- Г-н Чобанов, журналистите от Националното радио обичат да го наричат „старата къща“. От какво предизвикателство се нуждае днес „старата къща“?

Интервю на Анелия Димитрова

- Да, и аз с гордост го наричам така. А „старата къща“ се нуждае от няколко решителни стъпки, за да си спомним, че сме в 2016 година и радиото не може да бъде онази стара идеологическа институция, която е била през дългите години на социализма.

Радиото е създадено като част от държавата, но съвременната държава трябва да звучи съвременно, тя не трябва да бъде нещо както „песни и танци на народите“, за да напомняме кои са ни приятели. Пък видяхме, че приятелите ни на конкурса на Евровизията не гласуваха за нашата песен, макар че нашето жури гласува за тях...

Радиото наистина трябва да звучи съвременно. Нещото, което трябва да се случи и то много бързо, е да си върнем младото поколение, в което всички с телефони и със слушалки в ушите. Мога да си представя какво слушат – вероятно радиостанции, които им предлагат музиката, която ги интересува, подкасти, които ги забавляват. А националното радио също има тази възможност.

Достатъчно време са четени уводни статии от „Работническо дело“ в старата къща. Тя трябва да се превърне в „Новата къща“. Новата къща на духа, на разума, на българската култура и на модерната държавност. В ефира да има освен истинските критики към властта, да има и това, което хората искат да научат. Говорих с приятели от Америка -те искат да знаят какво ще се случи с тяхното пенсиониране, с подмяната на личните документи. Връзката с държавата трябва да бъде непрекъсната. В ефира не трябва да звучат лекции и да се водят дълги и удобни на водещите интервюта. Те трябва да са съобразени с правилата от психологията, че на третата или четвъртата минута, както е доказано, спираш да слушаш, или вече не възприемаш посланието.

Радиото трябва да отиде към една по-модерна визия, да дава повече култура, повече разум, повече алтернативни мнения.

- Нямате ли усещането, че радиото създава една виртуална реалност - занимава се с теми, които интересуват политическите, може би и културните елити, а за хората и техните  проблеми сякаш „няма ефир“?

- Има, за всички има ефир. Дори през районните радиостанции. Въпросът е, че тези 25 години, през които казвахме, че медиите са били свободни, те не са били съвсем свободни. Дори и сега прозират някакви частни интереси в държавното радио. А то трябва да стане още повече „на държавата“. Тоест, дъравата да не говори с уводни статии, а с възможностите на различните мнения, на дебата, на радио-филма, на политически плурализъм, на журналистическите разследвания

Най-вече трябва да направим това, което опитах да направя преди две години, когато влязох в „Хоризонт“- да поканим , образно казано, младото поколение. Трябва да си спомним, че ние всички сме пораснали с радиото, спомням си, че аз се качвах на един стол, за да видя какво има вътре в радиоапарата, кой говори?

Сега всички имат телефони, от които могат да чуят какво им говори радиото, да има познание, да има въпроси, да си кажат важното , къде сме преди да тръгнем към Терминал 2 да си кажат-в тази държава мога и аз да я поправя.

Трябва да има детски час, дори оттам трябва да започнем.

-  Имате ли идея как ще откъснете децата от таблета и компютъра?

- Няма да ги откъсваме, ще влезем в телефоните и в таблетите, ще ги накараме да им е интересно, да слушат...Сега по „Хоризонт”има някакви пет минутки в седем без пет, дори понякога ги пропускат заради рекламите.

Виждате колко ще е неразумно - да не започваме всеки път от новите поколения...Първо да имаме добре обучени хора, това не става само през училище, жаждата за знания трябва да започне именно от една такава институция каквато е радиото.

- Посочихте три групи хора, на които Националното радио трябва да говори: хората в малките градчета и селца, младите и българите, които живеят извън границите ни - те ли са вашите приоритети?

- И трите са много важни. А четвъртата група е тази, която е разбрала, че най-скъпата медия е радиото, защото трябва да си купиш кола, за да го слушаш. Но това е казано на шега. Истината е, че хората, които са в колите трябва да получават бърза, кратка и важна за тях информация. И за това трябва да се мисли. По магистралите в Европа има табелки, на които е написано на каква честота можеш да получаваш сервизната информация. И ние трябва да имаме това, не е толкова скъпо. И тогава, каквото и да слушаш, когато пред теб има някакво препятствие, да могат да те предупредят.

