Крум Благов, специално за Faktor.bg

Достатъчно е да съпоставим официалните информации за паниката около Първа инвестиционна банка, за да видим как ни лъжат и манипулират БНБ, МВР, ДАНС и прокуратурата. Те

пак изпускат парата през свирката

В събота първо задържаха Венци Чикагото в Русе с качулка на главата, уж за да не го познаят, а в същото време местните медии и кореспонденти бяха на място и по някакъв тайнствен начин научиха кой е задържаният. Познайте кой им е казал. Това се нарича „контролирано изпускане на информация“. Е, в неделя го пуснаха без обвинение.

После на своята страница в интернет ДАНС качи прессъобщение за другите двама задържани в София, които изпратили стотици съобщения с „Информационен бюлетин относно рисковете за депозити в български банки”. Само че в тези мейлове Първа инвестиционна не се споменава. Говори се за други три банки, пред които обаче опашки няма.

В неделя ни съобщиха за подставени лица на опашките, които, „без дори да имат влогове в съответната финансова институция“, се редели, за да всяват паника, а после само питали каква е лихвата по влоговете в ПИБ. При това в ДАНС ги знаели и ги издирвали, защото ги засекли на охранителните камери на банковите клонове.

Тези информации трябва да накарат всеки гражданин, който държи на правата си, да се замисли. Първо, откога е разрешено да влизаме само в банки, където държим пари? Второ, ако не внасяш или не теглиш, там не трябва да се легитимираш. Откъде тогава в ДАНС знаят какво са правили и питали „подставените“?

В понеделник един сайт даже спря коментарите към публикации за кризата. Под тях стои текстът: „Уважаеми читатели, коментарите към статията са спрени на основание чл. 152 „а" от Закона за кредитните институции.“ Той гласи: „Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв.“ Ако нарушението е извършено чрез медия, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при рецидив стига до 20 000 лв.

В понеделник БНБ изпрати до бюджетната комисия към НС предложения за промяна в Наказателния кодекс, за да се замени глобата със затвор. Комисията за финансов надзор пък започнала проверки „срещу множество лица и медии за разпространяване на слухове“. Усещате ли накъде вървят нещата?

Искат да ограничат свободата на словото

защото тя била вредна за банковата система. Обратното е, мога да го докажа. Като рекламодатели банките и лихварите (имам пред вид небанковите финансови институции с лихви по заемите от 1000 и повече процента годишно) са недосегаеми за критики в медиите, затова хората няма къде другаде да изкажат отрицателно мнение за тях, освен във форумите. Сега и това става невъзможно. Венци Чикагото бил задържан, защото постнал в профила си във фейсбук информация „против валутния борд“. Откога това стана престъпление и кой следи профилите ни? В страна от ЕС ли живеем, или в Китай?

В понеделник повдигнаха обвинение на двама души, но кой знае защо не по чл. 152-а от Закона за кредитните институции, а по чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс (предаване на неверни данни за тревога). Вероятно защото там се предвижда затвор. Обаче, забележете, никой не търси митичния Киро Колев – „възмутения служител на БНБ“, който пусна мейл до медиите, че следствието срещу подуправителя на БНБ Цветан Гунев „се прикрива“. А Гунев е разследван за неупражнен контрол над КТБ, която сама поиска да я поставят под особен надзор. Единственият извод, който може да си направим, е, че тази информация не е невярна. Но и тя беше пусната първо като слух!

Всичко това ми напомня мрачните времена, когато Държавна сигурност следеше кой разказва политически вицове и пускането на слухове беше наказуемо. Тази дума е натоварена с негативен оттенък. Слухът обаче не е непременно невярна информация, той е само новина без източник. Историята е пълна с примери, когато слуховете са се оказвали верни. Те обаче непременно са неофициални. Американският социолог Т. Шибутани ги смята за импровизирани новини, резултат от процеса на колективно обсъждане.

Слухът не предшества убеждението – той е негова видима проява. Вижте, че опашките пред ПИБ продължават, въпреки че цялата държавна машина и всички медии бяха впрегнати да убеждават хората в стабилността на финасовата и банкова система. Следователно кризата на доверието не е само в банките, а и в политиците (което си го знаем), и в медиите (което не ни се ще да признаем). И как не, след като преди 18 години най-големите вестници ни убеждаваха колко стабилна е Първа частна банка. После се оказа, че тя (пък и другите фалирали тогава) са изсмукани от собствениците си и от главните редактори на въпросните вестници.

Според френския изследовател Жан-Ноел Капферер, автор на монографията „Слуховете – най-старата медия“, негативната асоциация между слух и невярност има за цел да ни внуши, че

добра комуникация е само контролираната

Ако медиите останат единствения източник на информация, значи съществува монопол над нея, а по този начин и над словото. Виж, тогава нова 1997 година не ни мърда!

Слухът противопоставя друга ценност – добра комуникация е свободната, макар че достоверността й страда от това. Неверните слухове са цената, която се плаща за основателните. Има само един начин те да се премахнат – като се забрани на хората да говорят. Слухът е връзка с властта: като разкрива тайни, като внушава предположения, той принуждава управниците да говорят. През последните две седмици научихме много неща за олигарсите, които досега политиците криеха от нас. А за тях се шушукаше, нали?

Затова – долу ръцете от слуховете! Правилният път не е да се увеличават наказанията за „невярна информация“, както иска БНБ. От службите казали пред агенция БГнес, че в акцията за дестабилизиране на банките „са участвали и два електронни сайта“. Може – в България олигарсите си купуват медии, а не обратното. Нищо чудно те да се ритат под масата, а журналистите да са само маши. Това не е тяхна вина, а беда.

Затова, ако политиците държат на вярната информация, нека създадат по-добри механизми за прозрачност на медиите. Слуховете твърдяха, че Цветан Василев е тайният собственик на Тв 7, а Пеевски – на ББТ. Сега това май се оказва вярно. Вижте обаче какво е декларирано в регистъра на СЕМ – той е публичен. Някакви неизвестни имена, често на чужденци. Има много други медии, където подставени лица и офшорки прикриват истинските собственици и техните интереси.

Уплашеният банкер повдигна крайчеца на завесата. Ще се намери ли властник с куража да я дръпне докрай?