Д-р Мирослав Дърмов, Лексингтън, Кентъки, САЩ,

специално за Faktor.bg

Странен феномен породи кризата в Украйна. Политиците представят пропагандни тези, а фунията на медиите се заключава само в това верноподанически да ги преповтарят. За съжаление, без внимание остават факти, които ще имат значение поне в средносрочен период. Например, модерната тази седмица тема, че Русия ще навлезе в Украйна. От една страна, основание за това има. В Ростовска, Белгородска, Курска и Тамбовска област се провеждат мащабни учения на мотострелкови, артилерийски и танкови подразделения на руската армия. Но от друга страна, в моментната перспектива Русия няма никакъв интерес да навлиза в Украйна, защото това би означавало да си „внесе“ икономическите и политически проблеми на тази страна. А и историческият опит е обезкуражаващ. След 1945 военните формирования на бандеровците, оказващи съпротива на съветските власти възлизат на 200 000 бойци и жертвите от двете страни за няколко години са около 50 000 за всяка една от тях. От медийното представяне на възможна руска интервенция интерес имат Съединените щати в тяхната политика за преструктуриране и разширяване на НАТО, на този етап към Молдова и евентуално Грузия, а може би и в Украйна, в момент, когато властите в Киев чрез създалата се ситуация и провежданата мобилизация се опитват да консолидират своята власт. Поради тези пропагандно-полиитически причини се пропуска нещо ново (или поне неслучвало се през последния четвърт век) със значение за бъдещето, а именно, че Русия се противопостави на операция, планирана на Запад, при това с показно дрънкане на оръжие. В световните и българските медии се говори твърде опростенчески по темата - обикновено по-скоро в пропаганден аспект се заявява за присъствието на руски войски, но на публично ниво не се анализира логиката на поведението на Русия.

Всичко започва непосредствено след завземането на властта в Киев от активистите на Майдана. Руският отговор на промяната и на медийната и политическа подкрепа на Запада за нея беше мащабно военно учение на въоръжените сили на Руската Федерация в Западния и Централен военни окръзи от 27 февруари до 7 март 2014. Интерес представляват командванията, участвали в това учение, а те са:

-въздушно-космическата отбрана,

-въздушно-десантните войски,

-стратегическата и военно-транспортната авиация.

По думите на военния министър на Русия в това учение са взели участие 150 хиляди военнослужещи, 90 самолета, 120 вертолета, 1,2 хиляди единици бойна техника, 80 кораба.

Учение от подобен мащаб еднозначно е демонстрация на сила 

и подобна демонстрация еднозначно е ориентирана към амбициите на Запада за региони, смятани от Русия за стратегически за нейната сигурност.

Десетина дни след края на ученията в Крим се проведе референдумът за присъединяване на полуострова към Русия. Последва лавина от медийни и политически обвинения за инвазия и санкции, поне на този етап с неопределен ефект. Инвазията, обаче, се оказа доста странна. Освен че не беше изстрелян и един куршум в съпротива, от стационираните на полуострова украински войски три четвърти от офицерите и войниците полагат нова клетва към кримската администрация или към Русия и само една четвърт се завръщат в Украйна. Отговорът на кримските събития от страна на Запада е преструктурирането на НАТО и изнасяне на предни позиции в Източна Европа и някои страни от бившия Съветски съюз.

Но като цяло, при новата ситуация Русия продължава своята демонстрация на военна сила. Провеждат се учения в Астраханска област на противовъздушната отбрана, по вероятен сценарий за отговор на нападение от Северозападния фланг на НАТО. В учението участват 3,5 хиляди военнослужащи и хиляда единици бойна и специална техника, превозени с 30 военни ешелона. Военната техника, която участва в учението, е от типа противоракетни комплекси С 300, БукМ1, Оса, Стрела10, ЗПРК Тунгуска, ПЗРК Игла. Учението е възможно да продължи до края на месеца.

Паралелно с това се провежда и авиационно учение в Западния военен окръг с участие на 40 екипажа на самолети Су 34, Су 27, Су 24М, МиГ 31 и транспортните Ан 12 и Ан 26, като бомбардировачи Су 34 и Су 24М от Воронежка и Мурманска област са насочени към аеродруми в Република Карелия.

В момента в центъра на вниманието на световните медии е, както се пише в тях, съсредоточаването на руски войски по границата с Украйна. Интерпретацията е, че те се готвят да навлязат на чужда територия. Наистина, в момента се провеждат мащабни учения в Ростовска, Белогородска, Курска и Тамбовска област с цел изпълнение на учебно-бойни задачи на непозната местност. Очевидно е, че Украйна трудно може да бъде определена като „непозната местност“ като се има в предвид съветската и руската история. По-скоро, както и през целия месец, Русия продължава да демонстрира военните си възможности. Това учение е предвидено да се проведе в два етапа:

-преход от постоянната дислокация до развръщане на непозната местност, включващ превоз на техниката, разузнаване на маршрута и тактико-специална подготовка, както и оборудване на новата дислокация,

-командно занятие за отработване на различните видове бой, управление на войските и целите и нешаблонни действия за заблуда на противника.

Финалът може да бъде бойни стрелби

В учението участват мотострелкови, артилерийски и танкови подразделения и по всяка вероятност ще завърши скоро.

Като цяло, в последния месец Русия демонстрира различни военни възможности, каквото не е правила от години и очевидно амбицията е да бъде възприемана като сериозен фактор в световната политика. От друга страна, дипломатическите контакти между основните играчи по Украинската криза - САЩ и Русия, макар и трудно, продължават. Очевидно е, че и двете страни добре са усвоили определението за международна политика на Теди Рузвелт: “Говори тихо, но носи голяма тояга.“