Иначе хората, които живеят в малките градчета и по-отдалечените села продължават да имат радиоточки и аз си мечтая да имат повече радиоточки. Спомням си, че имаше такъв проект на БТК, радиоточката минаваше през телефонната линия. Сега с новите технологии това позволява радиото да изпълнява и трите си задължителните условия - да информира, да просвещава и да забавлява.

От друга страна имаме доста развита система на регионални радиостанции, за да може хората да получават информацията от региона си, да получават информацията, през която ти живееш и участваш в обществения дебат. Общите събрания на жителите на едно градче, имат редица конституционни правомощия, което често не упражняват защото радиото не ги е организирало.

- В условията на съвременните комуникации и технологии има ли и друг начин, освен чрез звук, радиото да стига до своята аудитория?

- Не, разбира се. Телевизиите, които общо взето копираха радиото, си направиха радиостанции. Можем да направим обратното. Даже си направихме такъв експеримент в „Хоризонт” да се вижда през мобилните устройства-човека, които който говори (защото и това е част от магията)... За да свърши ерата на анонимността на радиожурналистите, човек трябва да може да влезе в сайта на радиото. За съжаление, докато бях една година в „Хоризонт“ не успях да ги убедя в това – всеки репортер да присъства на сайта, да има негова снимка, неговите интервюта, неговите успехи и постижения.

- Дори с уебкамера бихме могли да „влизаме“ в студиото...

- Да, този вариант съществува, във всички студиа има уебкамери, само че: „Ама аз искам да ходя не толкова добре облечена, когато съм на работа...“ Добре, но може да решиш да не си толкова добре облечен, когато си в къщи по пижама. Но когато си тук ( в БНР) и си гласа на радиото това е неприемливо.

Ние в радиото трябва да започнем да мислим да информираме за всичко което става „вътре“, това го казах пред СЕМ, за да спрат коридорните клюки. По същия начин радиото би трябвало да има свой собствени институционален ПР. Големите фирми правят вътрешен и външен ПР, за е ясно какво се случва, да се представят инициативите, те трябва да са ясни на обществото. Сайтът не трябва да бъде само допълнение...Вижте как телевизиите непрекъснато си правят автореклама, анонси - кой ще дойде, кога ще има определено предаване. В радиото-в „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ като че ли всичко е ясно, но не е така...Ако аз съм там-сигурно ще ги има.

- В последните години под лозунга за свобода на словото в БНР имаше гласове, които явно бяха против националните интереси, смятате ли, че това е допустимо в една национална институция?

-Кого имате предвид?

- Най-фрапантният пример за това бе „Деконструкция“ на Петър Волгин, който дори сега иска да оглави радиото.

- Той твърдеше и се опитваше с различни хватки да доказва обратното. Наистина, едно такова предаване също трябва да го има в националния ефир, но не трябва да има толкова очевидна пропагандна насоченост. Когато се опитахме в дискусия с г-н Волгин да го привлечем към идеята да влезе в дискусия с независимо с кого-но да има и друго мнение, друга позиция, отговорът беше: „Не! Няма! Аз съм си защитил идеята“. Но самият факт, че той отказваше да има дебат в предаването е показателен. Аргументите на г-н Волгин бяха, че той бил канил доц. Георги Лозанов и това вече го правело с участието на всички гледни точки. Но ако чуете предаването от 9 май тази година, ще видите, че нищо старо не е забравено, не може да се отнасяме така към аудиторията, дори към тези, които ни харесват. Трябва да им даваме възможност да мислят, а не да затвърждаваме онова, което е писано преди 40 години.

- Как ще съумеете да балансирате претенциите на мениджърския екип с интересите на журналистите, това винаги е било „тясното място“ във всяка голяма и влиятелна институция?

- Това, според мен, е управленски въпрос, който не е толкова труден за решаване. Ако бъда избран, със сигурност администрацията няма да надделява над творческия екип. Тук действа закона на Сирил Норкот Паркинсон - онзи, който казва, че администрацията винаги расте до пълно изчерпване на отпуснатите й средства и винаги казва, че те са и малко. Това е и вопълът, който се чуваше през годините.

Иначе не е чак толкова трудно да се подобрят нещата с административното обслужване, част от нещата могат да бъдат аутсорсвани, всеки би могъл да работи и на два трудови договора бидейки част от администрацията-да води предаване, например.

Най-важното е да се намери пътя, по който интересите на хората да съвпадат и да идват с радост на работа.