На върха се сменят „лъвовете“ и „лисиците“, но винаги представителите им се спускат отгоре

Българите приемат, че управляващите използват властта единствено за решаването на своите лични интереси, показват резултатите от специално социологическо проучване

Райко Иванов, Агенция Е-СКАН

Историята на социалното развитие ясно показва, че отделните общества, независимо от етапите, на които се намират и процесите протичащи в тях, винаги притежават една висша група от хора, които се отличават от останалата маса. Става дума за онзи кръг, който благодарение на своите способности в различните аспекти на човешката дейност постигат успехи по-големи от средните за даденото общество. Този кръг, който наричаме елит (от латински – избираем, б.а.) и който се противопоставя на останалата огромна част от обществото, без която не може да съществува. В зависимост от сферата на дейност наблюдаваме и говорим за научен, културен, образователен, бизнес и т.н елит.

Висш според теоретиците на елита е политическият, защото той държи инструментите на властта и по този начин непосредствено влияе върху протичането на обществените процеси и събития. По-надолу всички съждения и характеристики се отнасят именно до този елит, касаещ пряко държавното управление.

Безспорно е въздействието на елита върху обществените събития. Което и значимо историческо събитие да вземем, трудно можем да си го представим без активното участие на главните действащи лица в него. Какво би била Великата френска революция например без Марат, Робеспиер или Дантон, без идеите на Монтескьо или Русо? Какво би било нашето Възраждане без лицата, които го символизират и които го осмислят? Следователно доминиращата, определящата роля на елита в обществените събития се реализира чрез идеите, които изразяват и чрез решенията, които вземат и промотират. Казано образно елитът се превръща в такъв, когато се превръща в механизъм, произвеждащ и налагащ колективната воля, която съответства на характера на времето и социалните предизвикателства. Tова предполага да започне да формулира и диктува дневния ред в обществото. Практически това е невъзможно без да има синхрон между личните интереси, които елитът реализира в хода на обществените събития и националния такъв. Разкъсването им води до създаването на една изкуствена среда за възникването на даден елит, което неминуемо се отразява върху неговата същност и характерни белези.

В последните две-три десетилетия българското общество е разтърсвано от сериозни социални събития. Прави впечатление, че не рядко се наблюдава доста сериозно разминаване в оценките на хората и официално тиражираните и налаганите чрез медиите позиции за едни или други събития или техни детайли. Ето защо интересно би било да се хвърли известна светлина върху това 

как суверенът възприема притежаващите по-значима власт

и привилегии в обществото, базирайки се на някои принципи от теориите за елита, споделени по-горе. Резултатите и анализът върху тях са следствие от неотдавна завършилото изследване на агенция Е-СКАН: „Обществени оценки за състоянието на българския елит“.

Данните от проучването недвусмислено показват недоверието на българина към публичните институции. То е израз на рязкото разграничаване, което хората правят между публичния и частния си живот, в което се проявява критичното отношение на обикновените хора към притежаващите властта и собствеността. За тях държавата като синтезиран образ на властта е толкова чужда и далечна, че хората най-спокойно могат да минат и без нейните институции

Неслучайно средните стойности за доверието на хората към основните публични институции имат много ниски стойности, а степента на недоверие към всяка една от тях е минимум 2 пъти по-висока от регистрираното доверие. Изключение правят само местните форми на властта, но и при тях недоверието изпреварва доверието. От централните форми на властта с най-ниско доверие се ползват органите на съдебната система (средна стойност 1,88), а с най-високо президентската власт (2,1). Тук е коректно да се спомене, че максималните възможни стойности, с които са оценявани отделните форми на властта са 5, а минималните 1.

Графика 1: Оценки за работата на следните институции

Българинът ясно осъзнава, че през последния четвърт век общественият ресурс е преразпределен и е формирана една тясна за обществените мащаби прослойка, която контролира собствеността и властта и поради това имат по-големи възможности в обществото. 86% от участниците в проучването са на това мнение, като твърдо заявяващите това са 56%, а делът на тези, които приемат това твърдение с известни резерви е 30%. На противоположното мнение са едва 14% от респондентите. На повърхността на явлението изглежда безапелационен фактът, че имаме формирана доминираща прослойка по отношение останалата част от обществото, която притежава по-големи възможности в отделните сфери на обществения живот. Това обаче не я прави елит при един по-задълбочен поглед на нещата и съобразяване с условията за превръщането и в такъв.

