Образът на наследника на Доган видян през погледа на студента по „Психология” Христомир Костов

Повелител на словесната еквилибристика, перфиден жонгльор с истината. За него усложнената вербализация на мислите е маска, щит и оръжие. Сложните и обстоятелствени словесни конструкции са запазена марка на измамниците и на неуверените в себе си. Измамниците говорят много и сложно, за да спечелят манипулативно чуждото доверие, а неуверените - за да си предадат изкуствен авторитет и компетентност. 

При Местан усложнения и претенциозен изказ изразява и самодостатъчната му нарцистичност. Неговият начин на говорене изразява  „презентирането на претенциозната му екзактност”, подчертава интелектуалната му индивидуалност, доставя му мимолетно удоволствие от миговете на слава и личен триумф. Наслаждава се от скритото в думите му отмъщение, особено към хора, които са засегнали честолюбието му, тъй като винаги е избягвал откритото противопоставяне – 

истински рицар на плаща и кинжала. 

Усилието да поддържа неопределеността и протяжността на очакването да се случи нещо важно след неговите изказвания е фин метод за въздействие, упражняване на скрит натиск и тормоз, който Местан владее почти до съвършенство. Такова маниерно и неискрено поведение е средство за цинична злоупотреба с надеждите и идеалите на хората, тактика на рафинирана агресивност и лицемерно упражняване на двойнствен морал в политиката.

Местан силно се ласкае от възможността да заема менторска позиция; да бъде човекът, който раздава „политически знаци” от позицията на снизходителен „мъдрец”, който има дългосрочна визия за нещата. Тази бащинска поза е компенсация на незавършената му личностна идентичност, лутаща се между етнически, партийни и морални дилеми и алтернативи. Така потиска перманентните си опасения и страхове, че може да остане незабелязан, че няма да получи желаното признание и отново ще затъне в противоречиви размишления и колебания за „релевантността на личностната си битийност”. Силното му самолюбие и потребността да подчертава собствената си значимост проличават в честите демонстрации на престорена скромност и самоиронично отношение, неумело прикриващи присъщата му грандиозна суетност. Тази суетност прозира в начина на обличане, позата, жестовете и маниерите на отегчен перфекционист. Както е известно, суетата е любимия грах на дявола – чрез суетата им, той най-лесно обсебва хората и ги подчинява на волята си.

Въпреки че лидера на ДПС проявява чувство за хумор, не обича да го критикуват и да се шегуват за негова сметка, защото нестабилното му самочувствие го кара да гледа твърде сериозно на себе си. Ако се почувства подценен и незабелязан от висшестоящи, става тревожен и раболепен, а когато е засегнат от по-нисшестоящи e язвителен и рязък към тях. Въпреки показната смиреност и добронамереност, 

той е по-скоро лидер от авторитарен тип и почти съвършен демагог. 

Местан е амбициозен, интелигентен и последователен в поддържането на избрания от него публичен образ на диалогичен и уравновесен човек. Но това е само външната лустросана обвивка, която прикрива бушуващите страсти и афекти, удържани от свърхконтрола на идеализирания му аз-образ. По принцип опитът да се упражнява личен свръхконтрол е индикатор за вътрешна неувереност, провокирана от ирационален страх от промяна на личния статус. Неговото бягство в свръхконтролирано поведение на практика очертава един тревожен, презастраховащ се човек, който избягва да се ангажира с конкретни решения, за да избегне евентуален провал и да не застраши и без това нестабилната си самооценка. Затова посланията му са обтекаеми, претенциозно абстрактни, а показните декларации за консенсус прикриват конформистките му нагласи. Ако обстоятелствата налагат да се ангажира с лично мнение, предпочита да увърта, като използва метафори, отвлечи понятия, неологизми, исторически препратки или да се прави на разсеян. Високопарното говорене рядко е признак за сила на личността; по-скоро е защитен модел, за потискане на перманентните съмнения в собствената адекватност, както и за нарцистична компенсация на малоценностните преживявания.

Поведението на Местан е ярък пример за двойни стандарти в отношенията и спекулативна интерпретация на факти и събития, зависими от актуалните му интереси и конюнктурни съображения. Вероятно от ранна възраст, е бил принуден да полага усилия за потискане на спонтанността на своите реакции и емоции. Неговата импулсивност е трансформирана в заучена безпомощност и сервилност, защото в процеса на личностното му формиране е трябвало да потиска истинските си желания, вероятно поради страх от наказание, неразбиране или подигравки.

В отношенията си с другите той борави много внимателно със своите афекти и агресии, като ги маскира, в повечето случаи успешно, с маниерно говорене, саркастични забележки и иронични подмятания. Умее да постига висоти в патетичното и натрапчиво поднасяне на баналности, за да скрие, омаловажи и измести от фокус субективно неизгодна тема. Способен е с педантична обстоятелственост да размива границите между истината и лъжата и да налага мнението си със софистични разсъждения и манипулативна интерпретация на факти и събития. За него с пълна сила 

важи принципът, че целта оправдава средствата, 

а моралните и законовите норми са относителни и твърде разтегливи понятия.

Неговите личностни защити се реализират в дихотомията потискане – изтласкване. Потискането е механизъм, чрез който неприемливите мисли, емоции, отношения се игнорират като несъществуващи. В неговото поведение това се изразява във вербални грешки или помпозни обяснения на елементарни факти и обстоятелства. Именно на това се дължи и необходимостта да обяснява отново това, което вече е обяснил. От друга страна, изтласкването е опит за прехвърляне на истинския проблем върху нещо банално и незначително, като по този начин важния въпрос се игнорира и подменя. В поведението на този лидер изтласкването често се проявява и под формата на арогантно и безцеремонно отношение към хора, обстоятелства и събития, които застрашават по някакъв начин крехкото му самочувствие.

Като лидер Местан 

е силно изкушен от мисълта за собствената си значимост 

и поради това е силно ангажиран с размисли и поведения в защита на личното си достойнство и публичния си образ. В този контекст за него е важно да не дава външен израз на емоциите и преживяванията си, да се предпазва от импулсивни реакции. За него е характерно декларативното придържане към норми, правила и принципи. Дори понякога наистина изпада в самозаблудата, че е защитник на справедливостта и доброто, което го кара да изпада в патетични поучителни тиради. Всъщност той често се опитва да изрази собствения си гняв, омраза, ярост и агресивни фантазии като ги приписва на други хора и яростно ги изобличава и критикува.

При него 

контролираната пасивност в поведението е средство за наказание и натиск върху другите. 

Неговата дразнеща сдържаност и демонстративна неутралност в ситуации, които изискват динамичност, решителност и лична ангажираност, нагнетяват голямо напрежение и индиректно нанасят вреди както на опонентите, така и на партньорите му. Друг негов предпочитан похват за демонстриране на власт и влияние е натрапването на свръх-коректност във взаимоотношенията. Той е склонен да изпипва детайли, за да накара другия да се чувства зависим и некомпетентен; да уточнява незначителни подробности с мотото, че не иска да претупва работата; да дава обещания, но да протака до втръсване изпълнението им. Този стил на „нежно убиване” е отличителна черта на политическата демагогия на Местан.