сталин винаги е привличал вниманието ми, аз съм се докосвал до тази тематика в няколко от моите книги. Винаги съм си задавал въпроса как този селянин, грузински бандит, обирджия на банки, който научил руски едва в семинарията (цял живот той е говорил руски със силен акцент), защото майка му искала да го направи свещеник, в крайна сметка оглавява целия Съветски съюз и се прославя в целия свят. 
Замислих се за човешката страна на това чудовище. Оттук се появи идеята да сблъскам Сталин с момченце на десет години (то е в ролята на разказвача), с открити и прости въпроси. То гледа този вече възрастен човек със своите невинни очи. Освен това, момчето е сталинист, както и всички деца и граждани на СССР в този период. Когато детето среща за пръв път "Коба" (неговото нелегално име) то не знае, че се намира в Кремъл и не го разпознава. Той малко прилича на гигантския портрет на "вожда на народите", който виси в училищата или в ЦУМ. Макар че Сталин се е състарил, него продължават да го изобразяват като здрав и пълен със сили човек. Освен това на портретите винаги ретушират леко дръпнатите му очи, наследство от азиатските му корени. Лев, моят млад герой вижда пред себе си просто един неприятен и сексуално неудовлетворен старец...

- Съвършено самотен и обхванат от параноя човек…

- Той започва да създава около себе си вакум през 30-те години с процесите срещу Николай Бухарин, Григорий Зиновиев и Лев Каменев, с убийството на прогонения от него Лев Троцки… Бухарин е бил интелектуалец, хуманист. Той е бил принуден публично да "признава престъпленията си". И той го прави, за да защити жена си и малкото си дете. В деня на разстрела, когато заедно с останалите ги откарват в мазетата на Лубянка, той пише на късче хартия: "Коба, за какво ти е нужна смъртта ми?". Говори се, че Сталин е пазил тази бележка в бюрото си. Това е било неговото отмъщение. 

- Измъчвала ли го е съвестта?

- Него никога не го е мъчила съвестта, освен, може би, когато се самоубива втората му съпруга и майка на две от децата му Надежда, заради скарване след официална вечеря, на която той открито флиртува с някаква актриса. Тя го е ревнувала, но и се е възмущавала от политиката му за колективизация на земята, която довежда до смъртта на няколко милиона души. Тя също е била от семейство на революционери, които, впрочем, са били против брака и със Сталин (той бил по-стар от нея с 23 години). Той бил така съсипан от смъртта и, че дори не отива на погребението. Тя е погребана с моминската и фамилия на Новодевическото гробище. Тя отнася със себе си човешката страна на Сталин.

- Как обяснявате идването му на власт и това, че успява да се задържи толкова дълго - от 1922 до смъртта си през 1953 година?

- Сталин започва с ограбването на банки в Грузия и рекет на богати хора, за да получи средства за финансиране на руските революционери в изгнание. Той организира убийствата на представители на царския режим и дори участва в тях. Той е бил единственият човек в обкръжението на Ленин, който не е бил интелектуалец. Той е имал два коза. Осетин по майка и грузинец по баща,  притежава азиатски корени и принадлежи към простите хора, селяните. През 1922 година за него е създаден постът генерален секретар на ЦК на Компартията. Той вършел мръсната работа, с която другите не искали да се занимават. Някой се вълнували повече от това, което става в чужбина. Например, Бухарин смятал, че революцията може да бъде само "световна". Това позволява на Сталин да разположи свои хора на всички ключови постове и към момента на смъртта на Ленин през 1924 година той вече държи цялата власт в ръцете си. Много ловко настройва едни срещу други на принципа "разделяй и владей". В резултат успява да отстрани един след друг всичките си съперници с помощта на гръмките процеси, които започват през 1936 година.

- Може ли подобна история да се повтори в съвременния свят?

- Времената са други. С появата на социалните мрежи вече не е необходима работата, която дълги години е вършил Сталин. В САЩ сега президент може да стане всеки. Впрочем, точно това се случи: ние видяхме как беше избран Тръмп. Стана и по-лесно да се затваря устата на опозицията. Виждаме го в Полша, Унгария, Турция и много други страни.

- Сега обаче се появяват автократи, а не тирани…

- Не сме много далече от това. В Турция режимът на Ердоган изпрати зад решетките много журналисти. Други манипулират общественото мнение по такива въпроси като миграцията и бежанците. В Китай въведоха масово система за лицево разпознаване. Антисемитските настроения все още съществуват в някои източноевропейски страни.

- Какво мислите за ситуацията в САЩ?

- В САЩ съдебната система е третата власт наравно с изпълнителната и законодателната. Тя е последната бариера. Но колко време още ще удържи? 

Върховният съд на САЩ вече е на страната на Тръмп, който назначава много от федералните съдии. Кой казва, че той ще приеме резултатите от бъдещите президентски избори, ако ги загуби?  През 2016 година той изпревари Клинтън по брой на гласовете в Електоралната колегия, но като цяло тя имаше повече от 3 милиона гласа повече от него. Не е ясно защо той обяви, че това са 3 милиона гласа на нелегални мигранти, което явно не отговаряше на действителността. 

През 2020 година той може отново да се възползва от подобен аргумент и да откаже да си тръгне от Белия дом. И не само аз приемам тази заплаха сериозно. Председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси недавна отбеляза в интервю за "Ню Йорк Таймс", че демократите трябва да победят с голяма разлика, за да не може Тръмп да оспори поражението си. 

Един Господ знае на какво е способен. Към 2020 година той ще е укрепил контрола над федералното правосъдие. Не трябва да забравяме за случилото се през 2000 година, когато решението за победата на Джордж Буш-младши над Ал Гор беше утвърдено от Върховния съд: той забрани повторно преброяване на гласовете във Флорида, макар че разликата между двамата кандидати беше минимална.  

- Вие рисувате неутешителна картина…

- Имаме късмет, че тези хора не се отличават с голям ум. В този смисъл Владимир Путин е близнак на Доналд Тръмп. Той е посредствен. Когато е служил в КГБ е бил второразреден офицер. Той не е работил в Берлин, където по време на Студената война се е случвало всичко. 
Тук отново е уместно да цитираме Маркс, който казвал, че историята се повтаря два пъти - първия път като трагедия, а втория - като фарс…
Превод: Faktor.bg