Крум Благов, специално Faktor.bg

Изборите оправдаха най-лошите очаквания:

1.Гласуваха по-малко от половината българи;

2.Повториха се резултатите от вота за европейски парламент – нито левицата, нито десницата могат да съберат мнозинство;

3.След два неуспешни опита (през 2009 и 2013 г.) олигархията вкара свои депутати в парламента.

Могат да се посочат още много недостатъци, например че част от новите партии в Народното събрание се нароиха в резултат на персонални, а не на политически различия (имам пред вид Патриотичния фронт и АБВ). Личната неприязън прави още по-трудно намирането на обща формула за действие.

Най-добрият изход в тази ситуация е да се насрочат нови избори веднага. Срещу това, макар и завоалирано, вече се обявиха президентът, премиерът и лидерът на ДПС. Според тях избирателят не трябвало да се праща „на поправителен“ (Лютви Местан), а България нямало да се оправи десетилетия (Росен Плевнелиев). Не знам какви са мотивите им, но

аргументите им са слаби

Първо, изборите са поправителен за политиците, не за избирателите. Второ, те са висш израз на демокрацията, а в нея няма нищо лошо. Трето, нито една от страните, които постъпиха по този начин, не се е провалила. Напротив.

Само един пример от близкото минало на нашия полуостров. Преди две години гърците гласуваха два пъти за един месец, защото след първите избори не можеше да се излъчи мнозинство и правителство. При това гръцката конституция дава бонус от 50 депутатски места на най-добре представилата се партия. По онова време страната се тресеше от протести и беше затънала в дълбока дългова криза. В резултат на повторния вот Гърция не само не пропадна, а малко по малко излиза от тресавището и вече обслужва задълженията си.

Но да се върнем на родна земя. Заклинанията колко лошо нещо са повторните избори и как на всяка цена трябва да се намери някакво съгласие много ми напомнят други ситуации от най-новата ни история, които не се развиха никак добре за страната.

Преди 23 години, на 13 октомври 1991 г., СДС спечели първите избори за Обикновено народно събрание след падането на Тодор Живков. Победата над БСП беше символична – 34:33 процента от гласовете. Неопитните сини политици обаче обявиха, че са спечелили „с малко, но завинаги“. Липсваше им прозорливостта да разберат, че историята няма край. За да състави правителство, на лидера на СДС Филип Димитров му трябваха още 11 депутати и той влезе в коалиция с третата парламентарна партия – ДПС. След по-малко от година Ахмед Доган оттегли подкрепата си и Димитров подаде оставка. Дойде кабинетът на проф. Любен Беров, а после на Жан Виденов. И двата станаха нарицателни – първият за олигархично управление, вторият за икономически провал.

И Тройната коалиция се роди така

След изборите през 2005 г. ситуацията пак беше патова. На Станишев много му се искаше да управлява, защото партията беше изгладняла от осемгодишно стоене в опозиция. Депутатите на БСП и ДПС обаче не стигаха за мнозинство. Под ръководството на президента Георги Първанов беше упражнен огромен натиск над Симеон Сакскобургготски НДСВ да влезе в правителството. Сагата продължи повече от два месеца. Преди вота царят беше отхвърлил възможността за съюз с БСП, но като обещаха да не му оспорват имотите, се съгласи. Това беше началото на неговия край като политик. Днес НДСВ е само спомен, а Симеон – богат пенсионер, но политическа нула.

Тогава пак беше използван благовиден предлог – да не губим време в нови избори, защото няма да ни приемат в ЕС. След година и половина целта беше постигната, но правителството не подаде оставка. Изразът Тройна коалиция до днес има негативен оттенък. Никога не е имало управление с толкова голяма парламентарна и толкова ниска народна подкрепа. За отбелязване е, че и Тройната коалиция, и Любен Беров управляваха с мандата на ДПС.

Сега пак ни плашат с някакво тъмно, несигурно бъдеще,

но положението далеч не е толкова драматично. Нямало бюджет? Това се е случвало. Когато през септември 1994 г. БСП оттегли подкрепата си за кабинета на Беров и той подаде оставка, изборите се проведоха чак на 18 декември. Бюджетът за 1995 г. се прие през първото й тримесечие и БСП изобщо не смяташе това за драматично. През 1997 г. след хиперинфлацията и виденовата зима държавният бюджет беше публикуван чак на 1 юли. В такива случаи до приемането на нов се изпълнява предишният.

Казусът КТБ? Фискалният резерв може да подкрепи фонда за гарантиране на влоговете и да поеме задълженията към вложителите с до 100 000 евро. Изборът на нов шеф на БНБ? Мандатът на Искров и без това изтича догодина. За всеки проблем има решение. Просто служебното правителство ще трябва да остане на власт още няколко месеца, макар на проф. Георги Близнашки и на министрите му да не им се иска.

Всички заклинания и прокоби за гибелта на държавата са драматизации 

с цел да се запази статуквото, което е добро за почти всички политици. 97 процента от кандидатите в този вот се наредиха на хранилката, наречена държавна субсидия. За да останат там, ще ни пробутат нов кабинет а ла Беров или нова Тройна коалиция. Този път може да е даже четворна.

Ще попитате – какво ще се промени с нови избори? Ами ще си кажем още веднъж думата. Не вярвам тя да е същата, защото избирателите може да си извадят поуки. Видимо е, че някои нови политически звезди вече са падащи. Но и да се повторят сегашните резултати, има достатъчно време да се потърси решение.