Много от теоретиците на елита по различен начин обясняват циркулацията му (например известна е при Парето периодичната смяна между „лъвовете“ и „лисиците“), но всички са единодушни, че зараждането и утвърждаването на новия елит става от средите на стария и се движи отвътре навън и не се спуска отгоре.

Изследването разкри, че българинът е схванал много добре спецификата на събитията у нас след 1989 година и по-голямата част от респондентите смятат, че елитарната прослойка в българското общество е „спусната отгоре“ в хода на обществените събития. В действителност едва 8% са на противоположното мнение, а 60% са твърдо убедени, че т.нар. политически елит е спуснат „отгоре“. 32% от респондентите вярват в това отчасти. Генезисът на управляващата прослойка предопределя и отсъствието на редица съществени белези, които превръщат тази група от хора в елит. Според 72% от анкетираните характерно за управляващите в България е използването на властта единствено за решаването на своите лични интереси. По този начин те загърбват решаването на висшите национални интереси. Именно нарушаването на единството между личните и национални интереси т.е издигането от страна на управляващите на националния интерес до свой интерес или своите интереси до националните такива е в основата на отсъствие понастоящем в българското общество на елит в истинския смисъл на думата. Управляващата прослойка колкото и често да се преструктурира вътрешно е от отломките на бившия комунистически елит и най-важното не може да произведе и промотира национално отговорни идеи и да вземе необходимите ефективни решения за обществото. С други думи резултатите от проучването говорят, че установеният в периода на прехода управляващ елит не е в състояние да наложи нова единна обществена воля и да диктува дневния ред в обществото. Именно затова той е 

псевдоелит, приспосособен , а не самоутвърдил

се в хода на обществените събития. Обществените оценки от проучването са в синхрон с тази теза.

Графика 2: Степен на съгласие със следните твърдения

Оценките, които българските граждани дават за същностните характеристики и ролята на елита в много голяма степен се припокриват с оценките им за значимостта му в отделни исторически периоди от развитието на обществото. И това е естествено, защото колкото в по-осезаема степен съществуването на елита се е чувствало в обществото, колкото в по-голяма степен той е диктувал дневния ред и насочвал колективната воля, толкова ефектът от неговото съществуване и управление е по-висок. Изследването показва, че респондентите, макар да разполагат с по-непосредствени впечатления за сегашният елит, той не се радва на тяхното одобрение и оценяване. Напротив, елитът ни от последните десетилетия акумулира най-силно неодобрение и ролята му на генератор на обществената воля е принизена в най-силна степен. Индиректно присъдата, което общественото мнение е дало за характера на сегашния елит се потвърждава и от този индикатор. Най-високо е оценена ролята на елита в периода на значим стопански и културен напредък между двете световни войни,(31%), в периода на т.нар.“развит социализъм“(29%) и в драматичния за българската национална кауза период до I световна война (23%).

Графика 3: Период от изминалото столетие, в който България е управлявана най-добре

Изследването успя да регистрира оценките и отношението на българските граждани към управляващия ни елит в последните десетилетия, за които както стана ясно по-горе наблюдаваме преструктуриране от отломките на бившия комунистически елит и вътрешноелитни рекомбинации. Всяка една от тях следва дадени обществени събития и общото между тях е, че се ползват с незначителна обществена подкрепа, погледнато в един по-дълъг исторически хоризонт и от значимостта на протичащите процеси. С най-голямо доверие в последните години се ползва управлението на Иван Костов, поради

значимостта на целите стоящи пред това управление, 

без да коментираме начина по който бяха реализирани и страничните последици от това. Най-неефективни според участниците в проучването са били правителствата на Андрей Луканов, Жан Виденов и Пламен Орешарски.

Графика 4: Оценка за управлението на страната след 1989 година

Така недвусмисленият извод, който се натрапва от изследването е, че българският елит е прогнил като тенекия – източник за кризи и разпад на държавата.