Проф. Георги Касчиев

На секретния полигон до селището Ненокса (30 км до град Северодвинск) в Русия се правят тестове на ядрени ракети с различно предназначение. На 8-ми август т.г., преди обяд в него се извършва военно изпитание. При провеждането му става експлозия с огромна мощност, при която загиват поне 7 души, а около 10 са ранени. 
Първоначално руското министерство на отбраната твърди, че експлозията е станала при тест на ракетен двигател с течно гориво?!?, при което са загинали двама души и 6 са били ранени. 
ТАСС съобщава, че експлозията е станала на плаваща платформа в Бяло море, но не се казва на какво разстояние от брега. 
Местните власти обаче обявяват, че около 40 минути след взрива радиационният фон бързо е нараснал 

от 0,11 микрозиверта/час до 1,8 микрозиверта/час

 в някои места, но след около час и половина отново е спаднал. Няма данни от какви радионуклиди е причинено замърсяването. Издава се предупреждение към жителите за опасност от радиация, да стоят по домовете си  със затворени прозорци. Федералните власти отричат и не след дълго съобщението е свалено. 
По местни медии (например ru.29) обаче се показват снимки и клипове, в които хеликоптерите с които се докарват пострадалите се проверяват за радиация от хора в защитни костюми. Липсата на информация и аналогиите с аварията в Чернобил водят до паника и населението в Северодвинск, Архангелск и другите съседни градове набързо изкупува всички запаси от йодни таблетки. 
Следва 

оглушително мълчание

 и чак вечерта на 11 юли руската ядрена корпорация „Росатом“, обявява, че при експлозията са загинали петима ядрени учени и инженери и трима са ранени. Всички те са работили в ядрения център в закрития град Саров (Арзамаск - 16 по време на студената война). Дава се крайно мъглява формулировка за използване на радиоизотопен енергиен източник в ракетен двигател с течно гориво (“isotope power source in a liquid propulsion system”). Очевидно лъжлива новина, тъй като такива батерии по правило се използуват за електрозахранване на сателити за далечния космос, а и не изискват такова голямо присъствие на научен персонал. 

Взрива на секретния полигон до селището Ненокса

Няма информация за силата на взрива, но фотоснимките и клиповете демонстрират, че мощността му е огромна - вероятно десетки или дори стотици тонове ТНТ. Руските власти без много шум затварят за месец близката част от Бяло море за корабоплаване и твърдят, че това е планова мярка. По този начин елегантно се елиминират възможните опити да се наблюдават действията за изваждане на отломките от аварията.
На 12 август в Саров е организирано официално погребение на седемте жертви от аварията. Ядрените учени и инженери са наречени герои. 
Експертите се обединяват около хипотезата, че е проведено поредно 

изпитание на новата междуконтинентална руска крилата ракета - 9М730 „Буревестник“ (в НАТО - SSC-X-9 Skyfall)

 По сведения от медии разработката й започва през 2011 год. Тя е двустепенна, стартовият двигател е с твърдо гориво, а втората степен е с малък ядрен двигател. За нейното създаване намекна руският президент през 2018 год, според който ракетата ще има почти неограничена дължина на полета и ще може да е в полет десетки часове. Летейки с дозвукова скорост на височина 10-20 м тя ще може ефективно да преодолява съществуващите противоракетни системи. Според западни медии повечето й изпитания са неуспешни и се смята се, че при едно от тях през 2017 год. втората степен с ядрения двигател е паднала в Баренцово море. Ново изпитание е проведено в началото на т.г. на полигона Капустин ЯР, което според западни експерти е било „частично успешно“, според ТАСС – успешно. През юли т.г. руското министерство на отбраната разпространи видео на което се показва успешен старт на ракетата, по-точно на стартовия двигател. Руските критици я наричат 

„летящ Чернобил“

Няма информация коя е причината за взрива и какво точно се е взривило, но без съмнение ядреният реактор е бил разпръснат в атмосферата и в морето. Няма информация за типа на реактора и мощността му, какво гориво е било заредено в активната му зона (високообогатено ураново, уран-плутониево или плутониево) и каква е масата му, дали той е стартиран преди инцидента и дали е успял да натрупа радиоактивни продукти на деленето. Надеждите са, че е съдържал само свежо ураново гориво. Западни експерти предполагат, че полезната му мощност е под 0,8 МВт.
Ракетна програма с ядрен двигател (проект Протон) е развивана и в САЩ, но те още през 1964 год. се отказват от нея. Според Cheryl Rofer, ветеран - участник в проекта, се е стигнало до заключение, че проектът е опасен и неконтролируем. Освен това такава ракета би оставила шлейф от радиоактивно замърсяване по цялата траектория до целта, а при неуспешен старт или загуба на контрол би причинила радиоактивно замърсяване в собствената страна. Подобни абсурдни ядрени проекти са били развивани и по времето на СССР, но са били изоставяни именно поради тяхната абсурдност. Този проект обаче идеално пасва на мегаломанските ядрени амбиции на сегашното руското ръководство. Според някои експерти не е изключено Русия да е купила информация за него. 
Друг тежък инцидент стана през м. юли т.г. в Баренцово море, на борда на руска ядрена подводница със специално предназначение АС-12 ("Лошарик"). При нея загинаха 14 души, между които висши ядрени офицери и инженери. Руските власти казаха, че те са извършили подвиг, жертвайки живота за да предотвратят „ядрена катастрофа с планетарен мащаб“. За аварията бе съобщено след два дни, като първоначално се отричаше, че това е ядрена подводница. Не бяха дадени никакви подробности за мисията, нито за това какъв би бил характерът и мащабът на предотвратената катастрофа. 

Руските военни ядрени проекти се развиват от корпорацията „Росатом“,

 която обединява всички предприятия, научни институти, проектантски бюра и други фирми, които развиват и използуват ядрените технологии както за мирни, така и за военни цели. Част от приходите за изграждане на АЕЦ в други страни, както и печалбите от тях се преливат във военните ядрени проекти. Както е известно последните са насочени преди всичко срещу държавите - членки на НАТО, сред които е и България. Ако Росатом няма възможност да изгражда „мирни“ ядрени проекти в други държави, финансовите му възможности да развива военни ядрени проекти и да заплашва останалия свят с тях биха били далеч по-малки.
Тези обстоятелства обаче по никакъв начин не притесняват нашите управляващи, които се опитват да убедят руските власти, че Росатом трябва да се включи в проекта АЕЦ Белене. Това би означавало в течение на десетки години компанията да получи многомилиардни приходи от него и финансова възможност да развива опасните си военни ядрени проекти. Слушаме неспирни заклинания как осъществяването на АЕЦ Белене с участието на Росатом в него щяло да увеличи националната сигурност, но погледнато от тази страна действията им биха довели всъщност до нарастване на ядрените заплахи срещу нас.