Георги Боздуганов

С призива към правителството за изгонване на турския посланик Сюлейман Гьокче от страната, Иван Костов пренесе на геополитическо ниво конфликта в ДПС и застана на върха на кремълската агресия срещу България.

От изнесените факти е ясно, че посланик Гьокче е извършил две неща:

1. На 22 декември е провел предварително уговорена среща с депутата Лютви Местан и вероятно му е дал няколкочасов подслон в резиденцията си по време, когато държавната охрана на депутата е била свалена и той се е чувствал застрашен.

2. На 26 декември в село Могиляне, е присъствал на възпоменателното почитане на жертвите на комунистическия режим от т. нар. “Възродителен процес”. През 1984 г. специални части на режима убиват в това село седемнадесетмесечно дете и още трима български граждани с турски корени.

Нито едно от двете деяния на посланика не представлява

нарушение на Виенската конвеция

за дипломатическите отношения, дипломатическия протокол или обичайната практика, както се опитва да внушава от телевизионния екран г-н Костов. От 25 години българските народни представители посещават свободно посолствата на всички държави, а техните посланици имат пълна свобода на придвижване на територията на страната с изключение на обекти със затворен достъп поради съображения за националната ни сигурност. (чл. 26 на Виенската конвенция)

Под маската на загриженост за бъдещето на България почетният (управляващият) председател на ДСБ представя традиционното мюсюлманско вероизповедание като оръжие за политическо влияние на Турция у нас и същевременно отправя провокативно послание за изгонване на Гьокче поради “недопустима намеса във вътрешните ни работи” по случая с Местан.

Целта на първото е да се предизвика

недоверие, страх и враждебност

между българските граждани на религиозна основа, а на второто - да се влошат рязко двустранните отношения с южната ни съседка. И двете перфектно обслужват кремълските интереси на фона на развихрения ислямски тероризъм (за повечето хора разликата между традиционния и джихадиския ислям вероятно изглежда малка) и създаденото напрежение между Русия и Турция.

В московските институти за пропаганда и влияние са ги заболяли ръцете от ръкопляскане защото при успех на подобни мероприятия:

— намалява се съществуващото взаимноизгодното сътрудничество между България и Турция, което не е под руски контрол

— вбива се клин между две държави съюзени в евроатлантическата общност и по този начин се ограничават нейните ефективни възможности на Балканите.

— става възможно да се осуети алтернативното газоснабдяване на България чрез включване в интерконектор за доставки на азерски газ през Турция (проекта ТАNAP). Иначе казано - продължава се руският енергиен диктат и неговото използване като инструмент за политическо влияние в страната

— евентуален дипломатически конфликт би провокирал Турция да спре да задържа на своя територия настанените в лагери мигранти - понастоящем те са над 4 милиона. Достатъчно е преминаване на нашата граница от само 150–200 хиляди пришълци и 

правителството пада 

поради функционална невъзможност да се справи с настъпващия хаос. Подобен катаклизъм не е по силите на никое нормално избрано българско правителство. След това идва ред на путинофилските националисти, които с цяло гърло ще зоват “големия брат” да идва да ни спасява. Дори той да не дойде, един нов диктаторски режим обявен като “правителство на националното спасение” ще бъде посрещнат с възторг в Кремъл, а европейският път на България отива в кошчето на миналото. Сценарият звучи невероятно, но не е невъзможен. С включването на Костов* на практика е активиран целият московски ресурс и ако някой си прави лекомислени илюзии, е длъжен да знае, че те са пагубни и водят към Евразия.

Здравият разум и решителният отпор на ченгеджийските драгалевско-сарайски провокации са задължителни за управляващите, за да не живеем пак онова прекрасно живково време.

*Б.Р. През пролетта на 2014 г. в интервю Иван Костов защити провителството на Орешарски, обявявайки, че Делян Пеевски и Цветан Василев са незаслужено сатанизирани.