Крум Благов, специално за Faktor.bg

Шефът на БНБ пак възложи задача на парламента. След като законопроектът му за КТБ не мина, сега той съобщи, че ще поеме отговорността за кризата там и ще се оттегли, но само ако депутатите до разпускането си намерят време да му изберат заместник. Естествено, това няма как да стане, така че Иван Искров хем подаде оставка, хем не.

Този номер му е любим

Искров го изпълнява за втори път. Той вече подаде оставка веднъж през август 2009 г. Тогава това беше сделка с новите управници от ГЕРБ, защото се знаеше, че избирането му за втори мандат (шест месеца преди срока) е много съмнително от правна гледна точка. За всички беше ясно, че Тройната коалиция иска да се подсигури в случай, че загуби изборите (както и стана). По онова време Искров още не беше разбрал, че Борисов не пипа хората, поставени от царя. Управляващите приеха оставката му… и го преизбраха.

Симеон Сакскобургогтски дойде на власт с обещанието да доведе нови хора с нов морал в политиката. Днес вече е ясно, че първото се случи, а второто – не, то и нямаше как да стане. Самият Симеон имаше за главна цел да си върне имотите и я постигна, но заради това изхарчи политическия капитал, оставен от баща му. Хората край него се оказаха същите – нови лица със старите политически нрави. Но някои от тях използваха ракетата носител така далновидно, че останаха в орбита дълго след като тя падна безславно. Искров е един от тях.

От ранна младост той започва да се бута в политиката, най-напред чрез БЗНС. (Какъв парадокс – те са най-последователните републиканци!) В края на миналия век обаче земеделците, макар формално да са част от управляващата коалиция ОДС, не успяват да го спасят, когато го уволняват от поста заместник-председател на ДСК. Но идва царят и Искров се нарежда под знамената на монархията. В еуфорията, която заслепява българина с пристигането на всеки месия, депутати стават дори пълни недоразумения. (Справка – архивът на 39-ото Народно събрание.) Така че Искров не е от най-лошите. Нарежда се даже сред най-съобразителните – тези, които разбират, че мандатът на депутатите е в най-добрия случай четиригодишен. И той се устремява към по-сигурно място.

Българските закони са интересни със своите противоречия. Според конституцията ние сме парламентарна република, но мандатът на Народното събрание и на кметовете е само четири години, на президента 5, на омбудсмана – също толкова, а на разни други висши държавни чиновници по 6-7! Сред тези привилегировани са шефът на БНБ (мандат 6 години), на Сметната палата (7) и главен прокурор (7).

Към тези постове се насочиха най-далновидните царедворци

Първи сред тях е Иван Искров. Той остана в Народното събрание само две години. Стана шеф на БНБ през 2003 г. През първия му мандат имаше известни вълнения – през 2005 г. беше затворена малката Международна банка за търговия и развитие, пак имаше масово теглене на пари от Първа инвестиционна. Вторият обаче премина почти безметежно – дотолкова, че Искров проспа случващото се в КТБ. Или умишлено си затваряше очите.

Неговият пример беше последван и от други царски депутати. През 2004 г. ВАС беше оглавен от Константин Пенчев, а през 2005 г. Валери Димитров бе избран за шеф на Сметната палата. По стечение на обстоятелствата Пенчев през 2010 г. даже стана народен закрилник (омбудсман). Просто това се оказа начинът да освободи поста шеф на ВАС, за да могат тогавашните управляващи да си назначат свой човек там. На новото място той умно си трае – омбудсманът е втората най-добра синекура в държавата след вицепрезидента.

Скоро се разбра колко далновидни са били Искров и другите своевременно напуснали политиката царедворци. През 2005 г. царят си отиде като премиер, но още четири години остана фактор и член на Регентския съвет на Тройната коалиция. През 2009 г. обаче настъпи провалът – само двама евродепутати и нито един в родния парламент. Царят се пенсионира, а НДСВ под ново име се запъти бавно, но сигурно 

към небитието

Така от останалите в политиката единствено Станимир Илчев и Антония Първанова изкараха на голямата сцена до юни 2014 г. Всички други бяха забравени от широката публика, а някои от тях вече даже предлагат царската партия да се разпусне. Никой не отбелязва датата 6 април – деня на прокламацията на Симеон Сакскобургготски от 2001 г., която няколко години се честваше едва ли не като национален празник, Второто пришествие на монарха.

Но протежетата му, които своевременно напуснаха политиката, си живеят като Симеончовци вече 14 години на възлови постове в държавата. Отиващият си парламент издуха Валери Димитров от Сметната палата. Столът на Искров се клати, обаче той ще устиска до следващото Народно събрание, а може би дори до края на втория си мандат догодина. Той е предпоследният царедворец на власт. Мандатът на Пенчев изтича също през 2015 г., но той има право на още един. Така че краят на царедворската ера ще е може би чак през 2020 г.