Светозар Гледачев, финансов анализатор, специално за Faktor.bg

Повечето хора си мислят, че проблемите пред Гърция свършиха, като им отпуснаха пари. ТОЛКОВА МНОГО И ТО СРЕЩУ КАКВО? Срещу едно нескончаемо политическо изнудване, гарнирано с референдум, стачки, протести акробатика от думи и заплахи. Театър на най-високо ниво. От улицата до парламента. Резултатът - по-лоши и неизгодни условия, по-строг механизъм за регулации и наблюдение, и никакво доверие. Нито на политиците, нито на хората. Грък в Западна Европа е синоним на византиец в България. Ако някой е имал добро мнение за тях, сред интелигентните, можещите, богатите хора на развития Север, вече го е загубил. За тях е даже непонятна философията, мирогледа, разбирането за живота на такива хора. В техните страни това са пропадналите индивиди или низшите класи, за които потреблението е най-важно, даже единствено, а не творението, съзиданието, развитието. Лошото е, че и ние сме като тях или почти. 

Гърците вече нямат приятели

Показателен е един пример от живота. Когато по времето на Бай Тошо, разрешиха излизането в чужбина, дадоха първите паспорти през 1989 година, веднага си извадих и заминах за тогавашната Западна Германия. Знам английски и нито дума немски. Където попитах на английски, ме посрещнаха на нож, особено възрастните хора, караха ми се на немски и после на добър английски ми обясняваха, че тук е Германия и се говори на немски. Тогава така беше, сега не е така. После разпитах и разбрах, от къде е тази неприязън. Това бяха хора, преживели или видели Втората световна война и не обичаха американците и англичаните. За тях те бяха окупатори. До 50-те е било такъв глад, че много от германките са проституирали срещу една консерва, един хляб или кутия цигари, за да си нахранят децата, че дори и мъжете си. Това унижение не се забравя и не се прощава. В Източна Германия по същия начин мразеха руснаците. По-младите поколения естествено не помнеха, а и дори да знаеха, не им пукаше и говориха езика на окупаторите без сантименталности. Но по-важното беше друго - след като искаха да им говоря на немски, ме питаха от къде съм. Да не съм грък? Визуално и генетически си приличаме. Казвах:"Не българин съм“. Те облекчено въздишаха. За тях грък беше по-лошо от българин. За тях ние, като хора от Източния блок, бяхме умни, трудолюбиви, дисциплинирани, точни и изпълнителни. Те познаваха гърците от десетките хиляди емигранти, ние тогава бяхме под Желязната завеса, и те за тях бяха точно обратното, каквито са и сега. Те познаваха гърците, но не познаваха българите. После разбраха, че сме от един дол дренки. До сега, до тази криза. Говорете с чужденци, с децата си или познатите, които живеят в развитите страни. Сега пак гърците взеха последното място - на най-недолюбваните европейци. Защо? Никой, никъде в никоя страна и култура по света не обича някой да яде, пие и да не плаща. И накрая да ти прави и скандали.

За нас Гърция е била богатата, даже свръх богатата съседка, където можеш да не работиш много, даже хич да не се преработваш, а да живееш царски. Като в развитите страни. Ние градихме социализъм, но те го бяха построили. Някои от тях даже бяха и в комунизма. Но това само 15-на години. Толкова успяха да харчат повече от колкото произвеждат. Сега какво следва? Един познат нам, но непознат на тях път. Те са там, където бяхме ние през 1989 година. Имат една икономика, която не може да храни всички, или поне да го прави както досега. Една политическа структура и база на обществото, която няма връзка с новите икономически реалности. Или както ни учеха по времето на социализма. Какво е казал Ленин за революционната ситуация: Производствените отношения не отговарят на производителните сили, а обществото не иска да живее по старому, а управляващите не могат да управляват по новому. В тази патова ситуация е Ципрас и гърците. Пари дойдоха, но проблемите не са решени. С увеличаването на данъците и другите непопулярни мерки само се нагнетяват обществените отношения и във всички епохи преди тази това би било

революция от най-чист вид

Като по учебник. Не забравяйте „хунтата на черните полковници” - тя беше в подобен период, за да не се получи революция. Тя беше започнала. Сега Гърция е на нашия кръстопът от преди 26 години. Пред тях стои въпросът: Шокова терапия като в Полша, или еволюционно обедняване като в България. Те избраха българския вариант и не знаят какво ги чака. Те ще преживеят всичките несгоди на разоряването, банкрута, кражбите от приватизацията, още по-голямото забогатяване на гръцките милиардери и явна политическа мафия, ще преживеят един или няколко банкови и финансови шока ...Изобщо ще тръгнат по нашия път, но 26 години по-късно. Но за тях ще е по-болезнено, по-дълго и по-гадно, защото падат от много по-високо. В сравнение с тях, ние през 1989 година не бяхме бедняци, бяхме просяци. Те ще преминат през трънливия път на изкуплението, докато стигнат до това състояние на икономиката, че да се разпростират според чергата си. А това може да е до 30% по ниско от сега, или съчетано с досегашното 25% намаление на БВП и стандарта на живот, които ще са до 2 пъти по-ниски от най-добрите им години. Това ги чака, ако решат пропорционално да понесат несгодите. Ако се запази стандарта за основната част от населението, то останалите ще са излишни - или ще са много бедни, или ще емигрират.Този процес вече започна и може да засегне до 2.5 милиона гърци. 

„Голямата Депресия” – най-голямата световна криза досега, довела до Втората световна война, разруха и разрушения не виждани досега, и 60 милиона убити е започнала от спад на икономиката от 25%. Това ще се случи и в Гърция? Те няма да го понесат, независимо, че са си го надробили и сега трябва да го сърбат. Народът няма да го издържи. Те бяха и са все още развита страна, а ние не сме. Българите мислят, че можем да издържим всичко - от тиранин до робия, но и ние не бихме устояли на такива изпитания. До сега в Гърция за 5 години има 

10 000 самоубийства

Или по 2 000 на година. В бедна и нещастна България, една от десетте най-нещастни страни в света, убитите на пътя, самоубийствата и убийствата са общо под 900 на година. В Гърция е като на война. Даже по-лошо - стрелба няма, убити има. И то не е от безгрижен и хубав живот. Те няма да издържат изпитанията на тази криза, и най-вероятно ще се бунтуват, стачкуват, съсипват държавата и икономиката си с още по-голямо настървение от сега, докато стигнат до шоковата терапия. А тя е излизане от Еврозоната, въвеждане на драхмата и рязко и болезнено обедняване и падане на дъното. Този вариант изобщо не е зачеркнат, а е много вероятно да се случи, след една или няколко години, след като се провалят с новите промени, защото тях никой не ги иска, а как ще ги прилагат и налагат.Те и досега имаха приватизационен план за 50 милиарда евро, от които реализираха само 5.5 милиарда евро. Сега, за да бъде изпълнен, ще им сложат мениджъри чужденци. Ще станат нещо като васална държава. Ще ги управляват, защото не им вярват. Когато те сами си ръководеха страната, надписваха и фалшифицираха националната статистика, нещо което и в Африка не си позволяват. Така гърците ще се върнат в обичайното състояние от основаването си досега на държава и икономика - 6 фалита, половината от времето, от основаването си до сега, са във банкрут и над 182 министър- председатели, толкова колкото и години са държава. А и няма как да бъде друго... тях никога не са ги обичали  - и Германия, и развитият Север. Защото нямат ред, законност, перспектива, бъдеще, а само нескончаеми претенции, византийски номера и политически еквилибристики. Дори ние изглеждаме по-предвидими, по-разумни и по-надеждни.